Банкеръ Weekly

Общество и политика

Културният туризъм у нас - вода гази, жаден ходи

Стенописи в Боянската църква
S 250 51e4f7b5 f29a 4b25 88b7 be145634e3c5
S 250 3315a056 ca3b 473d a047 4081e4a74b2f

На 27 септември туристи, туроператори и екскурзоводи празнуват. Честват Световния ден на туризма. Тази година, предвид COVID-19, едва ли ще се леят хвалебствени речи. Ако не броим, разбира се, благодарностите за отпуснатите на туроператорите 10 млн. лв., пренасочени от Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ и за  обещаните на екскурзоводите - пак по същата програма - 3 млн. лева. Така че тазгодишният празник би трябвало да не е повод за всенародно веселие, а за хладнокръвна равносметка.

 

Преди четири години, по случай Световния ден на туризма, Министерството на туризма публикува интерактивни карти на осем културно-исторически дестинации:

- „Богатствата на Северозапада“ - общо 26 обекта;

- „Долината на розите и тракийските царе“ - общо 17 „спирки“, сред които Казанлъшката гробница - един от най-знаковите паметници на тракийската култура, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.;

- „Морските крепости на България“ - общо 22 дестинации, сред които старият Несебър с неговите 44 църкви, също в Списъка на ЮНЕСКО от 1983 г;

- „Столиците и градовете на българските царе и патриарси“ - общо 19 „спирки“, сред които три обекта от Списъка на ЮНЕСКО - Мадарският конник (1979 г.), Скалните църкви в Иваново (1979 г.) и Свещарската гробница (1983 година).

- „Българската архитектура и занаятчийство“ - общо 35 „спирки“, сред които и Боянската църква „Св. Николай и Св. Пантелеймон“, включена в Списъка на ЮНЕСКО през 1979 г.;

- „Магията на източните Родопи“ - общо 19 „спирки“, сред които са Александровската гробница и Перперикон;

- „Софийската света гора“ - общо 13 „спирки“, разхвърляни между Боянската църква и Цари Мали град край самоковското село Белчин;

- „Струма“ - общо 32 „спирки“, първата от които е Рилският манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО през 1983 г., а 13-ата е... Байкушевата мура, която се намира в Национален парк "Пирин" - също по егидата на ЮНЕСКО и чиято възраст се изчислява на над 1340 години.

Маршрутите са интерактивни. Тоест - избирате един и се отварят маркировките на всички обекти, включени в него. А после, като се спрете на конкретно място, на екрана се появява кратко тематично описание и лаконично поднесена информация, обобщена в три категории:

- достъпност за посещение - платено, целогодишно, има екскурзовод;

- транспортна достъпност - намира се на еди-колко си километра, минава се по еди-кой си път, има или няма паркинг, най-близкото летище е на сто и няколко километра;

- туристическа инфраструктура – в близост има места за настаняване, заведения за хранене, магазини и туристически информационен център.

Четири години по-късно, въпросните интерактивни маршрути са си все същите. Нито съдържанието им е обогатено, нито съпътстващата информация в полза на туристите е актуализирана. Не съществуват никакви данни и за броя на туристите, "бродещи" по въпросните маршрути всяка година.

И още - в интерактивните карти няма:

- данни за жп връзки и междуградски автобусен транспорт,

- линкове към конкретни места за настаняване;

- данни за времето, необходимо за пътуване от една "спирка" до друга;

- данни за времето, необходимо за пълната обиколка на всеки един маршрут, примерно - едно, две или пет денонощия;

- опция, която да те ориентира дали трябва да се движиш еднопосочно - от "спирка" на "спирка", или можеш да си избереш "базов лагер" и всеки ден да посещаваш по различен обект.

Освен това интерактивните карти не са преведени - нито на английски, нито френски, нито на руски, за японски и китайски - да не говорим.

