Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАЯТ НА ЮГОСЛАВИЯ: ПОСЛЕДЕН ЕПИЗОД

На брега на Адриатическо море се появи нова държава, малка и сравнима със страни като Люксембург, Кипър или Малта. Черна гора обяви своята самостоятелност и приключи с последната фаза от един експеримент, който някога се наричаше Югославия и който просъществува 88 години. Иначе казано, сложи се край на непредвидимостта на безкрайното югославско пропадане. Този път това стана по най-демократичния начин - чрез референдум и далеч от кървавия спомен на югославските войни.
Черна гора бе последната република от Титова Югославия - след Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, която получи своята самостоятелност, и това е забележителен факт. Той като че ли потвърждава тезата на Карл Билд за изграждането на държави, а не на нации. И то в региони, в които няколко националности трябва да живеят съвместно. Такъв е случаят с Черна гора, в която по официални данни от 620 000 жители 43% се определят като черногорци, 32% като сърби, 8 - като босненци, и 5 - като албанци. През септември се очаква в Общото събрание на ООН да се появи още един стол - този на представителя на Подгорица. Някога, по време на югославския експеримент, столицата на Черна гора се наричаше Титоград и в това ирониците съзират доказателство за хитростта на историята. Черна гора ще е 192-рият член на Световната организация.
Събитието е изключително по своята значимост - най-първо за самите черногорци. След близо един век и три несполучливи опита за държавни обединения най-после те отново ще имат собствена държава, собствени паспорти и собствен път в историята на съвременна Европа. След Първата световна война независимото кралство Черна гора губи своята самостоятелност и против волята му се включва в Югославия. След 1991 г. в нея останаха само Сърбия и Черна гора, докато преди две години образуваха държавното обединение между двете страни. Сега то стигна своя край.
С право мнозинството от черногорците определиха решението си за самостоятелна държава като най-важното събитие през последните сто години. С още по-голямо право те се надяват на по-добър живот и европейска перспектива. Отсега нататък Черна гора ще сяда сама на дипломатическата маса, а това означава, че след ООН ще трябва да се кандидатира за членство във всички международни организации. Черногорският премиер Мило Джуканович се изрази така: Отговорът от референдума ще отвори вратата за евроатлантическата интеграция на Черна гора. Проблемът е, че след целия опит на Югоизточна Европа в европейската интеграция сега е повече от очевидно, че този процес ще е по-труден от всякога. Много скоро политическа Подгорица ще се сблъска с тези реални проблеми и отговорността за решенията, които трябва да взима като сериозен член на международна общност, в която иска самостоятелно да присъства. Естествено това ще зависи от много фактори - от гарантирането на правата на всички нейни граждани през преодоляване на сивата зона в икономиката до борбата с престъпността и ролята в решаването на проблемите, свързани със сигурността.
Впрочем Черна гора бе извоювала отдавна своята икономическа независимост от Сърбия. Освен свой президент, правителство, парламент и знаме страната си имаше собствени търговски и митнически закони. За разлика от Сърбия, Черна гора въведе еврото за своя валута. В Черна гора данъчното бреме е най-ниско от страните в региона, а размерът на инвестициите за 2005 г. има рекордна стойност.
Във всички случаи решението на черногорците ще е с най-големи последици за Сърбия. Това е малко парадоксално. Сърбия също добива своята реална самостоятелност, макар че за нея не гласуваха нейните граждани, а тези на съседна Черна гора. Черна гора на Дунав, Сърбия на Адриатика или по-добре интеграция в европейски контекст, отколкото ново разделение, бяха тезите, които служеха за оправдание на държавната конструкция между двете страни. Това защитаваше сръбският премиер Воислав Кощуница, и то просто се провали. Анализаторите с основание предполагат, че отделянето на Черна гора ще има сериозни последствия преди всичко в областта на политиката и разпределението на властта в Сърбия. Странно звучи едно изявление на сръбския външен министър Вук Драшкович. Вярвам, че това е исторически момент Сърбия да се върне към своето историческо начало, което да бъде основано на исторически проверени и победоносни стълбове на сръбската държава, а това са стълбовете на кралството. Възможността Сърбия да се върне към онова, което ще ни съкрати пътя към Европа, а това е конституционната парламентарна монархия, сръбският народ не бива да пропуска, каза Драшкович пред белградското радио Б-92. На следващия ден принц Александър Караджорджиевич приветства идеята и предложи персоната си.
