Банкеръ Daily

Общество и политика

Левски - единственият град с името на Апостола

Няма друг град в България, който да носи името на Васил Левски. Неслучайно и на 18 юли е Празникът на града.

Лѐвски е град в област Плевен, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община. Населението на града, който е на 50 км. От областния град, наброява 10 571 жители. Старото име на Левски (до 1897 г.) е Караагач (от турски - Черен бряст). Днешната гара Левски преди Освобождението от османска власт е била населена предимно от турци. Тогава селото се е наричало Караач или Караагач, което на турски ще рече черен бряст. Някои са го наричали Турски Караач, за разлика от с.Български Караач, днешното с. Тотлебен.

През 1880 г. в Турски Караач е имало 1 082 жители. Шест години след Освобождението, през 1884 г. се отваря основно училище, а през 1887 г. се построява българска църква.

През 1881 г. правителството на Драган Цанков предлага в Народното събрание да се проучи построяването на жп линия София – Дунава. Със закон от 15 февруари 1883 г. строежът започва. По това време се строи и железопътният възел гара Левски. Линията е открита официално от княз Фердинанд на 8 ноември 1899 г. с начална гара София - Роман - Плевен - Горна Оряховица - Шумен - Варна.

Железницата и построяването на гарата правят селото неузнаваемо и то постепенно изменя своя вид. Пред очите на съвременниците израства едно ново селище. И целият му живот е тясно свързан с железопътната линия и оформянето на железопътния възел. Гара Левски става един от важните железопътни пунктове на Централната линия. Населението намира своя поминък предимно в железницата. Новопоселниците работят по строежа на линията, а после остават в групите по поддръжката. Наред с чиновниците по движението, дошли отвън, се обучават и местни младежи. Духът на железничарите започва да властва и става дух на цялото селище.

През 1945 г. село Левски става първото в България, обявено за град от новата власт.

Град Левски е голям транспортен възел - от главната линия София - Варна, тук влаковете правят връзка за Троян и Ловеч, Свищов. През града преминават два третокласни, но много оживени републикански шосейни пътища - /общо като направления/ - Свищов - Левски - Ловеч - Троян и Никопол - Левски - Павликени - В. Търново. На 8 км северно от град Левски преминава първокласния път София - /Русе/ - Варна. Трасето на бъдещата магистрала "Хемус" ще преминава на десетина километра южно от Левски.

Традиционните за Община Левски, много добре развити, хранително-вкусова, машиностроителна и лека промишленост, преживяха тежък период след навлизането на пазарните отношения в България. От около 2000-а година се забелязва оживление в икономиката. Увеличават се инвестициите и на местния бизнес, и на външните фирми, работещи на територията на общината. С отлични позиции и разширяваща се пазарна ниша е "ЕСМОС" АД - машиностроителен завод, специализиран в производството на машини за преработка и рециклиране на пластмаси. С дългогодишния си опит, значителна производствена база и високи капацитетни възможности, дружеството е водач в производството на машини за сепариране и рециклиране на Балканския полуостров.

Не една и две са личностите, родени или свързани по някакъв начин с града. Не можем да пропуснем любимеца на поколения българи - Георги Парцалев, кино и театрален актьор, известен със своите комедийни роли. Той е роден в града на 16 юни 1925 година. В негова чест от начало през 2005-а, всяка година, в дните около рожденния му ден се провежда Фестивал на изкуствата „Парцалев“. Признателните съграждани са поддържат и Къща музей на Георги Парцалев.

Още две села у нас носят името на Васил Левски. Едното - Левски, се намира в Североизточна България, в община Суворово, област Варна и е населено от етнографската група ваяци. Ваяците (вайковци, въяци) първоначално са населявали източните области на Стара планина, основно в селата Голица, Казичино (Еркеч), Доброван (Калгамач) и Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на Дунавска България. Самите ваяци имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи. Професор Любомир Милетич отбелязва за тях: "Ваяците се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си - една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност - повечето са едри, високи, при това са известни като твърде хитри, упорити, смели и предприемчиви хора." Съборът на селото е именно на 18 юли - рождената дата на Васил Левски.  В селото има и паметник на Апостола.

Другото село с това име - Левски (по-рано: Калагларе - до 14.08.1934, Долно Левски - до 04.05.1987) се намира в Южна България, в община Панагюрище, област Пазарджик. Произходът му се губи в далечните години назад, а първите данни са от 1576 година. Селото е отбелязало Васил Левски с плоча с релеф на сградата на кметството.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във