Банкеръ Weekly

Общество и политика

Лекарствата отиват на онлайн търгове

Интернет ще съкрати пътя на хапчетата от фабриката към болницата.

Болниците ще купуват лекарства чрез онлайн търгове. Здравният министър Петър Москов обеща пред ресорната парламентарна комисия, че платформата за електронна лекарствена борса ще заработи до средата на 2015 година. Идеята е всяка лечебница, която се нуждае от определени медикаменти, да го обявява в централизираната електронна платформа. Търгът ще продължава точно определен срок. Печелят фирмите, които предложат най-ниска цена по всяка лекарствена позиция. Това е екстрактът от подготвената "смяна на караула" на лекарствения пазар, която ще зарадва едни и ще разплаче други. Сега 90% от лекарствените доставки в болниците се правят от четири големи дистрибутори.

"В България има регистрирани 200 фирми, които могат да търгуват с лекарства. С тази електронна платформа ние даваме възможност веднъж на болниците да постигнат добра цена и втори път възможност на средния бизнес да навлезе на този пазар, което да доведе до реална конкуренция. Съгласете се, че четири фирми да снабдяват всички болници, това говори, че имаме нещо различно от пазар", каза  Москов. Наистина, "Софарма Трейдинг", "Стинг", 'Фармнет" и "Либра-Фьоникс" почти изцяло са превзели системата на доставки. И въпреки че "голямата четворка" продава с възможно най-ниски маржове на печалба, годишният й оборот от продажби на лекарства, добавки, медицински изделия и апаратура гони колосалните 2 млрд. лева. Разбира се, и дистрибуторите си имат своите проблеми. По-бедните лечебници мотаят плащанията с години и така фирмите на практика ги кредитират. Но като цяло онлайн търговете ще бъдат тежък удар за тях, ако ги посрещнат неподготвени.

Какви са предимствата на интернет борсите за хапчета? Петър Москов се надява, че те ще "изсветлят" процедурите. Поръчките няма да се бавят заради обжалване и така ще се избегне блокирането на големи суми пари и животоспасяващи лекарства. Сега болниците поръчват медикаменти и техника чрез обществени поръчки и според статистиката 75% от тях за суми над 100 000 лв. се обжалват, докато в Европейския съюз процентът не надхвърля 5 пункта. Другият очакван позитив е, че разходите за лекарства, покривани от здравната каса, ще паднат с 20 на сто. А само за онкологията годишният разход по това перо вече достига 200 млн. лева. Освен това здравните заведения ще престанат да се презапасяват с медикаменти, в резултат на което през 2014-а хапчета с изтекъл срок на годност за 59 млн. лв. бяха изхвърлени на боклука.

Болничните търгове за лекарства обаче ще си останат тежък процес, независимо по каква схема се провеждат. Европейските практики са твърде разнообразни и не е задължително на всяка цена да се върви към окрупняване на поръчките. В Белгия процедурите са поверени на лечебниците, а здравното ведомство се намесва и прави централизиран търг само при извънредни обстоятелства. Автономни при доставката на хапчета са болниците в Унгария, Словения, Финландия, а в Австрия няколко такива заведения се кооперират и поръчват в пакет. В Ирландия и Латвия снабдяването с лекарства може да става както от самите болници, така и от здравните власти - Министерството на здравеопазването или агенции, които са част от неговата система. Строго централизирани са процедурите в Кипър и Румъния, където за медикаментите отговарят ресорното ведомство и здравноосигурителните служби. Все още не е ясно по кой път ще поеме с електронните поръчки нашата страна, но заместник-министър д-р Бойко Пенков загатна, че можем да взаимстваме от италианския опит. Болниците на Ботуша от години правят 80% от доставките си онлайн и извличат добри дивиденти от това. При тяхната система доставчиците обявяват публично цените, на които ще доставят даден медикамент и веднага получават съобщение, когато се търси даден продукт. По този начин продължителността на една процедура е намаляла от 84 на 55 дни, пестят се консумативи, работни часове, в търговете участват между 2 и 3 пъти повече компании. И не на последно място, цените са паднали с около 14 процента.

Приложима за нас е и системата в Дания, където 98% от лекарствата се закупуват от публичната организация AMGROS, създадена от регионалните общински власти. Тя организира онлайн търгове с тайно наддаване, като печели фирмата, предложила най-ниската цена или комплексна икономически най-изгодна оферта. Преди да подготви поканите за участие в даден търг, агенцията събира заинтересованите фармацевти и болници. Специалистите изготвят критериите за участие, за да се избегнат скритите капани в процедурите. Службата подписва четири типа рамкови договори с победителите. Контракт може да бъде възложен на един доставчик или на няколко чрез паралелни споразумения, когато се касае до въвеждането на нови видове лечения. Когато най-ниската цена е единствен търсен показател, оценяващата комисия има право да включи други критерии, например качество на опаковката или по-удобен начин за доставка. В другите случаи за всеки продукт се оценява точната фармацевтична субстанция, терапевтичният ефект на активното вещество, разфасовката и размера й, както и дали доставчикът може да изпълни навреме всяка отделна заявка. Лекарствената агенция спестява по 250 млн. евро на местния здравен бюджет. Което не означава, че винаги се купуват най-евтините хапчета. Сумата щеше да е с пъти по-висока, но заради бума на нови технологии в датските болници там се прилагат най-иновативните и скъпи лекарствени продукти.

Казано накратко, нашето здравно ведомство може да копира на воля от чуждестранния опит. По-ниската цена на лекарствата наистина е важна, но по-важен все пак е ефектът от терапията за пациентите.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във