Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЯВО, ПО-ЛЯВО, НАЙ-ЛЯВО

Бодряшката атмосфера, която премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев се опита изкуствено да създаде около първата годишнина на тройната коалиция, бе много бързо помрачена от формирането на официална опозиция вътре в самата социалистическа партия.
Недоволни от ръководството на БСП привърженици на лявата идея се събраха на 12 август в дом-паметника на Димитър Благоев-Дядото. Поводът беше конференция на тема 115 години БСП - съвременно състояние, проблеми и перспективи, а резултатът - учредяване на ляво крило в социалистическата партия. Неговите инициатори са все известни социалисти от кръга на стратега Александър Лилов, като Янаки Стоилов, Павел Писарев, Георги Божинов, Искра Баева, Илия Божинов и други, но също така и част от обкръжението на Красимир Премянов, лидер на федерация Открит форум в БСП. Това даде повод на някои анализатори да допуснат, че апетитите за власт в партията явно са в състояние да обединят дори хора като Лилов и Премянов, за които се знае, че не хранят особени симпатии един към друг. Самите те, разбира се, побързаха да разсеят предположенията за каквито и да било аспирации към овладяване на върха, споделяйки загрижеността си от одесняването на БСП.
Ако БСП не отговори на очакванията на хората на труда, на бедните и онеправданите, тя няма да може дълго да се разпростира в левия политически спектър, предупреди и членът на Висшия съвет на БСП и председател на правната комисия в Народното събрание Янаки Стоилов, който бе основен докладчик на конференцията. Според него сегашните проблеми на БСП не са от вчера и от днес. Те произтичали от това, че през последните осем-девет години партията вървяла все по-надясно. Социализмът като историческа цел и перспектива за ново общество изчезнал напълно от лексиката на ръководството и от характеристиката на БСП. Използването на лява фразеология преди избори и провеждането на дясна политика в управлението се превърнали в траен синдром, който можел да доведе до изборна катастрофа като тази в Полша, ако българските социалисти не се върнат към предизборните си ангажименти.
Все още можем да променим курса на политиката, без да претърпим тежки загуби, убеден е Янаки Стоилов.
Не е разцепление, а опит за спасение
бе лаконичният коментар на проф. Андрей Пантев във връзка с новоучредената формация. Впрочем това се видя ясно и от приетия от нея Манифест на левицата в БСП, в който изрично е подчертано, че реформирането на БСП трябва да продължи, но върху лява, а не върху дясна основа. Защото според напълно откровеното признание на Янаки Стоилов: Напоследък се създават нови леви и патриотични организации, които се опитват да запълнят политическата празнота, освободена от одесняването на БСП. Ние се опитваме да спрем този кръвоизлив, като казваме истината за състоянието и предлагаме лява политика.
Не е трудно да се досети човек, че става въпрос за обединението вляво, на което стана инициатор напусналият БСП о.з. ген. Любен Петров. То включи в себе си общо 11 формации от левия спектър с доста разнороден характер - комунисти, националисти, пенсионери, еколози и т. н. Но и тях също ги обединява недоволството от отстъплението на БСП от ортодоксалните леви идеи. Основната теза, с която излезе секретарят на партията на българските комунисти Минчо Минчев в подкрепа на ген. Петров, беше, че президентът Първанов бил главният проводник на дясната политика, водена от социалистическата партия.
Новите леви в БСП обаче обещаха да поддържат Първанов на предстоящите президентски избори, макар че настояха ръководството на партията да формулира очакванията си за бъдещата дейност на президента, а той самият да поеме конкретна отговорност. Според тях крайно десните тенденции в столетницата се олицетворяват не от сегашния президент, а от Румен Овчаров. Неслучайно в критичното слово на социолога Илия Божинов пред конференцията в Дома на Дядото бе визирано само едно име - това на шефа на Министерството на икономиката и енергетиката, който е заместник-председател на БСП и ръководител на столичните социалисти.
За разлика от дясното пространство
където борбата за влияние се характеризира с опити за прикачване към ракетата носител с марка Бойко Борисов, в лявото тя се изразява основно в призиви за връщане към автентичните социалистически идеи. Хората около ген. Петров се опитаха да ги загърнат със знамето на патриотизма, а тези около Лилов и Премянов - да им нахлузят отеснялата дреха на Дядо-Благоевата идеология. Намерението и на едните, и на другите обаче е сходно - да възвърнат доверието на разколебаните леви избиратели, които са изкушени от патриотичната фразеология на Атака и особено от популизма на Бойко Борисов.
Трябва да признаем, че усилието в това отношение на ген. Петров направо изглежда по-честно. След като заяви открито - това вече не е моята партия, той се впусна да гради нещо, отговарящо на вътрешните му убеждения. Защото да спекулира с идеите на истинския социализъм и под формата на загриженост за тяхното възстановяване да търси начини за излизане на ръководни позиции в лоното на партията майка.
Това именно правят обаче инициаторите на лявото крило в БСП, които се опитват да се представят като реформатори, докато според някои е по-правилно да бъдат наречени консерватори. Защото да отстояваш социалистическата перспектива в една отделно взета страна в съвременните условия на глобализация е, меко казано, ретроградно. Пък и сега не е началото на 90-те години на миналия век, когато реформата в БСП започна под знамето на демократичния социализъм. Още по-малко Лилов, Премянов, Божинов или Стоилов са новите лица, които биха могли да обновят партията си. Колкото и да са правоверни, идеологически и практически те едва ли са по-леви от когото и да е от членовете на ръководството на БСП, което в момента критикуват. А и може би Андрей Пантев има право да се съмнява, че богати хора биха могли да олевяват БСП. Особено ако със своето лично поведение и личен живот не са показали, че се грижат истински за онези, които искат да бъдат защитени.
По върховете на БСП
засега не личи някакво безпокойство от създаването на новото крило. Опитните апаратчици добре разбират, че то е добро средство за освобождаване на натрупаното напрежение в партийните редици. Но ако искаме да знаем дали това все пак би могло да доведе до по-сериозни последствия, ще е добре да чуем мнението на най-известния опозиционер в БСП Костадин Паскалев, който сподели следното: Не знам какъв ще бъде резултатът от това. БСП е доказала в своята история, че всички идейни течения, в общи линии, не променят съществено политиката, която води партията.

