Банкеръ Weekly

Общество и политика

Краят на сините илюзии

Дори и да допуснем, че доскорошните партньори от ДСБ и Синьо единство ще регистрират общи листи (те имат време до 17 ч. в събота, 6 април), нищо не е в състояние да потули все по-задълбочаващите им се противоречия. Не е задължително в това да се съзира чак толкова голяма драма - в Източна Европа има предостатъчно примери как десните партии на прехода изчезват или се стопяват. Това, което се случва обаче, е доста тежък удар за голяма част от избирателите, емоционално свързани с романтичния антикомунизъм.


На фона на твърде ограничените им шансове за попадане в парламента доскоро изглеждаше немислимо, че лидерите Нейнски и Костов няма да се разберат за листите. В интервю, дадено за в. БАНКЕРЪпрез декември, Иван Костов коментира, че листите не са толкова важни подробности за хора, които се смятат за единомишленици. Този път сме останали такива, поне на мен ми се ще да вярвам, че е така. Имам предвид хора, които могат да се подпишат под текста за формиране на коалиция, която е дясна алтернатива на ГЕРБ, каза той тогава.


Но както обединението срещу лидера на ДСБ в СДС не даваше гаранции за успех на отломките от някогашната силна десница, така и само нахъсването срещу Бойко Борисов в другия лагер не можа да задържи бившата Синя коалицияна повърхността.


Мнозина обвиняваха ГЕРБ за разтрогването на съюза между СДС и ДСБ през май миналата година. Това отклони вниманието от сериозните вътрешни проблеми и удобно го отклони към коварните външни фактори. Сега обаче е различно и топката се намира изцяло в полето на старата десница.


Още миналата седмица около сините цареше хаос и странно мълчание, които подсказваха, че нещо не е съвсем в ред. Никой от двете партии не желаеше да издаде името на безпроблемната уж коалиция, а публичните изяви бяха сведени до минимум. Малко преди това, на 15 март, Илко Семерджиев от Български демократически форум беше оповестил на пресконференция в Благоевград, че партията му е третият партньор в съюза ДСБ -Единство. Това беше единично мероприятие, в което останалите двама партньори не взеха участие. Липсваха и обичайните за подобни тържествени случаи фанфари.


БДФ, в която е и бившият финансов министър Муравей Радев, невинаги е била близка с партията на Костов. През 2011 г. тя подкрепи, заедно със СДС, формациите на Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев, Любен Дилов-син и Петя Ставрева кандидатурата на Румен Христов за президент. ДСБ не участваше в заверата, завършила с трагична по мащабите си загуба, след като едва около 65 хил. души гласуваха за Христов. Впрочем това беше и първото временно замразяване на Синята коалиция. След него Мартин Димитров и Иван Костов бяха принудени да заровят томахавките, но останаха разочарованието и съмненията, че бракът по сметка няма да продължи дълго. Така и стана.


Голяма част от привържениците, които питаеха илюзии, че отношенията между двамата партньори са изградени на принципна основа, вече са лишени от тях. В 41-вия парламент Синята коалиция се отличаваше с някои полезни инициативи и със смислени политически послания. Това, което се случи обаче, потвърди сериозните проблеми на ДСБ и Синьо единство. Грозните сцени с разминаването във версиите за неразбирателството пък може би са признак, че старата българска десница не е далеч от смъртния си одър.


Даже и ако в 12 без 5 двете партии цъфнат в Централната избирателна комисия, за да регистрират общи листи, латиноамериканският сериал около патилата им ще е отегчил твърде много хора. За съжаление демонстративното сепуко, което си направи СДС, бе последвано от не по-малко зрелищното харакири на Костов и Нейнски.


Но, както се знае, по тези географски ширини каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи...

Facebook logo
Бъдете с нас и във