Банкеръ Weekly

Общество и политика

КС пред избор: право на собственост срещу "зелен" произвол

S 250 3fb66fd7 745b 4470 b98d f64a07408807

Да премахне ли някои от най-порочните инструменти, с които местната власт погазва конституционно прогласеното за неприкосновено право на частна собственост? Това ще решава Конституционният съд (КС) по единодушно допуснатото за разглеждане по същество дело, образувано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Подписаното от всички единайсет членове на КС определение сочи, че на някои "зелени" крайности в законовата уредба може да им идва краят, след като обслужваха с години откровено противоконституционни цели. 

 

С допускането на делото за разглеждане по същество конституционните съдии са уважили искането и по двата атакувани текста в Закона за устройството на територията (ЗУТ), като са приели че по единия никога не са се произнасяли, а предметът на другия не е идентичен с предмета на конституционно дело от 2006 година. 

Първият текст е една от хипотезите на чл. 208, ал. 1, който урежда трите срока 

за започване на отчуждителните процедури

по Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС) от влизане в сила на подробните устройствени планове (ПУП). За имотите, определени по регулация за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост срокът е 5 години, за изграждане на елементи на публичната техническа инфраструктура - 10 години, а за имотите, предвидени за озеленени площи - 15 години.

Адвокатурата атакува именно последния срок, едва след изтичането на който влезлите в сила ПУП-ове могат да бъдат изменяни, ако не е започнала процедурата за отчуждаване. Това може да стане както от властите, така и

по инициатива и за сметка на частните собственици,

след като имотите им стоят безкрайно дълго и безвъзмездно блокирани. Проблемът е добре известен отдавна и местната власт периодично подхвърля за нуждата от сериозни средства за отчуждения, които обаче не заделя. Темата беше сред основните и в последната предизборна кампания за местната власт в София. 

"При приемането на текста законодателят очевидно не е отчел, че предвиденият срок от 15 години е твърде дълъг и по този начин влиза в противоречие с формалния елемент на принципа на правовата държава, а именно правната предвидимост и сигурност, закрилата на правата и легитимните очаквания на гражданите.

Текстът не е съобразен и с втория елемент на принципа на правовата държава - материалната справедливост, тъй като уредбата не е предварително обвързана и подчинена на спазването на основните права като безусловно изискуем минимален стандарт.

С оспорения текст законодателят е допуснал

несправедливо и необосновано ограничаване на правото на собственост

и по този начин е надхвърлил конституционната рамка, която поставя принципът за правовата държава с двата свои елемента - правната сигурност и материалната справедливост", мотивира искането си ВАдвС. 

Изтъкнато е и противоречието с принципа на равенство в правата с двете му проявни форми - забрана за произвол и задължение за равно третиране. Изтъкнати са и някои скрити недъзи на тази уредба, които свеждат правото на собственост до такова на хартия.

В 15-годишния срок за отчуждаване с цел реализиране на мероприятия за озеленяване,например, не се включва периода от одобряване на общите устройствени планове (ОУП) до одобряване подробните устройствени планове.

Няма и нормативно определен срок,

в който общината е длъжна да направи това за неурегулираните територии.

На практика резултатът е удължаване на 15-годишния срок за отчуждаване до... безкрай. Причината е, че собствениците нямат правно средство да предизвикат одобряването на ПУП и по този начин да поставят началото на срока за отчуждаване на имотите им.

Действащото законодателство не предвижда и обезщетяване на собствениците за периода, в които правата им са силно ограничени: те не могат да използват пълноценно имотите си, но за сметка на това са длъжни да плащат всички "техни" местни данъци и такси.

Вторият атакуван от ВАдвС текст е разпоредбата на чл. 215, ал. 6 от ЗУТ, който

изключва от съдебен контрол и общите устройствени планове,

и техните изменения. Посочено е, че тази необжалваемост противоречи на принципа на правовата държава, който изисква съразмерност на въведеното ограничение. Тоест - то трябва да е подходящо, възможно най-меко и едновременно с това - достатъчно ефективно за постигане на конституционно оправдана цел. 

"Реализацията на предвижданията на одобрения ОУП протича в дълъг период от време, тъй като те са далекоперспективни управленски инструменти (с хоризонт на действие 15-20 и повече години), поради което изключването на съдебния контрол върху актовете на тяхното одобряване не е свързано с постигането на легитимната.

Предвидената необжалваемост отслабва способността на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на държавните органи.

Вярно е, че съгласно чл. 104, ал. 3 от ЗУТ общите устройствени планове нямат пряко приложение за разрешаване на строителство, но те непосредствено налагат ограничения при упражняване на правото на собственост върху имотите на гражданите, които съобразно предвижданията на ОУП се определят за задоволяване на държавни и общински нужди, за които е допустимо отчуждаване", мотивира се в тази насока Висшият адвокатски съвет.

В добавка, върховният орган на адвокатурата се позовава на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, с който законодателят е възприел принципа на

обща клауза за обжалваемост на административните актове.

Във връзка с допустимите изключения от нея е приведена е досегашната практика на КС, с която е дефинирана мярата в тази насока. А именно, че "когато се стеснява достъпът до съдебна защита по отношение на определени административни актове, законодателната целесъобразност е лимитирана - в смисъл, че необжалваемостта не може да засяга признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество".

Facebook logo
Бъдете с нас и във