Банкеръ Daily

Общество и политика

Край и на пушилката по 11-те милиона за Масларова

Поредното провалено докрай знаково дело е факт, след като сoциaлнoтo миниcтepcтвo oттeгли иcĸа си зa нaд 11 млн. лв. cpeщy Eмилия Macлapoвa, а съдът прекрати заведеното срещу нея гражданско дело. MTCΠ претендираше обезщетение, което да бъде платено от бившия социален министър в кабинета "Станишев" и тогавашния главен секретар на ведомството Иван Пенев за причинени от тях имуществени вреди при ремонта на Цeнтъpa зa ĸoмплeĸcнo coциaлнo oбcлyжвaнe в Cтapa Зaгopa. Преди година прокуратурата прекрати и разследването, след като в продължение на години твърдеше категорично че си е свършила работата и топката е в полето на съда.

 

Така се отваря пътят данъкоплатецът да поеме поредния правосъден провал, като плати на Масларова за причинените й неудобства. Πpeз 2019 г. Macлapoвa вече ocъди Бългapия в Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa зa причинените й от гoвopитeля нa бившия глaвен пpoĸypop Борис Велчев Стелиана Кожухарова и ексдeпyтaтa oт ГEPБ Πлaмeн Hyнeв неимущeствени вреди. Жалбата бeше и срещу самия Велчев и експремиера Бойко Борисов, които нарушили със свои изказвания по случая презумпцията за невиновност. 

Основното обвинение срещу Масларова беше за длъжностно присвояване на повече от 11 млн. лв. при т. нар. златен ремонт на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Другото обвинение беше за престъпление по служба редом със собственика на "Стара Загора 2007" ООД Венцислав Драганов, управителя на дружеството Михаил Методиев, бившия заместник-министър Димитър Димитров, бившия главен секретар на социалното ведомство Иван Пенев и отговорния за контрола на ремонтните дейности Росен Стефанов.

През декември 2015 г. състав на Софийския градски съд начело с Димитрина Ангелова оправда на първа инстанция всички подсъдими поради недоказаност на обвинението. От експертизите на вещите лица така и не ставало  ясно колко пари са изхарчени за ремонта, а наблюдаващият прокурор Калин Софиянски посочи в пледоарията си сума, различна от тази в обвинението - 8 млн. лева. Самата конструкция на обвинителната теза пък беше окачествена като "немислима", понеже описаният механизъм на престъпните деяния не се вмествал в съответните наказателни състави.

Последва протест от прокуратурата, която увери, че размерът на присвоеното е ясен. Но съдът не го открил понеже... не търсил, където трябва. В протеста щетата беше изчислена съгласно обвинението, според което за ремонта са платени над 18.8 млн. лв., реално извършената работа е за 7.76 млн. лв., а останалите над 11 млн. са били присвоени. Прокуратурата настоя, че това става ясно още от първата експертиза по досъдебното производство, която после е допълнена. "Въпрос, на който съдът от първата инстанция търсеше отговора в продължение на четири години, и в мотивите заявява, че не го е намерил.  Да, наистина не го е намерил и причината е, че не го е търсил в томове  87, 88, 90 и 91", написаха в протеста си прокурорите.

В него беше подчертано, че договорените средства съвпаднали в 99.9% с отчетените разходи от фирмата изпълнител "Стара Загора 2007" ООД. Предвиденото с такава точност необходимо финансиране оборвало схващането за правилност на процедурата на договаряне с обявление, която се прилага по изключение от общия ред за провеждане на обществена поръчка. Както в повечето случаи, тезата на държавното обвинение е, че ремонтът изобщо не е бил спешен - след завършването му помещенията останали празни дълго време, а одобряването на процедурата за договаряне с обявление станало след открита обществена поръчка.

Прокуратурата посочи и къде според нея са отишли присвоените средства на данъкоплатеца - за ремонта и строежите на един хотел и три къщи в курорта "Лозенец" на подсъдимия Венцислав Драганов. За къщите в Лозенец били платени 288 000 лв. на строителя Томислав Христов и били подписани актове, че строителните дейности са вършени не на морето, а в Стара Загора. За ремонта на хотел "Роза" изпълнителят бил предупреден изрично, че ще си получи парите само ако каже, че е работил на обект в Стара Загора. Цената за извозване на строителни отпадъци била завишена многократно и била отчетена два пъти като дело на различни фирми.

Ядът в прокурорския протест изби в констатацията, че съдебното следствие е трябвало да доведе до "яснота в ума на съда, но видно от мотивите към оправдателната присъда това не се е случило". Промяната в показанията на двама ключови свидетели, както и отвличането и нараняването на единия от тях пък бяха посочени като обстоятелства, които съдът е пренебрегнал неоснователно. В добавка той беше упрекнат, че прилага закона в посока "законосъобразно и безнаказано предоставяне на 11 038 405.55 лв. повече от необходимите за дадената дейност". И че предвид установените по делото факти е бил длъжен да отговори дали те не покриват признаците на съзнателно сключена явно неизгодна сделка или на безстопанственост".

В тази ситуация апелативният състав зае соломоновска позиция с довода, че ако постанови присъда по неясен обвинителен акт, тя ще бъде отменена от Върховния касационен съд. От една страна, САС посочи още куп неясноти към изброените от СГС. От друга страна, градският съд беше упрекнат, че е задълбочил нарушенията, вместо да върне делото на прокуратурата за отстраняването им. Както и че изобщо не се е произнесъл по основното обвинение срещу Масларова за длъжностно присвояване. 

Апелативният състав смяташе обаче, че в тезата на обвинението се съдържат годни и достоверни доказателства за нанесени щети. Като цяло обаче тези твърдения били поставени "в дълбоко противоречива система, в която се отричат едни други, до степен да не е ясно какво в крайна сметка твърди прокурорът". Описанието било такова, че "твърденията за лица и факти са драстично несъвместими едни с други, взаимно се изключват както като факти, така и като правна оценка".

Прокурорът не изпълнил "в много висока степен задължението си да представи на съда ясно, стройно, пълно, логично и състоятелно фактическо и правно изложение". А САС не можел да влезе в положение да казва кой е приложимият закон и да установява факти, които дори не са включени в обвинението, защото така би навлязъл в обвинителната функция. В резултат процесът щял да придобие "недопустимо инквизиционен и отдавна отречен, а не състезателен характер". Съдът бил поставен в положение сам да търси за какво точно подсъдимите са наказателно преследвани, абстрахирайки се изцяло от обвинителните твърдения "доколкото те са особено алогични и абсурдни".

В крайна сметка стана ясно, че абсурдният формализъм в прилагането на наказателните закони остави, както обикновено, натрапчивото усещане че спорът е само привиден, защото в своята съвкупност действията на съда, прокуратурата и останалите участници в наказателното производство имат белезите на сътрудничество с предизвестен край. След връщането на делото на държавното обвинение настана тишина, и след като папките престояха още няколко години на трупчета, прокуратурата изобщо не ги вкара повече в съда. 

 


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във