Банкеръ Weekly

Общество и политика

Краят на Берлускони, или КАВАЛЕРЪТ ВЪРХУ ХЪЛМА

Италия сменя властта. Силвио Берлускони се превърна в министър-председател в оставка, за да предаде скоро поста на Романо Проди.
Франция се тресе от скандал във властта. Министър-председателят Доминик дьо Вилпен не иска да подава оставка и се брани от обвиненията, че поръчал подслушване на основния си съперник за президентските избори, вътрешния министър Никола Саркози.
Германия отиде в Америка, след като преди това посети Русия. Германският канцлер Ангела Меркел бе при американския президент Джордж Буш, за да обсъди германо-американските отношения през призмата на иранския въпрос.
Това бе европейската политическа седмица, побрана в няколко кратки изречения. Във всеки случай промените в Италия, кризата на властта във Франция и външнополитическата активност на Германия са важни за Европа и света.
Една от страните основателки на Европейския съюз бавно се разделя с ератата на Силвио Берлускони. Може би най-оспорваният премиер в следвоенната история на италианската република подаде оставка, след като загуби изборите. Един европейски вестник даже написа: Европа може да си отдъхне. Преди пет години в. БАНКЕРЪ зададе въпроса така: Иска ли един медиен магнат да стане министър-председател? Отговорът бе: не - ако се казва Рупърт Мърдок. Той подкрепя кандидати за премиери и мястото е Великобритания. И да - ако името е Силвио Берлускони. Той подкрепя единствено себе си и мястото е Италия. Сега въпросът е иска ли Кавалерът, както наричат Берлускони, да напусне властта. Отговорът е категорично ясен. Не иска да напусне властта, иска да остане в политиката на всяка цена.
Ако се интересувам от политическия живот, то е защото искам и в бъдеще да бъда активен като предприемач и не искам да попадна в затвора. Това признание е на самия Берлускони от 1994 г. и въпреки изминалото време е по-валидно от всякога. Само дни след като претърпя загуба на парламентарните избори, медийният магнат има една амбиция и една цел - отново да се върне във властта, за да спаси фирмите и себе си. Засега Берлускони ще гледа развитието на нещата от един десетметров хълм в имението си на остров Сардиния. Този хълм Силвио е поръчал да му издигнат тук, сред стогодишните маслинови дървета, за да размишлява върху него. Впрочем, казват, че това имение, в което даже е построен гръцки амфитеатър, е по-обширно и от Ватикана. А споменатият гръцки амфитеатър играе ролята на символ на италианската политическа драма, която все още не е стигнала до епилога Берлускони.
Кавалерът трябваше да изпее тъжните песни на раздяла на своите почитатели веднага след едно телефонно обаждане от Върховния съд, което потвърди победата на професора по икономика Романо Проди. За вестник Индипендънт например досегашният премиер Силвио Берлускони демонстрира не само че не умее да губи, но и че има какво да се желае от него по отношение на зачитането на демократичния процес.
С напускането на премиерския пост три седмици след парламентарните избори засега вероятно приключва само един епизод от политическата история на медийния магнат, който извърши най-интересния експеримент, непознат за западните демокрации. Определят го и днес като един телевизионен предприемач, който създаде чувството на страх, че ще отстрани свободата не с ботуш, а със сапунени опери. Между впрочем експериментът на Берлускони се състои не само в това, че е медиен магнат, който застана начело на политическото АД. Той управляваше Италия в продължение на пет години без прекъсване, което също е прецедент за италианската следвоенна политика. При това тази политика той мимоходом я поляризира до крайност.
Засега смяната на властта в Италия е само един политически епизод. И то не защото Берлускони страстно заплашва бъдещето правителство на Романо Проди с поведение на радикална опозиция вън и вътре в парламента и предупреждава за диктатурата на мнозинството. Ами защото има възможност да го стори. Между впрочем още изборът на президент на Сената, втория човек в италианската държава, показа, че нещата за новата управляваща коалиция ще вървят много трудно. Бившият профсъюзен лидер, 73-годишният Франко Марини, трудно проби срещу Джулио Андреоти, кандидатурата на десните. Марини мъчително събра необходимите гласове и бе избран с подкрепата на лявоцентристката коалиция едва на четвъртото гласуване. В Камарата на депутатите се разигра същият сценарий с лидера на комунистите Фаусто Бертиноти, който посвети избирането си на работниците и работничките.
