Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕМЪЛ ЛЪСКА ИМИДЖА НА РУСИЯ

Първото, което впечатлява чужденеца в Русия, са мащабите. Москва не прилича на нито един град в света, въпреки че някои опитват сравнението с Ню Йорк. Даже старата руска столица Санкт Петербург, сравнена с Москва, прилича на малко европейско градче, въпреки неповторимата атмосфера на културен, исторически и архитектурен символ. До неотдавна Москва приличаше на хладен отломък от сталинската епоха с огромните островърхи каменни небостъргачи, разхвърляни на седемте хълма, огромните улици с по пет-шест платна, монументалната архитектура и студеното отчуждено излъчване на гигант от бетон и асфалт.
Пазарната икономика и отварянето на страната превърнаха руската столица в разноцветен айсберг, където денем те заливат многобройните и разноцветни реклами, а вечер - ефектният и зрелищен светлинен дизайн на реставрираните старинни фасади и новите супермодерни билдинги, строени по западен образец. Съвременна Москва прилича на странна смесица от типична руска, европейска, азиатска и западна култура, където се говори на различни езици. Музеите и театрите са пълни с чужденци, а в руската реч на местните жители лесно улавяте непоправимия акцент на жителите на съседните, постсъветски републики, които търсят в огромния мегаполис препитание. Към някои от тях националистично настроените руснаци се отнасят с пренебрежение, като ги наричат лица с кавказка националност, хачики или чурки.
За неизкушения западняк Русия е студена северна страна, където царстват водката, КГБ и мафията. Автоматът Калашников и коктейлът Молотов се смятатат също за запазени руски марки в съзнанието на жителите на развития Запад, които вече са в една група с руснаците - Г-8 - клуба на най-богатите и проспериращите страни. Русия се опитва да излъска имиджа си на прага на домакинството си на срещата на Г-8.
Когато през 2003 г. по поръчка от Москва бе направено запитване сред американците как си представят Русия даже във Вашингтон се хванаха за главата. Руското изкуство и култура бяха на последно място в представите за 10-те неща, с които се свързва Русия. На руската информационна агенция Новости бе възложено да поправи имиджа на страната в чужбина. За директор на агенцията бе назначена Светлана Миронюк, която някога беше медиен съветник и се грижеше за имиджа на олигарха Владимир Гусински. Провинилият се олигарх бе отлъчен от родината, но част от идеите и екипа му служат на новата власт. Опит да поправи репутацията на Русия направи и изпадналият в немилост олигарх Михаил Ходорковски, който сега лежи в затвор в Сибир със седемгодишна присъда. Скоро ще започне да излъчва и новият телевизионен англоезичен канал Русия тудей, който ще представя кремълската версия на събитията в света. В щата от 300 души са поканени 70 журналисти от чужбина. С програмата и бюджета от 30 милиона се разпорежда бившата журналистка от кремълския пул 25-годишната Маргарита Симонян.
Миналата година под патронажа на РИА Новости бе учреден дискусионен клуб Валдай. Тази година 30 експерти и журналисти от различни страни бяха поканени на разходка по река Волга, а после се срещнаха с Владимир Путин и негови опоненти, сред които бившата лидерка на Съюза на десните сили Ирина Хакамада. Даже критиците на руския лидер признават умението му да общува, добрата му информираност и способността му да се владее. Путин умее да изненадва, а кремълските политтехнолози не жалят сили. Когато е необходимо, Путин се качва на изтребителя или слиза в подводницата. Той може да надникне в обикновен дом и с колебание да опита домашно приготвените палачинки. Всичко изглежда направо трогателно, въпреки че едва ли може да има съмнение в старателно подбраната обстановка и сигурността. На Запад Путин посещава гробовете на руски емигранти, открива изложби, среща се с кралски особи. Путин обича да посреща в домашна среда и спокойно може да се появи по джинси и риза. Той често кани западните лидери в родния си Санкт Петербург, макар че идеята му да прехвърли част от управлението на страната там не среща особено разбиране сред съотечествениците му. Москва и Кремъл остават главният символ и бастион на руската държава.
През 1992 г. президентът Борис Елцин с указ отвори закритите зони и градове в Русия, където достъпът на чужденци и свободното придвижване на руските граждани бяха ограничени. За любопитните туристи разочарованието бе пълно. Някогашните съветски тайни бяха оставени на произвола на съдбата, а жителите на изкуствено създадените градове мизерстваха без държавните дотации. Според последното решение на Министерския съвет в Русия има още 87 затворени военни градове, но с възобновяването на държавните поръчки за армията в някои от учрежденията отново се връщат държавната тайна и контролът на спецслужбите. Имиджът на Русия се блъска в тясното пространство между тъмните стени на миналото, заровено в кремълските стени около мавзолея на Ленин и късите крачки през отворената врата на свободата и демокрацията.
Въпреки заплахите от тероризма територията на Кремъл се открива като туристическа атракция. Предстои ремонт на пропускната система около Кутафиевата кула. В двора на Кремъл се прави развод на пешите и конните гвардейци, облечени в униформи от времето на Николай Втори. Възобновен е маршът на военните императорски оркестри край Вечния огън, запален след края на Втората световна война. Недалеч от кремълската стена, където са погребани много съветски герои, вождове и военачалници, ще бъде открит голям розариум. На места звездите върху кулите, които са, впрочем, императорски, а не, както погрешно се смята, съветски атрибути, са сменени с позлатения двуглав руски орел. Властите даже планират да предлагат на туристите късчета от подменяното стъкло на рубинените звезди. Съседството на старите и новите символи трябва да внушава на света и гостите на столицата, че Русия е една нова страна, която не се отказва и не се срамува от миналото си, но набира сили и кураж да покаже новото си лице - на модерна държава с пазарна икономика и претенции за повече влияние върху световната политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във