Банкеръ Weekly

Общество и политика

Леви уклони в Швеция

Управляващите десноцентристи в Швеция, които са на власт от 2006-а, извоюваха репутацията си с намаления на данъците и увеличение на конкуренцията в публичния сектор, което се хареса на местните бизнес среди. Електоратът обаче, поне според сондажите на обществените нагласи, изглежда, е готов за промяна на курса, защото е разтревожен за образованието, работните места, здравеопазването и грижата за възрастните хора.


"Конфликтът е ясен - по кой път ще върви Швеция през следващите осем до десет години", коментира Магдалена Андерсон от Социалдемократическата партия - вероятният бъдещ финансов министър в очакваното следващо левоцентристко правителство. Четири седмици преди общите парламентарни избори (на 14 септември) левите формации имат солидна преднина пред управляващата десноцентристка коалиция. Андерсон добавя, че програмата на социалдемократите предвижда увеличение на данъците точно сега, за да могат да се направят необходимите неотложни разходи и в бъдеще да не се правят данъчни промени, а да се обърне по-голямо внимание на инвестициите в публичния сектор.


В отговор на спада на доверието в управляващите финансовият министър Андерс Борг обеща скромни данъчни увеличения за алкохола, тютюна и колите, които да помогнат за намалението на бюджетния дефицит на страната, за разлика от "огромните повишения" на левите.


Данъчният дебат е само един от елементите на предизборния спор. Десните не пропускат да напомнят факта, че по време на управлението им Швеция е имала по-висок икономически растеж и от САЩ, и от Европейския съюз, а заетостта е най-висока в сравнение с държавите от общността. Левите обаче контрират, че безработицата стои упорито на прекалено високите 8% от началото на финансовата криза, а миналогодишният бюджетен дефицит от 1.1% от БВП, макар и нисък по европейските стандарти, е най-високият от 2002-а досега. Магдалена Андерсон настоява бюджетният недостиг да не надхвърля 1% от БВП - основната цел на социалдемократите, което ще помогне за здравословното развитие на публичния сектор. Борг пък "се изхвърля", че той и колегите му искат да върнат Швеция на бюджетен излишък.


Извън икономиката сред най-горещите теми е нарасналото участие на частните компании в публичния сектор - една от най-възхваляваните политики на европейските десноцентристи, особено във Великобритания. Николас Айлот - политолог от университета в Сьодерторн, посочва, че през последните четири-пет години се наблюдава растяща криза в шведските училища и че ролята на частния сектор в тях е част от нея.


След поредицата скандали, включително и обвиненията за жестоко отношение в някои управлявани от частни фирми домове за възрастни и след фалита на една от най-големите частни училищни компании JB Education през август 2013-а опозиционните политици засилиха атаките си. Андерсон иска по-стриктни правила за начина, по който частните фирми могат да работят в държавния сектор. Тя очертава три области, които задължително трябва да се подобрят. На първо място, компаниите да бъдат задължавани да представят дългосрочни перспективи за дейността си. На второ място, да има по-стриктно регулиране на качеството на работата им, така че те да нямат право да увеличават печалбите си единствено чрез съкращаване на броя на учителите. На трето място, частните фирми да огласяват задължително печалбите си от всяко отделно училище, болница или дом за възрастни хора.


Други политически сили отиват още по-далече. Лявата партия (бившите комунисти), която е потенциален коалиционен партньор на социалдемократите, иска да се забрани изпълнението на публични услуги срещу печалба. Зелената партия - друг потенциален коалиционен партньор в бъдещото левоцентристко управление, пък настоява за просперитет без растеж и закриване на летището "Брома" близо до центъра на Стокхолм.


Един от водещите шведски индустриалци Якоб Валенберг сподели пред "Файненшъл таймс" сериозните си опасения от "залитане вляво". Проведените между 3 и 10 август социологически проучвания на предизборните нагласи показват, че социалдемократите имат подкрепата на 29.6% от анкетираните срещу 19.8% на Умерената партия. Зелените получават доверието на 9.8%, а левите - на 7.2 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във