Банкеръ Daily

Общество и политика

Константин Муравиев оглавява най-кратко управлявалото българско правителство

Константин Муравиев е министър-председател на 62-то правителство на Царска България (2-9 септември 1944).

През нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е организиран Деветосептемврийският преврат от силите на Отечествения фронт, отделни части от Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народноосвободителна въстаническа армия (НОВА) и е свалено правителството на Константин Муравиев - последното в Царска България. То идва на власт на 2 септември 1944 г., когато Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на навлизането на Съветския съюз в България.

На 8 септември сутринта Червената армия с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно от една страна с великите сили САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

В резултат на преврата е свалено законно избраното правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ) начело с Кимон Георгиев. Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.

Константин Владов Муравиев е политик от  Българския земеделски народен съюз (БЗНС), участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на ХХ век. Той е министър-председател на 62-то правителство на Царство България, което управлява само от 2 до 9 септември 1944 година. Той е бил народен представител в XX-то (1923 г.), XXII-то (1927-1931 г.) и XXIII-то (1931-1934 г.) обикновено Народно събрание.

Константин Муравиев е роден в Пазарджик, Княжество България, през 1893 година. По майка произхожда от Еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик - виден възрожденски деятел от Еленския край, учител, свещенослужител и автор на Еленския препис на Паисиевата "История" от 1784 година. Бащата на Константин е руски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му.

Муравиев учи в Робърт колеж, а после завършва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912 г.). Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военното училище в София (1915 г.). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

Муравиев е член на БЗНС от 1918 г., а след напускането на армията става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на "Обществена безопастност" (отделение на полицията за разправа с политическите противници, 1919-1920 г.), консул в Ротердам (1920 г.), управляващ българската легация в Нидерландия (1921 г.) и Турция (1922-1923 г.), министър на войната (1923 г.).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС "Врабча 1". Муравиев е кореспондент на вестниците "Соар" и "Котидиен" през 1927-1928 година. След това последователно е министър на народното просвещение (1931-1932 г.) и на земеделието и държавните имоти (1932-1934 г.) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно, от една страна, със САЩ, Великобритания, СССР,  и от друга - с Германия.

И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е свалено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година. По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., а на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 година.

На 31 януари 1965 г. Константин Муравиев умира на 71 г. в София, столицата на Народна република България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във