Банкеръ Daily

Общество и политика

Конституционният съд ще се произнесе за имунитета на президента

Конституционният съд до дни ще разгледа делото, образувано по поставени от главния прокурор Иван Гешев въпроси, свързани с имунитета на президента Румен Радев. Съдът е провел заседание по същество по конституционно дело № 1/2020 г. по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България. Това става ясно от съобщение на сайта на институцията.

Докладчик по делото е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

След представяне на мотивите ще се проведе заседание за решаване по същество на делото. Не е посочено обаче на коя дата ще се случи това.

През март тази година Конституционният съд допусна за разглеждане делото, след като в края на януари Гешев отправи питането. Трима съдии подписаха решението с особено мнение. Според Атанас Семов няма правна причина за такова питане. Полина Панова пък не открива съдебна практика, на базата на която да се търси тълкуването.

В началото на годината обвинител №1 отправи въпроса до върховните магистрати. Целта е да разбере докъде се простира имунитетът на президента. И по-конкретно, Иван Гешев се интересува кога може да се говори за държавна измяна и кога за престъпление срещу Републиката. 

Първоначално в искането не се правеше връзка с конкретен казус, а беше уточнено, че "абстрактният характер на тълкуването, което извършва КС, не изисква задължително наличие на определен, конкретен правен спор“.

След това главният прокурор съобщи, че питането за имунитета на Радев е за конкретен случай. А пресцентърът на държавното обвинение публикува записи на президента, който обсъжда с командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков проверка на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за назначаването на съпругата на президента Десислава Радева за пиар на ВВС през 2014 г.

Наложи се и прокуратурата да отстрани недостатъци във въпросите си.

Конституционното дело беше образувано на 27 януари, в същия ден, когато шефът на обвинението адресира въпросите си към институцията. Затова и правеше впечатление, че новини за допустимостта на тълкувателното искане нямаше месец и половина. Подобно протакане на процедурата пък влиза в конфликт с чл. 20, ал 1. от Правилника за организацията на дейността на КС, който гласи, че допустимостта на искането се разглежда в 20-дневен срок от образуването на делото.

Оказа се, че за забавянето има причина. И тя е, че Конституционният съд е поискал от главния прокурор да „отстрани недостатъци“ в оформлението на въпросите си.

Говорителят на прокуратурата потвърди, че е имало „искане за уточнение“, което обвинението е направило. „Не става дума за редакция, има незначителни промени“, допълни той.

Оказва се обаче, че заедно с „оформлението“ и някои промени в словореда на първите въпроси на главния прокурор, има и редактирани изцяло въпроси.

„Въпросите около конкретния казус бяха доста многословни и не боравиха особено с терминология. Разбира се, главният прокурор запази смисъла им, но звученето е по-издържано“, коментираха източници от КС.

Така например е преработен първоначалният въпрос на Гешев, който звучеше по следния начин: „Необходимо е тълкуване и с оглед наличието на противоречиви становища относно: само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спирането на наказателното производство“.

След редакцията за „отстраняване на неточности“ този въпрос звучи доста по-стегнато и може да бъде допуснат, твърдят от КС. „Смисълът е същият, но звученето му е съвсем друго. То най-общо стъпва върху чл. 103, ал. 4 от Конституцията, който казва, че президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде преследван наказателно. На тази база вече главният прокурор пита дали това означава „забрана за действия с процесуален характер“, както и „включва ли конституционната норма забрана за наказателно производство“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във