И накрая - бърза справка в най-големите и най-популярни туристически сайтове показва, че нито един от осемте маршрута не фигурира в офертите на българските туроператори.

С други думи - общо 183 културни и природни забележителности, от които девет под егидата на ЮНЕСКО, продължават да се "продават под масата" - от ухо на ухо, по разкази на очевидци или срещу пари в брой. Сякаш ни е срам или вършим нещо забранено...

Според статистиката, през последните три години туристопотокът от чужбина се движи в следните параметри:

- 2017 г. - 11.6 млн. души;

- 2018 г. - 12.4 млн. души

- 2019 г. - 12.6 млн. души. 

Едва ли някой би възразил, че за тях от голям интерес биха били седемте ни обекта в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За съжаление обаче статистиката сочи точно обратното.

През същите тези три отчетни години, Казанлъшката гробница е била посетена общо от около 120 000 души. Дали българи или чужденци - никой не знае. А и никой не се интересува.

Горе-долу такова е положението и с другия културен феномен - Боянската църква: средно по около 70 000 посетители годишно.

Ако съдим по официалната информация, в най-добра кондиция би трябвало да е Рилският манастир. За последно, туристопотокът там е фиксиран през 2017 г. - над 1 милион души. Прекрасно, но ако това е истина, защо рилската света обител я закъса миналата година така, че преди три месеца премиерът Борисов лично осигури 1.6 млн. лв. от бюджета за изграждането на локална пречиствателна станция за нуждите на манастира? Сметките са елементарни: 1 млн. посетители годишно, вход 5 лв. на човек, общо приходи - 5 милиона лева! На всеки 365 календарни дни, естествено...

С останалите обекти от Списъка на ЮНЕСКО положението е същото - плачевно.

От 2016 г., в така одуманите интерактивни маршрути, за Мадарския конник се казва все едно и също - „Неподходящ достъп за хора с увреждания“.

За Скалните църкви в Иваново и Свещарската гробница все още липсва каквато и да било информация за намиращи се наблизо места за хранене и настаняване.

За Несебър ситуацията е обърната: данни за 170-те хотела (с над 70 000 легла) и близо 1100-те заведенията за хранене има, но по какъв начин това се отразява на опазването и реставрирането на 44-те църкви, заради които градът е наречен „Енциклопедия на християнското църковно строителство" - нула и половина.

И накрая - Боянската църква! От 2014 г. в т. нар. интерактивна карта на маршрута „Българската архитектура и занаятчийство“ за този обект се казва едно и също "нещо" - указателните табели са недостатъчни. Факт, който звучи по-абсурдно дори от реставрацията на църквата, продължила близо три десетилетия и приключена (поне засега) едва след дарителска кампания, организирана през 2006 година. 

През 2019 г. т. нар. компетентни ведомства се похвалиха, че Боянската църква била посетена от близо 80 000 души. Колко са приходите обаче продължава да е е пълна тайна...

Всъщност, като теглим чертата, ползата на България от седемте обекта в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО е повече от смехотворна - годишно в тях ходят най-много 1% от чуждестранните туристи, а отчетените приходи са по-скоро мизерни. 

Как стават тези работи по други географски ширини?

С концепция и координирани действия между държава и частен бизнес, т.е. с политика. Два примера само: 

Всяка година Венеция е посещавана от около 25 милиона туристи. И поне 97-98% от тях са приходящи, т.е. идват, обикалят, снимат се и си отиват. И всеки от тях оставя минимум по 100 евро. 

Годишно, посетителите на феномена „Памуккале“ в Турция рядко падат под 2 млн. души, нищо че хотелите наоколо се броят на пръсти. Цена на един входен билет - 10 евро.

На всяко тримесечие, администрацията на истанбулския дворец "Топкапъ сарай" отчита по около 3.5-4 милиона посетители. Цена на един билет - 20 евро!

Да ни е честит Световният ден на туризма!

Facebook logo
Бъдете с нас и във