Банкеръ Weekly

Общество и политика

КС отряза антивирусното следене в интернет

Някои от новите разпоредби, които дават лесен достъп на МВР до трафични данни по повод антивирусните мерки, са непропорционални и не може да бъдат оправдани с правото на живот и защита на здравето. Това реши с 10:2 гласа Конституционият съд (КС) по искането на 63 народни представители от БСП срещу гласувани по предложение на ГЕРБ поправки в Закона за електронните съобщения. С тях се допуска на практика неограничена възможност полицейските служби да придобиват информация за електронната активност на отказващите да спазват карантина и да се лекуват от коронавируса.

 

Атакуваните от левицата текстове бяха вкарани през поправки в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. С тях беше разширено приложението на реда, по който предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват и предоставят на службите трафични данни. Това може да става за срок до 6 месеца в определени случаи - за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, както и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица при бедствия и аварии.

Управляващите добавиха обаче и хипотезата за прилагане на режима "за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение". Право да искат извършване на справка за трафичните данни в тези случаи беше дадено на основните полицейски служби в лицето на Главна дирекция "Национална полиция", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

В искането на левицата е посочено, че въведените

ограниченията на правото на личен живот

и на тайната на кореспонденцията  позволяват незабавен достъп до трафични данни на изключително широк кръг лица за сравнително дълъг период от време. Същевременно срокът на достъп не е ограничен за времето на извънредното положение и липсва предварителен съдебен контрол, поради което правилата се явяват непропорционални на преследваната цел.

По делото са постъпили писмени становища от конституирани като заинтересовани лица институции, организации и специалисти, които могат да бъдат разделени обобщено на две групи. Първата група, която включва Съюза на юристите в България, Българския хелзинкски комитет, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българската асоциация за европейско право, професорите Нели Огнянова и Георги Димитров, подкрепя и допълва доводите в искането, което намират за основателно. 

Втората група становища и мнения е в полза на въведените законови ограничения, като в тяхна полза са се обявили Министерският съвет, министрите на правосъдието, на вътрешните работи, на здравеопазването, Висшият адвокатски съвет, Комисията за защита на личните данни и проф. Дарина Зиновиева. Особено казуистично за следенето на антивирусните нарушители се е обявила ресорната Комисия за регулиране на съобщенията, която е заявила че подкрепя всяка мярка, стига да е съобразена с конституционно признатите права и свободи на българските граждани.

В решението си КС стъпва на международно-правната уредба в материята на запазване на трафичните данни и достъпа до тях. Цитирани са Хартата на основните права на ЕС, директиви, решения на Съда на ЕС и на КС, водещи до извода че държавите може да въвеждат изключения от принципното задължение за

гарантиране на поверителността на личните данни,

но тези изключения следва да се тълкуват стриктно и да бъдат строго пропорционални на предвидената цел. В противен случай дерогирането на това задължение може да се превърне в правило, като изпразни до голяма степен от смисъл принципа на поверителност.

Посочено е и решение на словашкия Конституционен съд, който се е произнесъл по сходен казус. В него е подчертано, че продължаващата пандемия изисква разгръщане  на бързи и авангардни решения за защита на живота и здравето на населението, но в същото време следва да се гарантира, че бързите темпове,  с които настъпват промените в този период, не водят до неволно ерозиране на върховенството на закона. Българският КС също посочва последователната си практика, съгласно която правото на неприкосновеност на личния живот не е абсолютно и може да бъде ограничено по начин, съразмерен с обстоятелствата. Особено когато става въпрос за защита на живота и здравето на населението. В случая обаче според КС законодателят е прекалил.

"Възможността   органите на МВР да имат  достъп до трафични данни за местонахождение, събирани общо и неизбирателно  за период от шест  месеца, се явява несъразмерна в контекста на обществените отношения, които  регулира. Налице е непропорционален характер на предвидения от законодателя  и относим към конкретната хипотеза общ шестмесечен срок, приложим за всички случаи, налагащи запазване на трафични данни, независимо от вида на данните, специфичния кръг засегнати лица и независимо от особеностите на целите, за които тези данни се съхраняват. Дефинираната специална цел - принудителното изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица, които са отказали или не изпълняват задължителната изолация и лечение, налага строго отграничаване както на лицата, спрямо които е приложима, така и определяне  на необходим и подходящ срок, съобразен с особеностите на предвидените в закона случаи. Неприемлив е законодателен подход, при който към обща регламентация се включва чрез препращане и такава, която има предмет, чието естество изисква самостоятелна, отделна уредба, предполагаща съобразяване с неговата специфика", мотивират се конституционните ни съдии.

Мнозинството в КС смята, че е необходимо изработване  на

критерий за  определяне  на необходимия и подходящ период  

на   достъп  от органите на МВР  до трафичните данни  на съответните диагностицирани  лица. В случая общото и неизбирателно запазване  на трафични данни по отношение на всички за срок от половин година, при неотчитане особеностите на конкретните медицински цели, е окачествено като "конституционно нетърпимо". Определеният от законодателя  срок е обявен за "несъразмерно дълъг", а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп - "прекалено обширен". Като цяло ограниченията са оценени като чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на конкретните медицински цели.

Посочени са и опасностите от въведената уредба: "Посредством достъпа до натрупаната в продължение на шест месеца  база данни за лицата, ползващи електронни услуги, незабавно и без ясни  нормативни критерии за съдържанието на мотивите за исканите данни,  които в  последствие се излагат пред  съда,  за оправомощените структури на МВР се открива просторен информационен хоризонт, който им позволява не просто да локализират лицето, което не изпълнява задължителна изолация и болнично лечение, но както беше посочено вече, да узнаят трайните, обичайните и инцидентните му прояви, а също и да систематизират по различни критерии местата, които посещава трайно, често, рядко или инцидентно, както и неговите контакти с други лица. Незабавният достъп на органите на МВР до трафични данни в конкретната  хипотеза, без изискване за представяне на  доказателства за  наложителност на принудително изпълнение на предписана от здравни органи задължителна изолация или лечение, както и отсъствието на нормативни изисквания към мотивите, обусловили искането, препятства извършването на правилна преценка от съда, включително  за законосъобразност и основателност, и би повлияло на ефективността на  последващия съдебен контрол".

Facebook logo
Бъдете с нас и във