Банкеръ Daily

Общество и политика

Куклените театри имат опит с грипните ваканции, но не и с COVID-19

Кирякос Аргиропулос

През изминалата седмица стана ясно, че държавните културни институти ще получат по три заплати, плюс осигуровките, за времето на извънредното положение и един месец след това. Днес е 12 април, а, ако си спомняте това бе първата дата, до която трябваше да са в сила извънредните мерки. Имайки предвид тази дата, преди време разговаряхме с Кирякос Аргиропулос, доскоро дългогодишен директор на Столичния куклен театър, настоящ Артистичен директор на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“. 

- Господин Аргиропулос, в куклените театри в страната казват, че са свикнали с отлагането на представления заради честите грипни ваканции на учениците. Според вас може ли техният опит да послужи на драматичния театър?

- Практиката в куклените театри е такава, че ние работим, постоянно предвиждайки в плановете си риска от грипни ваканции. Но в случая с драматичните представления нямам представа какво би могло да бъде решението, защото една грипна ваканция трае определено време, а тук вероятно целият сезон ще бъде без публика.

- Как принципно се формира бюджетът на вашия театър?

- Столичният куклен театър е общински театър. Такива в София са общо четири сценични културни института. При нас средствата от продадените билети остават в театъра (приходите от билети са достигали до 270 хил. лева) и това е допълнително материално стимулиране за всеки отделен актьор. Иначе получаваме годишна субсидия от Столична община (1 300 000 лева), която е разделена на четири тримесечия. Имаме минимум брой представления, които трябва да изиграем – затова си имаме разписани правила със Столична община. Но кукленият театър има повече представления от драматичния. Една година, например, бяхме изиграли 600 представляния, като заглавията ни бяха 38, а през годината принципно поставяме средно по 5-6 нови представления.

 

- Как успявате да представите толкова много спектакли, след като децата зависят от родителите си?

- И от родители, и от учители. Когато се случи трагедията в Черна гора – загиналите 12 деца при катастрофата на автобуса на река Лим, забраниха излизането на децата извън училище. А в другите европейски страни в самите учебни планове е заложено децата да бъдат заведени на опера, балет, театър, след което да напишат есе какво са видели. Там субсидията за училището намалява, ако децата са лишени от посещения на културни мероприятия. Ние преди време няколко години подред организирахме образователни работилници по училищата – показахме близо 400 на всякакви теми. Тази наша инициатива бе подкрепена от отдел „Култура“ на Столична община, но покриваше само разходите ни – не бяхме на печалба. Правехме го, защото смятаме, че това е част от нашето задължение да изпълняваме и образователна функция.

- Като казахте „работилници“, не мога да не ви попитам – скъпо ли струват куклите?

- Има различни видове кукли – марионетки, явайки... Принципно, ако дадем да ни скулптират кукла, първо художникът рисува главата и лицето й, придавайки й определен характер. После на тази глава се прави калъп от скулптор и този калъп се преработва. Работата на скулптора по създаването на куклата струва около 150 - 250 лева.

- Вие с такива хора разполагахте ли в театъра?

- При нас работят специалисти, завършили сценография. Те са художници, но тези умения не се научават там – трябва на място, в ателието някой да те научи. По мое време успях да осигуря приемственост – старите кукломайстори да обучат по-младите как се прави.

- В куклените театри водите ли битки за „звездни“ актьори и режисьори?

- Всеки театър би искал да има утвърдени режисьори и актьори. Но при куклените театри присъствието на „звездни“ актьори в афиша на театъра не увеличава автоматично продажбите. В афиша на Столичния куклен театър присъстват имена като Мая Бежанска, Румен Угрински, Станимир Гъмов, но това не гарантира скок на продадените билети. Вероятно се дължи на факта, че родителят ще предпочете да види „звездните актьори“ в драматичен спектакъл и тогава ще купи билет за 50 лева, а тук ще каже – това е детско представление. И ако е свободен, ще заведе детето.

 

- А имахте ли практика вашата трупа да отива на място в детската градина или в училището?

- Не. Не съм съгласен с това категорично – детето трябва на място да се социализира и преживее срещата с театъра. Има изключения, разбира се, и сме ги правили, когато детската градина е далече или когато става дума за домове за деца, лишени от родителска грижа, каквито институции, слава Богу, станаха по-малко.

- В по-малките градове казват, че куклените театри не трябва да правят представления за възрастни, защото така ще крадат от публиката на драматичните. Вие правите ли представления за възрастни?

- По принцип кукленият театър – театърът на марионетките е театър за възрастни. Той първоначално се играе по площадите, където осмива политици, владици, полицаи, кметове. За това е бил гонен театър. А иначе на въпроса ви – в София много драматични театри правят представления за деца. Това е нещо нормално и не трябва да се плашим, защото изразните средства са различни.

- Звучите прекалено оптимистично. В по-малките градове в борбата си за публика куклените театри водят надпревара за съседните градове, в които играят представления. От Добричкия куклен театър, например, ревнуват, че в Каварна гастролират от Варненския куклен театър, тъй като Каварна се намира в Добричка област.

- В София идват да играят от цялата страна. Но, за съжаление, главно по училищата и детските градини. Така се създават нездравословни практики – по тази тема сме провеждали кръгли маси, като "топката" отиваше в Министерството на образованието, в общините, в Министерството на културата. За какви практики говоря – преди години имах неблагоразумието да кажа публично, че директори на училища искат пари от театрите, за да  могат трупите да играят пред децата. Тогава ми се обадиха, че ще ми наложат ембарго и децата от училищата вече няма да идват на представленията в Столичния куклен театър. Сигурно са прави, защото говорих общо – не назовах конкретни имена. Но когато започнах да посочвам поименно и ледовете се размразиха. Като цяло смятам, че не е достойно да се играе по детските градини, но е факт, че в София не се изграждат нови театрални сцени. На другите държави им завиждам, че строят нови театри. В Белград, например, театър „Пинокио“ се премести от периферията на града в центъра и Новак Джокович даде 70 хил. евро, за да се купят столове. В Атина имат над 170 театъра – влизаш в театър на 150 години, а вътре виждаш, че е оборудван с последната дума на техниката, а ние кретаме още.

- Но все пак театър може да се прави и на улицата, разкажете за Международния фестивал за уличен и куклен театър?

- „Панаир на куклите“ в голямата си част е уличен театър – тази година планираме освен улични артисти да участват и улични оркестри, защото музиката е част от театъра. Този фестивал има за цел да предизвика хората да излязат от ежедневието си, да се срещнат с артистите на улицата, да се спрат, да се погледнат, да се усмихнат. Сега, през септември, предстои 11-ото издание на фестивала, но все още не знаем дали ще се състои. Изчакваме, тъй като не искаме да вземем прибързано решение. И ако трябва, ще го отложим.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във