Проблемите с избора в парламента е един много сериозен сигнал, защото показа колко труден е стартът на Проди и колко крехко е мнозинството, с което разполага. Впрочем изборната разлика между двете коалиции бе само 0.1 процента и мнозинството на левицата бе постигнато служебно, благодарения на закон, който Берлускони бе прокарал за себе си... Проблемът пред бъдещата управляваща коалиция на Проди се състои най-вече в това, че страната политически си остава разделена на два лагера, всеки с непримирима политическа философия, и ще й е много трудно да поддържа стабилни политически отношения. В Северна Италия мнозинството от избирателите продължават да казват ние сме Берлускони и да ги привлича миризмата на парите и магията на властта.
Очевидно за лявоцентристката коалиция ще бъде голям политически риск да управлява срещу богатия север. Също така е очевидно, че едно от първите неща, които левите трябва да направят, за да отслабят Берлускони, е да променят медийния ред в страната. В този ред 90% от телевизионните канали и 40 на сто от пресата се контролират от Берлускони. Когато левите управляваха в периода 1996 - 2001 г., те не успяха да се справят с този проблем. Голяма въпросителна е дали сега ще успеят.
Освен това Италия е пред избор на президент, който несъмнено ще повлияе върху съставянето на новото правителство. Проди много се надяваше да получи мандата преди избора на президент, но това не стана. Карло Адзелио Чампи, чийто президентски мандат изтича на 18 май, отказа да се кандидатира за втори път. Изборът на президент също ще създаде проблеми за италианската политика. Осемдесет и шест годишният Чампи, който наскоро стана и прадядо, притежава неоспоримия авторитет на интеграционен фактор в италианската политика и изборът на следващия президент на 8 май се очертава като сложен. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи в парламента мнозинство от две трети от общо 1010 гласуващи в първите три тура на гласуването. При следващи турове мнозинството ще намалее и отсега изглежда сигурно, че политическият сблъсък ще бъде силен.
Промяната на властта в Италия е интересна и с оглед на външнополитическия курс, който Рим ще поеме на фона на все по-балансираните отношения между Германия и Франция от една страна и Съединените щати от друга. Досега например американският президент Джордж Буш и руският президент Владимир Путин се радваха на специални отношения със Силвио Берлускони. Засега е под въпрос дали новото италианско правителство ще продължи тази линия и дали ако Европа може да си отдъхне от Берлускони, това няма да напрегне Съединените щати. При това е важно какво се случва в тази област с други важни европейски страни като Германия и Франция.
Германското правителство например очевидно значително променя отношенията си със Съединените щати или поне ги измъква от точката на замръзване, до която бяха стигнали при Герхард Шрьодер. Посещението на канцлера Ангела Меркел тези дни във Вашингтон го доказва. Джордж Буш не само определи Ангела Меркел като впечатляваща личност, но и прие поканата през лятото да посети остров Рюген в Германия. Това е избирателният район на Ангела Меркел. Мотото на Белия дом за американо-германските отношения е партньорство за мир. Това несъмнено помага на дипломатическата активност на Меркел, която очевидно успешно играе посредническа роля за изчистване на недоверието, натрупано между Вашингтон и Москва заради Иран.
Париж също е оставил зад гърба си разногласията с Вашингтон заради Ирак. Стигна се дотам, че тези дни заместник държавният секретар по политическите въпроси Никълъс Бърнс окачестви Франция като най-добрия партньор на Съединените щати по много международни проблеми. Мога да кажа, че днес във Вашингтон нямаме по-добър партньор от френското правителство по повечето международни въпроси, с които се занимава Съветът за сигурност, каза Бърнс в Париж. Третият човек в Държавния департамент изрази задоволство от здравата и силна връзка между Париж и Вашингтон, посочвайки за пример съвпадението на позициите по иранското ядрено досие, сирийско-ливанската криза и конфликта в суданската провинция Дарфур.

Facebook logo
Бъдете с нас и във