Банкеръ Daily

Общество и политика

Където е възможно, учебната година ще започне присъствено

Навсякъде, където е възможно, новата учебна година ще започне присъствено. Това заяви просветният министър проф. Николай Денков след посещението си заедно с премиера Стефан Янев в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия на Медицинския университет в София.

Министърът отново подчерта, че първият учебен ден ще е присъствен за всички първокласници независимо от данните за коронавирусната епидемия. На въпрос, ако се наложи децата да учат дистанционно кои класове първи ще се ротират, Денков отговори, че първо ще излизат големите класове - 11-ти, 12-ти, а след това 10-ти и 9-ти. 

Увeличава се прaгът нa учeницитe, кoитo cлeдвa дa ocтaнaт в клac при рeдувaнe нa двeтe фoрми в дaдeнo училищe oт 38 нo 50%, кoeтo щe пoзвoли пo-чecтa рoтaция нa дeцaтa.

В понеделник стана ясно, че поне 3 милиона лева са необходими за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта “Геномът на Европа” във връзка с инициативата  “1+ милиона европейски генома“ (1+MГ). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лв., останалите 2 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г.

България е част от инициативата “1+МГ”, чиято задача е да се съберат един милион генома в рамките на Европейския съюз до края на 2022 г. В нея участват 22 държави от ЕС, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира чрез секвениране уникална национална референтна колекция от геномни данни. Тя ще бъде от полза за персонализираните стратегии за здравеопазване и превенция в съответната страна. С парите, които МУ-София ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ”. Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура.

В МУ-София премиерът Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с най-високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България. „Имаме експертна и технологична готовност за мащабни проучвания при различни заболявания  - редки, социално значими, както и за популационни изследвания и генериране на геномни данни“, обясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София. С помощта на тази апаратура по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и анализирани също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19.

Центърът по молекулна медицина е създаден като научна инфраструктура на МУ-София с подкрепата на Европейската комисия. Впоследствие той става основна част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Чрез своята биобанка той участва и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в него са вложени общо 12,685 млн. лв. от фонд „Научни изследвания“ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във