Банкеръ Daily

Общество и политика

Левски се завръща в България, за да подготви въстанието отвътре

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

На днешния ден през 1870 г. Васил Левски преминава от Румъния в България със задачата да създаде мрежа от местни революционни комитети.

След завръщането си в румънската столица след втората си обиколка на България (на 26 август 1869 г.) Левски се включва активно в живота на българската емиграция. В края на 1869 г., заедно с Любен Каравелов, участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни или Великите сили. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната.

Разочарован от емиграцията, през май 1870 се завръща в България и продължава изграждането на комитетската мрежа. Матей Преображенски съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с местните хора, двамата успяват бързо да организират Частни революционни комитети на Вътрешната революционна организация.

До края на 1871 успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация. За столица на Вътрешната революционна организация е обявен град Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е обявен Централен под името "Привременно правителство в България I отд. на БРЦК" или "БРЦК в Българско". Създаването му е изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Васил Левски го разглежда като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни революционни комитети обединяват в себе си представители на всички социални групи на българското общество.

Васил Левски единствен от "четиримата големи" на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание.

Малко известен факт е, че по време на революционната си обиколка из България, Васил Левски многократно е отсядал в манастир "Света Богородица Витошка", който днес е по-известен като Драгалевския манастир. Духовната обител имал основна роля в културната, учебната и революционна дейност. Отец Генадий - игумен на Драгалевския манастир, е бил близък приятел и сътрудник на Левски и е оказал голяма помощ в сформирането на революционните комитети в софийския регион. Драгалевския манастир е едни от малкото запазени манастири, които съхраняват духа на българщината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във