Банкеръ Daily

Общество и политика

Лавинообразните оставки може яко да ни изпързалят

Търпението на избирателите се изчерпа. Всички партии бяха наказани с ниска избирателна активност. Политически сили, представили се прилично на предишните два вота тази година, сега се оказаха изтикани назад. Една от тях дори изпадна от парламента. А трети, системно затъващи, се сблъскаха с още по-плачевни резултати.

 

Големият печеливш е "Продължаваме промяната". Момчетата от Харвард, както взеха да ги наричат някои "по-вехти" и завистливи политици и анализатори нямаха време да регистрират партията си, но успяха да станат първи. Другият успял участник във вота е  Движението за права и свободи, което мобилизира избирателите си зад граница и дръпна нагоре с близо 3 процента.

Попарените и повехналите от развоя на събитията партийни лидери спешно трябваше да решат как точно да обяснят на хората какво се е случило и защо.

Част от тях обявиха резултатите си за победа, защото срещу себе си имали нагла, брутална и жестока репресивна машина, която не се спирала пред нищо и за която нямало нищо свято.

Други предпочетоха да хвърлят вината на

международното положение и световната конспирация,

които - чрез мерките срещу корона пандемията и ваксинацията, разбира се - парализирали дори и най-невинните помисли за демокрация и граждански права.

Трети избраха вечната златната среда: да, тяхната отговорност за неуспеха е очевидна, но... който не работи - той не греши! А както повелява народната мъдрост - признат грях, половин грях!

Пръв даде тон председателят на "Да, България" Христо Иванов. От специално видеопослание във Фейсбук научихме, че той и членовете на Изпълнителния съвет са подали оставки. Коалиция "Демократична България" получи едва 6.37% гласа и с триста мъки едва задмина парламентарния новобранец "Възраждане".

Лидерът на "Да, България" призна, че резултатът е изключително лош. Една от причините била идеята да имат собствен кандидат за президент, чиято предизборна кампанията се оказала истинска катастрофа. Все пак Иванов на няколко пъти подчерта личната си отговорност за провала и даде да се разбере, че ще направи всичко възможно да бъде реализирано редовно правителство с мандата на "Продължаваме промяната".

Последва оставката и Атанас Атанасов - лидер на ДСБ и съпредседател на "Демократична България". Той също призна слабия резултат и "изтъкна" личната си отговорност за това.

Накрая оставки хвърли и ръководството на "Зелено движение" - Борислав Сандов, Владислав Панев и всички членове на Изпълнителния съвет.

С пост във Фейсбук заместник-председателят на БСП Кристиан Вигенин уведоми широката общественост, че се оттегля като шеф на "червения" предизборен щаб. "Резултатите вече се изясниха... Не постигнахме целите си", заяви той, след като социалистите получиха 10.21% и пропаднаха на четвърто място след "Продължаваме промяната", ГЕРБ-СДС и ДПС.

Оставката на Вигенин

прозвуча като стартов изстрел на сигнален пистолет,

след който знакови лица един през друг взеха да искат главата на Корнелия Нинова. Сред тях се оказаха един от основните ѝ опоненти - Кирил Добрев, както и говорителят на служебния кабинет и член на Националния съвет на БСП Антон Кутев.

Пак чрез Фейсбук, българските патриотични сили научиха, че шефовете на един от пазителите на древния завет "България на три морета!" - ВМРО, също напускат потъващия кораб. Т. нар. войводи успяха да съберат едва 1.08% от гласовете и останаха извън 47-ото Народно събрание. Тъжни и мрачни, но... с партийна субсидия. За разлика от президентския вот, където техните кандидати бяха "издухани" със страшна сила дори от бившата чалга звезда Луна.

В интерес на истината - и друг сме ставали свидетели на ритуално подадени оставки. Проблемът е, че тези церемониални актове рядко са имали значение за качественото преобразяване на "съответния" политически субект. Просто

у нас е така - новото качество винаги идва насила!

Оттеглянето на лидерите заради ниските резултати бе логичен ход, макар при някои партии той да бе доста закъснял. За разлика от него, процедурите по приемането или отхвърлянето на тези оставки може да се проточи във времето. И точно тук зейва "двойното дъно" на този демократичен акт. Вече сме в период на преговори за съставяне на редовен кабинет, а смяната на лидерите в движение като нищо може да се окаже непреодолимо препятствие. И, вместо да запалим лулите на мира, отново да наточим томахавките на войната.

Схемата е позната от десетилетия. Човекът иска да се оттегли в манастир, давайки път на новото и прогресивното, но... широките народни маси недоволстват и членовете на упълномощените органи да не приемат подадената оставка. Дали тази схема се прилага на конгрес, пленум или заседание - няма никакво значение. Защото аргументите също са едни и същи: времената са тежки, партията изживява труден период, на кого ни оставяте...

И БСП, и "Демократична България" дадоха да се разбере, че

участват в преговорите за съставяне на редовно правителство

с мандата на "Продължаваме промяната". Те нямат и друг полезен ход, освен ако не искат на следващите предсрочни избори да видят гърба и на "Възраждане".

И все пак възможно ли е да се осъществи целта за правителство с пълен мандат, когато се преговаря с лидери в оставка? От друга страна кой би следвало да води преговорите? Времето оказва натиск, трябва да се гласува и бюджет за следващата година. Може ли "Продължаваме промяната" да разчита на рационални решения от лидерите в оставка? Ще бъдат ли те достатъчно концентрирани върху приоритетите, или ще се водят от егото, емоциите и вътрешните сътресения в партиите си?

Хипотетично, ако критик на Нинова заеме нейното място, дали механично ще се съгласи с ролята на БСП, отредена в хода на вече приключилите разговори и фиксирана в подписаното от всички споразумение? И защо партийните лидери в оставка все още не са се отказали и от местата си в Народното събрание?

В два последователни парламента егоцентриците се постараха да понижат избирателната активност. Сега има заявка за диалог, за разкаяние. Дано само не ни хвърлят поредната шепа прах в очите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във