Александър Лилов, член на Висшия съвет на БСП:
ЩЕ СЕ БОРИМ ЗА ЛЕВИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ
Аз подкрепям коалиционното правителство и неговия премиер в техните усилия да осигурят приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Това е въпрос на геополитическа ориентация, на по-нататъшни благоприятни перспективи за развитие, на национално самочувствие, тъй като ние сме неразделна част от европейската цивилизация. Аз обаче изразявам известно недоумение, че всичките усилия са концентрирани върху външната политика. Това, че действаме, активно, целенасочено, борбено за приемането на България в Евросъюза, съвсем не означава, че трябва да се концентрираме само върху онези теми, за които сме получили критика или искане от страна на Европа. Ние би трябвало да се концентрираме върху критиката, идваща от вътрешността на България и която е съществена част от подготовката на страната ни за Европейския съюз. Занапред нашето правителство трябва да смени концентрацията си от външната върху вътрешната политика. И по-специално върху социалната, тъй като БСП пое определени ангажименти преди тези избори.
Създаденото ляво крило в БСП не е за подценяване. Неговият инициативен комитет включва редица изявени политици - депутати, интелектуалци, технолози от много висок ранг, които представляват както самите себе си на твърде високи равнища, така и определени среди в партията, държавата и обществото. Ако някой си позволи да неглижира тази сила, ще направи голяма грешка - не само тактическа, но и стратегическа.
Упреците в тежнения към нещо отминало вероятно няма да закъснеят. Но едва ли може да дърпат назад личности, всяка от които заема водещи позиции в своята област. Така че те поначало трудно биха могли да бъдат изразители на консервативни тенденции. Но още по-съществено е, че ние сме доказани реформатори на партията. Когато започваше нейното реформиране, тези, които сега се опитват да ни манипулират в тази посока, бяха или в своите миши дупки, или на съвсем други позиции. Затова разделянето по линията консерватори - реформатори няма да работи при опита да се оценява това течение в БСП.
Въпросът е в каква посока ще продължи модернизацията на партията. Това е проблемът, по който бихме могли да дискутираме, да търсим най-вярното решение. Нямам никакво намерение да крия нашето желание да привлечем повече избиратели. Нямам никакво намерение да оспорвам нашата цел да ги убедим, че в партията има сили, които се борят за запазване на нейния автентичен ляв характер. Ние ще се борим за левите избиратели на БСП. Да не забравяме, че през 1990 г. те бяха три милиона.
Страницата подготви Красимир Кастелов

Facebook logo
Бъдете с нас и във