Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРИВИТЕ СМЕТКИ НА ТОНИ БЛЕЪР

Британските разчети за приходите и разходите на Евросъюза след 2007 г. се оказаха, поне на първо четене, криви, което предвещава продължение на разправиите около общоевропейската финансова рамка. Документът бе обсъден от първите дипломати на 25-те страни членки на 7 декември в Брюксел, но острите реакции срещу предвиденото свиване на единните разходи до 2013 г. заваляха веднага след официалното публикуване на проекта на общия бюджет. Така само седмица преди Европейския съвет, който ще се проведе на 15 и 16 декември, се оформиха няколко непримирими лагера.
В първия е най-ревностният радетел на идеята за съкращаване на разходите Великобритания, подкрепяна и от други донори в общата каса като Холандия, Швеция и Австрия. В другия лагер съвсем логично се озоваха страните, станали част от Евросъюза през май 2004-а, начело с Полша. В хора на недволните се включиха и някои от старите членки, като например Испания, която е сред ползвателите на средства от структурните фондове, но британските амбиции за налагане на бюджетни рестрикции бяха поохладени най-вече от Франция и Германия. Френският президент Жак Ширак и новият германски канцлер Ангела Меркел почти в един глас призоваха Тони Блеър и министрите му да прегледат още веднъж сметките, които са направили, и да представят подобрен вариант за обсъждане на предстоящата среща на върха.
Пакетът на англичаните за приходите и разходите бе разкритикуван най-остро и от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който обяви, че ако бюджетът бъде приет в този му вид, това ще означава крах за процеса на разширяване.
Покрай надигналия се вой срещу отделни британски предложения цялостното съдържание на проекта сякаш остана малко встрани. По-внимателният му прочит обаче показва, че той е в полза на големите платци и ощетяват новоприсъединилите се през 2004-а. На практика държавите от т. нар. десетка, както и България и Румъния, чието приемане в ЕС предстои, ще бъдат принудени да се разделят с бляновете си за финансовата благодат, която трябваше да се изсипе върху тях до 2013 година. Достатъчно е да се спомене, че Лондон предлага намаляване на предварително заложените средства по линия на Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз с около 10 на сто. Като се прибави и настояването за бързо реформиране на общата селскостопанска политика и постепенното свиване на харчовете за директните плащания на фермерите, става ясно защо проекторамката бързо бе наречена бюджет на мини Европа.
Какво всъщност сложи на масата пред своите партньори Тони Блеър? Както се и очакваше, той предложи в периода 2007-2013 г. общите разходи да бъдат намалени от предвидените 871 млрд. евро на около 847 млрд., или с малко над 24 млрд. евро. В процентно отношение това означава сваляне на обсъждания в средата на годината в Люксембург таван на разходите от 1.06 на 1.03 на сто. Гнева на повечето от страните членки предизвика и определено егоистичното намерение за номинално увеличение на ползваната от Лондон отстъпка от вноската й в общата хазна. Както е известно, тя бе договорена от Маргарет Тачър в средата на 80-те години на миналия век и до днес предизвиква остри спорове сред 25-те. Същевременно Англия се опитва да се прави на щедра, декларирайки готовност да внесе общо за следващия бюджетен цикъл с 8 млрд. повече спрямо вноската и в сега действащата финансова рамка.
В бюджета Блеър е заложено държавите членки да похарчат малко над 368 млрд. евро за постигане на набелязаните в Лисабонската стратегия цели. Над 85 на сто от тези средства - 296.900 млрд. евро, са предвидени за икономическо сближаване, а 72 млрд. са за стимулиране на конкурентоспособността на единния пазар, икономическия растеж и заетостта. Както и досега, за финансиране от Структурните фондове ще могат да кандидатстват страни и региони, чийто БВП е под 75% от средния за ЕС. Кохезионният фонд пък ще подкрепя проекти в държави с БВП под 90% от средния за общността. Но в проекта на Великобритания са коригирани максимално допустимите суми, които могат да се отпускат. Определена новост е и предложената промяна в крайния срок за усвояване на предоставената помощ. Както е известно, в момента действа правилото n+2 (т.е. подписването на договорите и разплащанията трябва да станат най-късно до 24 месеца от отпускането на парите). Ако бъдат възприети британските идеи за бюджетното бъдеще на общността, занапред формулата ще се промени на n+3 (до 36 месеца). В проекта е намерила място и идеята за създаването на специален извънбюджетен фонд за преодоляване на последствията от глобализацията.
Второто голямо перо на общите разходи условно е наречено Запазване и управление на природните ресурси. В него основно влизат парите по линия на общата селскостопанска политика. За пазарна ориентация и преки плащания например са предвидени 293 млрд. евро. Новосъздаденият фонд за развитие на селските райони ще е с капитал от 66 млрд. евро, а подпомагането на рибарството ще погълне 3.8 млрд. евро. В речта си пред Европейския парламент през юли, когато започваше британското председателство, Тони Блеър заяви, че е абсурдно в ерата на информационните технологии около 40% от бюджета на Европейския съюз да отиват за земеделие.
Значително по-малки суми са предвидени по другите направления, ползващи финансиране от единния бюджет - Свобода, сигурност и правосъдие (10.270 млрд. евро) и ЕС-глобален партньор (50.010 млрд. евро). Административните разходи на съюза са фиксирани на 49.300 млрд. евро.
Засега най-реалистично изглежда бюджетните разправии да бъдат отложени за започващото в началото на 2006-а австрийско председателство по подобие на проблема с новата евроконституция. Според евроексперти обаче една такава отсрочка ще затрудни максимално планирането на многогодишните програми на Брюксел. Дипломатически източници пък не изключват възможността някои от новите страни членки да преразгледат първоначалната си остра реакция и да склонят на сделка с Лондон. Причината е, че те биха загубили повече от липсата на общ бюджет, в сравнение с приемането на лоша от тяхна гледна точка финансова рамка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във