Банкеръ Weekly

Общество и политика

Лидерски дефицит мъчи Европа

Лошите отношения между Меркел и Саркози са един от големите проблеми в работата по преодоляване на дълговата криза, тъй като от лидерите на еврозоната зависи нейното управление, заявява в интервю за агенция Блумбърг Фредрик Ериксон - шеф на Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел (ECIPE). Според него това не са лични връзки, от които да произтекат големи неща, защото в тях липсва доверие. Затова след не по-малко от седем двустранни срещи за последните 18 месеца, извън разговорите по време на сбирките на върха, ръководителите на най-големите европейски стопанства все още търсят ефективно решение на кризата в общността.
В обзор за инвеститорите от 17 август Хаурд Уийлдън - старши стратег в брокерската компания BGC Partners в Лондон - пък отбелязва, че Меркел и Саркози за пореден път са се оказали далеч от реалността, както при всяка от срещите им за продължаващата повече от година криза на държавния дълг в еврорегиона. Коментарите на Уийлдън са във връзка със съвместното изявление на двамата лидери след разговорите им в Елисейския дворец на 16 август, в което те отхвърлиха колективните заеми (бел. ред . - емитирането на еврооблигации) и финансовото подсилване на европейския спасителен фонд, а наблегнаха на необходимостта от отговорна фискална дисциплина. Това, според анализатори и инвеститори, подчертава липсата на лидерство в Европа.
За да изградят действащи взаимоотношения, е необходимо Меркел и Саркози
да превъзмогнат личностните си различия
смятат съветниците им. Техните стилове на работа са като огън и вода, пише в свое донесение до Вашингтон американски дипломат, според изтекла информация от Уикилийкс.
Петдесет и седем годишната Ангела Меркел, израсла в комунистическа Източна Германия и защитила дипломи по физика и квантова химия, призна пред репортери на 10 май, че е човек, който прави заключения едва след като види и анализира резултатите, и нищо няма да я промени. Тя е образец на предпазливост и на хладнокръвен подход към решаване на проблемите.
От друга страна, петдесет и шест годишният адвокат Никола Саркози е хипер-активен на всеки фронт, коментира пожелал анонимност европейски дипломат, добавяйки, че само да бъдеш в една стая със Саркози е достатъчно, за да се увеличат стресовите нива на всички присъстващи.
За зла участ кризата в еврозоната постави Саркози в ролята на строител на мостове към Меркел, която се намира под кръстосания огън от критиките на своите колеги от общността, на германските гласоподаватели и на коалиционните си партньори за подхода й към спасителната акция за европейската периферия.
Лечението на еврозоната
започва с Германия, отбеляза на 21 август бившият премиер на Великобритания Гордън Браун. Той признава, че през последните десет години, докато Испания, Ирландия, Португалия и други държави са пирували при ниски лихви, германците са орязвали заплати, провеждали са дълго отлагани болезнени структурни реформи и са понесли бремето на 5 млн. безработни, за да модернизират стопанството си. В резултат те могат да се похвалят с голям търговски излишък и 80% ръст на германския износ за Китай. И ако това е цялата история, заключава Браун, то лечението от сегашната криза би било много елементарно: просто да се следва германският пример на строги лишения и ако той не даде резултат - дори още по-яко затягане на коланите.
За беда, според бившия английски премиер, нещата не са толкова ясни. Той припомня, че преди три години, когато финансовата криза нанесе първия си удар, правителството на Германия и на останалите държави от Стария континент бързо определиха проблема като англосаксонски, за който основна вина имат САЩ и Великобритания. Година по-късно заразата се задълбочи и разшири и прерасна в обща икономическа криза, след което германците се окопали в още по-сигурна и по-позната територия, като дефинирали кризата не като финансова, а като фискална - на дефицитите и на дълга. По този начин те свалили всяко обвинение за евентуален принос към проблеми и оттам - всяко участие в скъпоструващи мерки за решението му.
Браун обаче посочва, че по данни на Банката за международни разплащания Германия е дала назаем почти 1.5 трлн. щ. долара на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия. В началото на кризата германските банки били отпуснали 30% от всичките кредити към частния и държавния сектор на тези държави. И дори днес тази категория заеми е еквивалентна на 15% от размера на германския БВП. Ако пък се прибави и германският принос към кредитния срив на американския ипотечен пазар и в спекулациите с имоти в Европа, става ясно, че където и да е имало парти, германските банки са осигурявали напитките. Или, както се шегува един коментатор, единственият купон, който германските банки пропуснали, е
пирамидата на Мейдоф
Резултатът от това купонджийско поведение е, че днес кредитните институции на Германия са най-задлъжнели сред конкурентите си от другите развити стопанства и два и половина пъти повече от щатските банки, по данни на МВФ. И германският банков регулатор, разтревожен от влиянието на стресовите тестовете върху доверието на местните финансови институции, изтегли от участие в проверките една от държавните банки (Landesbanks) ден преди да бъдат оповестени резултатите.
Браун обяснява това поведение на такава конкурентна, фискално здрава и икономически стабилна държава като Германия единствено с факта, че лошото състояние на европейския банков сектор се превръща в риск за възстановяването и стабилността. А през идните три години тези вече зле капитализирани и нископечеливши германски кредитори ще трябва да привлекат 400 млрд. евро от пазарите, за да стабилизират капитала и ликвидността си. Сумата се равнява на почти една трета от общия корпоративен дълг на еврозоната (в размер на 1.4 трлн. евро).
Следователно нищо чудно, след като преди две седмици се вдигна тревога за високите нива на заемите на френските банки към европейската периферия и бе поставен под съмнение върховият рейтинг на Франция, следващата атака да бъде насочена и към Германия.
Съветът на Браун е Меркел да престане да се дърпа за еврооблигациите и да се съгласи на общ механизъм, по който да плати своя дял за излизане от кризата. Германският канцлер обаче отхвърли за пореден път в началото на седмицата идеята за колективен заем, която можела да се осъществи на определен етап в далечното бъдеще. В интервю за телевизия ZDF в Берлин на 21 август дамата заяви, че няма да позволи на финансовите пазари да диктуват политиката. Според Меркел общите еврооблигации водят до
дългов, а не до стабилен съюз
И всяка страна е необходимо да вземе свои мерки за намаление на задълженията си.
Упорството на Меркел е повече от ясно на фона на местните избори в родната й провинция Мекленбург - Западна Померания, на 4 септември. И след оповестените на 17 август сметки на базирания в Мюнхен икономически институт IFO, че Германия ще трябва да дава допълнително по 47 млрд. евро годишно, ако съгласува лихвите по заемите си с по-високата цена, която другите държави от еврозоната плащат за заемен капитал.
Според финансовия министър Волфганг Шойбле, докато няма единна финансова политика на еврорегиона, няма да има и един-единствен лихвен процент. Репортери на местния вестник Велт ам зонтаг цитират думите му, че е готов дори да отстъпи суверенитета си на общността и подкрепя общо финансово ведомство на еврозоната.
Президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпой също подкрепя Германия и Франция и е против емитирането на общи облигации като лекарство срещу дълговата криза, поне докато европейските стопанства и бюджети не се сложат в ред.
Така единствената надежда засега е парламентите на страните членки на еврорегиона да гласуват втория пакет от помощи за Гърция и промените в европейския спасителен фонд. В Германия това трябва да се случи на 23 септември - пет дни след местните избори в Берлин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във