Банкеръ Weekly

Проф. Николай Овчаров:

Конституционният съд благослови едрите частни колекционери на антики

Без да му е работа, през 2008 г. омбудсманът Гиньо Ганев атакува понятието "държател" и то отпадна от Закона за културното наследство

Проф. Овчаров, години преди скандалната ситуация с колекцията на г-н Васил Божков, хора от службите сигнализираха, че законодателството по темата с частните колекции и тяхното съдържание не е добре избистрено в полза на държавата и обществото, което води до придобиване и изнасяне на национално богатство.

Така е и затова ще започна малко по-отдалече. Всички свързват проблемите с този нещастен като съдба закон за паметниците на културата и културното наследство.

Нещата започват още преди 1989 г., когато се появиха първите металотърсачи. Спомням си, че в Шумен имаше едно специално кафене „Магдебург“, в което иманяри се събираха и обменяха информация. Много от частните колекции са създадени именно по това време. Например - покойният Светлин Русев. Той не се посвени в Плевен - на изложба главно от картини - да покаже и каменни мраморни релефи от своя колекция. Този порок е оттогава. Законът беше много стар - от 1969 г., когато нямаше частна собственост.

През 2005 г. със създаването на нов закон за културното наследство се зае Нина Чилова - министър в правителството на Сакскобургготски. Но малко преди това, особено интересно беше едно изказване на президента Първанов. В него той призова да се амнистират колекциите, което включва елемента на престъпление. По това време аз бях един от експертите на Чилова, битката беше тежка. Резултат се получи по времето на следващото правителство - на „Тройната коалиция“, когато Чилова беше шеф на комисията по култура в парламента.

Най-интересният момент в новия закон беше въвеждането на понятието „държател“ за хората, които не могат да удостоверят откъде притежават паметниците на културата. Искам дебело да подчертая, че не ставаше дума за всички паметници, а само за такива с голямо национално и световно значение. Това е много важен момент, защото големите колекционери започнаха да саботират закона. Да обясня - държателят имаше право да задържи антиката в колекцията си до своята смърт, без да може да я продава или изнася в чужбина, а след това тя трябваше да влезе в националните музеи. Ето това ги раздразни и те организираха голяма кампания срещу закона през 2008 година. Покойният Божидар Димитров също зае такава позиция.

Това ли бе ситуацията, в която Васил Божков заплаши, че ако законът не бъде променен, ще изнесе колекцията си на площада и собственоръчно ще я изпочупи?

Имаше го този момент. На мен лично тогава през два часа ми звънеше Кирил Христосков, шефът на фондация „Тракия“ и дясна ръка на Божков, и настояваше да променя позицията си. Впрочем, още преди тези събития аз бях поканен на работа при собственика на „Нове холдинг“. Бях един от първите, които видяха част от ценностите в офиса му – няма да забравя златната маска, която ме потресе. Аз отказах, защото не бях сигурен в произхода на тези ценности.

Кога беше приет закона и какво се случи после?

Така или иначе през 2009 г. се стигна до приемането на този закон. Президентът Първанов много бързо го подписа, тогавашният омбудсман Гиньо Ганев моментално го вкара в Конституционния съд и частта с "държателите" беше обявена за противоконституционна. Това отвори вратите за създаване на големите частни колекции. Те, всъщност, са три - на Божков, на братя Бобокови в Русе и на Димитър Иванов.

Какъв е пътят на антиките и през какви етапи минават от намирането и изравянето до частния колекционер?

Винаги съм го оприличавал на една пирамида, в основата на която са хората с металотърсачите и които през последните години намаляха драстично. Деветдесетте години беше времето на голямото разбиване на нашите паметници. Тогава се ореше направо с трактори - типичен пример е Рациария, която беше буквално съсипана. След иманярите идват прекупвачите и накрая се стига до големите колекционери. Твърди се също, че голяма част от българските предмети са купувани от аукциони в чужбина. Между другото, при някогашната ми среща с Божков, той ми показа три червенофигурни съда, за които каза, че са купени от резервния фонд на Лувъра. Но дали всичко в колекцията му е купено по същия начин, това само прокуратурата може да каже.

Да разбираме ли, че прекарването през аукциони е един вид „изпиране“ на ценности?

Не можем да кажем, че всичко, което минава през аукционите е такова, нещата трябва да се доказват. Говорим за документ за произход на предмета. Изнесени бяха данни, че от около 3000 предмета в колекцията на Божков, малко над 200 са минали легализация. Това е станало на базата на поправките в закона, за които говорихме. Лично мен много ме впечатлиха кадрите на прокуратурата с неочистени от пръстта артефакти, съхранявани в кутии за обувки. Това очевидно са предмети, придобити съвсем наскоро и несвързани с каквито и да било аукциони. Между другото изложбата, която Божков направи преди години в Брюксел, също беше незаконна, защото Конституционният съд още не се беше произнесъл. Аз искам тя да види бял свят и да бъде гледана от всички, независимо дали ще бъде призната за частна сбирка или ще влезе в държавните музеи.

Интересно как се изнасят подобни едри антики, за да стигнат до аукционите?

Журналисти правят грешката, че тази колекция е събирана от 2005 г. насам - това не е вярно, тя е събирана много по-отдавна. Ако е станало през българска територия, това е било през 90-те години, когато  България беше разграден двор. Тогава ние знаехме за канали, минаващи през тогавашна Македония, която също беше разграден двор, а оттам се озоваваха в Австрия. Сега и да ги има, тези канали функционират много по-слабо.

Човек от службите преди години в частен разговор ми каза, че специално място във веригата на контрабандата заемат т. нар. оценители, част от които са ваши колеги.

Никога не съм се занимавал с тази дейност, но е нормално да се насочи вниманието и към тях. Имаше едно дело за подобни истории във Видин, но мисля че археолозите или бяха оправдани, или получиха условни присъди.

Съществува мнение, че темата за присвояване на културно-историческо наследство опира до националната сигурност. Все пак става дума за национално богатство с неизчислима стойност.

В този смисъл - да! Изнесени са огромен брой предмети, прочутият Митко Бузата, който живее в Австрия, и Императора, който загина при неясни обстоятелства, са само малка част от замесените. Само допреди десетина години, веднъж месечно в кино „Полтава“ във Велико Търново имаше тържище, където човек можеше да разгледа, да си купи и дори да изнесе зад граница такива предмети. Но какво точно е изнесено в кря на миналия век, едва ли някога ще разберем.

Има ли още иманярски ресурс в земята ни?

Археологията не е търсене на находки, а разкриване на градове, архитектури, гробници. А иманярите удариха българската история не толкова с изнасянето на антики, колкото с това, че унищожиха много архитектурни паметници. Това е най-голямото престъпление на иманярството, което се развиваше не без покровителството на хора от властта.

Разговора води Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във