Банкеръ Weekly

Общество и политика

Лекарственият закон остана в чакалнята

С твърде спорни мотиви президентът Росен Плевнелиев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които според него въвеждали "рестриктивен режим" върху износа на медикменти. Това са текстовете, задължаващи търговците, които извършват паралелен износ, занапред да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата за вида на медикаментите и количествата на отпътуващите партиди. Съответно държавният орган в 30-дневен срок може да забрани експорта на всяко лекарство, ако прецени, че то е в недостатъчно количество на нашия пазар и липсата му застрашава живота на пациентите.


Най-странното в случая е, че Плевнелиев се позовава на несъответствието на закона с чл.36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентиращ на практика изключенията, при които всяка страна членка може да налага търговски ограничения. Той е следствие от предишните членове 34 и 35, в които се посочва, че количествените ограничения върху вноса и износа, както и мерки с подобен ефект се забраняват между отделните държави. Но същевременно в него е формулирано, че разпоредбите на предишните членове "не са пречка за налагането на забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображенията за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност; за закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията; за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност; за закрила на индустриалната и търговската собственост. При все това тези забрани или ограничения не бива да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавитечленки".


Вносителите на промените ги бяха обосновали именно с мотива, че на първо място е необходимо да бъде защитен интересът на българските граждани и едва когато има опасност липсата на определен вид медикаменти да застраши живота и здравето им, Изпълнителната агенция по лекарствата ще може да предприеме действия чрез въведения уведомителен режим. Сега излиза, че Плевнелиев атакува закона точно там, където той е най-добре защитен. Да припомним, че от "Движение България на гражданите" сезираха президента, че промените противоречат на чл.35 от Европейската конституция. Другата възможност е Плевнелиев да е абсолютно сигурен, че става дума за "произволна дискриминация или прикрито ограничение", но това следва да бъде доказано с факти. А не с мъгляви термини като "липса на ясни критерии" и "потенциал за корупционни практики".


"Президентът Росен Плевнелиев защитава корпоративни интереси от собствения си кръг", отбеляза председателят на здравната парламентарна комисия д-р Нигяр Джафер, след като научи за ветото върху лекарствения закон. Тя добави, че държавният глава е поставил въпросните интереси над тези на пациентите.


Оттук нататък депутатите имат две седмици да разгледат наново закона и да решат дали ще настъпят някакви промени в него.


По данни на пазарния анализатор IMS годишният паралелен износ на медикаменти от България възлиза на 85 млн. лева. Неофициално обаче се смята, че сумата достига близо 300 млн. лв., тъй като много от големите играчи не афишират публично тази си дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във