Банкеръ Weekly

Общество и политика

КС удари "зеления" произвол

Безобразният 15-годишен срок за отчуждаване на частни имоти, предназначени по устройствените планове за озеленени площи, е противоконституционен, защото ограничава несправедливо и необосновано правото на собственост. В разрез с основния закон е и невъзможността за обжалване пред съда на общите устройствени планове. Това реши с почти пълно мнозинство Конституционният съд (КС) по делото, инициирано от Висшия адвокатски (ВАдвС) съвет относно съответните разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ).     

 

Премахването на един от най-порочните инструменти, с които местната власт погазва конституционно прогласеното за неприкосновено право на частна собственост, означава че законодателят трябва да въведе по-кратък срок за отчуждаване. С изтичането му, собствениците ще могат да предприемат промяна на устройствения план при липса на отчуждителна процедура. Режимът засяга голям брой граждани и юридически лица, които търпят с години ограниченията с имотите си, чието  предназначение желаят да променят.  

Първият текст е една от хипотезите на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, който урежда

трите срока за започване на отчуждителните процедури 

по Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС) от влизане в сила на подробните устройствени планове (ПУП). За имотите, определени по регулация за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, срокът е 5 години, за изграждане на елементи на публичната техническа инфраструктура - 10 години, а за имотите, предвидени за зелени площи - 15 години.

Адвокатурата атакува именно последния срок, едва след изтичането на който влезлите в сила ПУП-ове могат да бъдат изменяни, ако не е започнала процедурата за отчуждаване. Това може да стане както от властите, така и по инициатива и за сметка на частните собственици, чиито имоти

стоят безкрайно дълго и безвъзмездно блокирани.

Проблемът е добре известен отдавна и местната власт периодично подхвърля за нуждата от сериозни средства за отчуждения, които обаче не заделя. Темата беше в центъра и на последните местни избори в София. 

При отчуждаването с цел озеленяване обаче има и няколко капана. В 15-годишния срок, например, не се включва периодът между одобряване на общите устройствени планове (ОУП) и одобряването на подробните устройствени планове. Освен това няма и нормативно определен срок, в който общината е длъжна да направи това за териториите извън регулация. Така че на практика въпросният 15-годишен срок може да си тече... до безкрай.

И още: от една страна собствениците нямат правно средство да предизвикат одобряването на ПУП, т.е. да поставят началото на срока за отчуждаване на имотите им. А от друга - действащото законодателство не предвижда механизъм за тяхното обезщетяване през този нулев период - когато

те не могат да използват пълноценно имотите си,

но са длъжни да плащат всички местни данъци и такси.

Вторият атакуван от ВАдвС текст е разпоредбата на чл. 215, ал. 6 от ЗУТ, който изключва от съдебен контрол върху общите устройствени планове и техните изменения. Посочено е, че тази необжалваемост противоречи на принципа на правовата държава, който изисква съразмерност на въведеното ограничение. Тоест - то трябва да е подходящо, възможно най-меко и, едновременно с това - достатъчно ефективно за постигане на конституционно оправдана цел.

"Предвидената необжалваемост отслабва способността на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на държавните органи", мотивира се в тази насока висшият орган на адвокатурата. 

Конституционният съд възприема изцяло тези доводи и признава, че до изтичането на 15-годишния срок, собствениците на отредените по устройствените планове имоти за обществено озеленяване

търпят съществени ограничения на правото им на собственост. 

Първото ограничение се състои в това, че при наличие на влязъл в сила план, държавата и общината могат с предимство да изкупят недвижимия имот (уж) по пазарни цени. Условието е този имот да е предвиден за изграждане на обект - публична държавна или публична общинска собственост. Собственикът може да продаде имота или части от него на трето лице, само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината и представи на нотариуса писмен отказ.

Второто ограничение се изразява в обстоятелството, че в 15-годишния срок от влизането в сила на съответния ПУП, засегнатите собственици могат да ползват имота единствено съобразно фактическото положение, заварено към датата на одобряването на плана. Те имат право да изградят временни строежи, само ако държавата или общината откажат да упражнят правото си на първи купувач. Тоест - те имат едно единствено "право" - да плащат данъците и таксите, защото им е забранено да боднат дори най-елементарна телена ограда.

По отношение на общите устройствени планове (ОУП), КС смята, че невъзможността за съдебното им обжалване

не е обусловено от висша конституционна ценност,

в името на която правото на защита да отстъпи. А предвидената възможност за обжалване на ПУП-овете не е в състояние да отстрани допуснатите нарушения при изработване на ОУП.

Конституционният съд посочва още, че необжалваемостта на ОУП не е проведена последователно в духа на принципа за равенство, тъй като - за разлика от гражданите - държавата може (чрез областните управители) да ги атакува с цел защита на публичния интерес.

Макар и закъсняло, решението на КС е правилно, но е и нож с две остриета поради системното опорочаване на правилата за отчуждаване отстрана на държавата.

През май Европейският съд по правата на човека в Страсбург порица България за несправедливите отчуждителни процедури при одържавяване на частни имоти. Осъдителното решение по делото "Костов и други срещу България" е по две обединени жалби, като съдът посочва, че предстои да разгледа

още 20 пoдoбни oплaĸвaния,

подадени срещу мизерните обезщетения за имoти, отнети зa изгpaждaнeтo нa инфpacтpyĸтypни oбeĸти.

Още през 2013 г. КС оряза някои от поредните поправки за бързо отчуждаване в Закона за държавната собственост. Така отпадна възможността, когато отчуждителното решение на кабинета или заповедта на областния управител са обжалвани само относно размера на паричното обезщетение, жалбата да не спира изпълнението им. За противоконституционни бяха обявени още режимите за отчуждаване и въвод на инвеститора, както и специалният режим за съдебен контрол на отчуждителния акт. 

Управляващите обаче не мирясаха и с промените от средата на 2019 г. отново беше допуснато широкото прилагане на предварителното изпълнение на акта за отчуждаване, като въведеният съдебен контрол е силно формален. За капак беше узаконена и безпрецедентната възможност 

частни имоти да бъдат одържавявани и за... частни нужди.

В хода на законодателната процедура, вносители и партийни активисти твърдяха в хор, че са се съобразили с аргументите на Конституционния съд, които ще бъдат уважени.  
Оказа се обаче, че те са финтирани най-нагло. Така държавата може вече да ви вземе имота за изграждане на индустриални зони и за технологични паркове, обявени от Министерския съвет за "обекти с национално значение", макар и да са си най-обикновени частни бизнес начинания. Точно като по времето на социализма, когато партийната върхушка раздаваше на свои хора конфискуваните насила (и безплатно, естествено) частни имущества.

Президентът Радев наложи първо вето върху поправките, а след като депутатите ги прегласуваха, изпрати казуса в Конституционния съд. Основното възражение на държавния глава е срещу допускането на пpeдвapитeлнo изпълнeниe - и когато имoтът e oтpeдeн зa изгpaждaнe нa "нaциoнaлeн oбeĸт" c влязъл в cилa ПУП, и когато частният интерес е дефиниран като "oбeĸт c нaциoнaлнo знaчeниe".

      

Facebook logo
Бъдете с нас и във