Банкеръ Daily

Общество и политика

Леонид Соболев е начело на кабинета при Режима на пълномощията

Соболев е бил и министър на финансите на Княжество България.

На днешния ден през 1882 г. княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело, на което застава един чужденец. Няма нищо чудно в това, че той е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877-1878 г. - Леонид Соболев. Той е седмият министър-председател на страната и управлява от юни 1882 до септември 1883 година. Между впрочем Соболев е бил и министър на финансите на Княжество България.

В края на войната Соболев ръководи канцеларията на завеждащия гражданското управление в България княз Владимир Черкаски.

Леонид Соболев служи в генералния щаб на руската армия до 1882 година, когато е натоварен със задачата да подкрепи Режима на пълномощията в Княжество България. Режимът на пълномощията е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет. Продължава от юли 1881 до декември 1883 година

На 23 юни 1882 година Соболев е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в правителството, съставено от руски офицери и чиновници и деятели на Консервативната партия, като Соболев е бил и управляващ Министерството на финансите. Кабинетът поддържа Режима на пълномощията - това е основната характеристика на вътрешната му политика. Едновременно с това правителството възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата.

В международен план, кабинетът на Соболев, води политика за трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия. За целта налага (през юни 1883 г.) подписването на дълго отлаганата от предишните български правителства конвенция за окупационния дълг, постъпленията от който предвижда да отидат за създаване на руски училища в България, развитие на транспортните връзки по река Дунав и засилване на руския черноморски флот.

Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на депутатите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпът на либералите до властта.

Отношенията между руските генерали и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват България първо да изпълни задълженията си по Берлинския договор - строежа на отсечката Цариброд-Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, а руските генерали настояват за предимство на "Дунавската железница" (от София до Русе) за осигуряване на връзките с Русия.

Тежкото международно положение и засиленото движение за възстанояване на Търновската конституция принуждават монарха на 6 септември 1883 г. да възстанови конституцията и да разпусне кабинета. На 7 септември 1883 г., когато става ясно, че водачът на либералите Драган Цанков се е споразумял с консерваторите и Батенберг за конституционна реформа, Соболев подава оставка и няколко дни по-късно напуска България.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във