Сърбия, между впрочем, остава без излаз на море, което също е важен факт. Въпрос на бъдещето е дали тази липса на излаз в крайна сметка няма да е в помощ на Сърбия да се сдобие с друг излаз - този към желаното и равностойно участие в новия европейски ред.
Самостоятелността на Черна гора ще има влияние и върху цялостната политика на Европейския съюз към т.нар. Западни Балкани, както и върху процеса на разширяване като цяло. Доста време Брюксел бе срещу бракоразводното дело между Белград и Подгорица. Тяхното държавно обединение преди три години се случи не без помощта на Европейския съюз и по-специално на неговия върховен дипломат Хавиер Солана. Някои даже наричаха тази конструкция Солания. Основателни бяха и предупрежденията за опасността от продължаване на процеса на балканизация в региона, по-специално в Босна и Херцеговина, където съжителството между босненците, хърватите и сърбите е доста изкуствено, и в Македония, където равновесието между славяните и албанците е крехко. Затова бе разбираемо европейското условие за провеждането на референдума за самостоятелност на Черна гора. Европейският съюз поиска като гаранция решението на референдума да се вземе с поне 55 на сто от гласовете.
Струва си да се припомни как само преди пет години за независимостта на Черна гора се мислеше като за антипод на териториалната цялост на Македония и изобщо за стабилността на Балканите. Това бяха времената на трудно извоювания мир и на разсъждения, че правовата държава и самоопределението на народите не са еквивалентни. Тогава Съединените щати не искаха отделянето на Черна гора, Великобритания и Германия искаха Белград и Подгорица да предефинират отношенията си. Черногорският президент Мило Джуканович бе схващан като демократичната опозиция на Слободан Милошевич. Може би за времето си това беше правилната позиция, най-малко защото думите независимост и нестабилност все още звучаха по един и същ начин. Не бяха без основание притесненията, че отделянето на Черна гора може да изолира още повече Сърбия и да затрудни европейската перспектива за Западните Балкани като цяло. С други думи, неприятните спомени от миналото изиграха огромна роля за външнополитическия консенсус около конструкцията Сърбия-Черна гора.
Не бе отдавна времето, когато мъртвата югофедерация беше способна да отваря нови рани, а всяка криза да влече след себе си нови кризи. Нека само си припомним какви тревоги предизвикаха събитията, които се разиграха през 2001 г. по границата между Македония и Косово. Тогава един представител на ПАСЕ питаше: Ръкопляскахме на независимостта на Словения, Хърватия, по-късно на Македония, а сега казваме не на черногорците - защо?. Това беше неудобният въпрос, който сега получи отговор.
Сега Европейският съюз бе респектиран от референдума в Черна гора и нямаше как да не го приеме. Вестник Монд сполучливо отбелязва, че международната общност приема независимостта на Черна гора, защото е стигнала до заключението, че народи, които не искат да живеят заедно, не могат да бъдат принуждавани да го правят. Комисарят по разширяването Оли Рен декларира еднозначно, че Черна гора има европейска перспектива. Като първа крачка той обяви започването на преговори с Подгорица за стабилизиране и асоцииране. Досега Европейската комисия преговаряше със Сърбия и Черна гора, но тези преговори бяха спрени, защото Белград не успя да предаде на Хагския трибунал военнопрестъпника генерал Ратко Младич.
Сега черногорската самостоятелност поставя нещата в нов контекст. В този контекст е решаването на следващия най-труден въпрос - за статута на Косово. Този проблем със сигурност няма да прилича на референдума в Черна гора. Трудно ще се намерят анализатори, според които черногорската самостоятелност няма да повлече крак. Иначе казано, трудно ще се предотврати независимостта на сръбската провинция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във