Банкеръ Weekly

Общество и политика

Консерватори в атака

Политиката няма връзка с морала, пише Николо Макиавели, италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса, един от най-добрите политически мислители, които историята познава. Думите му са онагледени през 1987-а, когато в Англия тръгва нов комедиен сериал, който скоро след това ще се превърне в хит. Главен герой в него е Алън Коп`ле (Алън Б’стард, от англ. bastard - копеле) - депутат консерватор. (Телевизионната поредица е замислена като сатира на тогавашното управляващо консервативно правителство). Заглавието "Новият политик" бързо се превръща в нарицателно за политик, чиято липса на морал е най-важното му качество, а повратливостта, безскрупулността и лицемерието - печеливша стратегия.

Похватът "Обръщане на палачинката" е добре познат и в българското политическо театро. Мнозина са го прилагали (със съмнителна и по правило краткотрайна полза), но никой не е достигал майсторските висоти на двамина родни "нови" политици.

От седмица дуетът Волен Сидеров - Николай Бареков отново пълни новинарския поток. Както винаги, преди избори - този път европейски през май догодина, двамата взаимно си правят комплименти кой е по-последователен, по-голям и по-автентичен консерватор. И пак ще спасяват България - от еднополовите бракове, от либералите, от мигрантите, от диктата на Брюксел. И не само - на спасение подлежи и Европа.

"Бареков много точно го каза - да управляваме. В опозиция вече сме били. Аз лично съм бил прекалено много - можеш да представиш прекрасни идеи, да викаш, да критикуваш, но не можеш да ги приложиш. Да управляваме на европейско ниво”, обясни Сидеров в телевизионното предаване на Бареков. Няколко дни по-рано в партийната телевизия на "Атака" евродепутатът е обявил новия си другар за "мотор на обединението и консерватизма". Амбициите са мегаломански, трелите - фалцетни, а публиката за пореден път е ошашавена. Защото споменът за криволиците им дотук не е избледнял. 

През пролетта на 2013-а малко след гръмването на "Костинбродската афера" и преди превръщането му в "златен пръст", крепящ кабинета "Орешарски", Сидеров охотно даваше интервюта пред Бареков и заедно поведоха война срещу "наглостта" и "полицейщината" на ГЕРБ, квалифицирана като "политическа сила, която не се спира пред измами и е много опасно да бъде допусната до властта". "Ясно го казвам - няма как да дадем подкрепа на ГЕРБ. Няма логика - национална, държавна и политическа, да го направим", твърдеше Сидеров под одобрителния поглед на "журналиста" Бареков. Нищо че в предишния мандат и двамата поотделно, но еднакво ентусиазирано, подкрепиха възхода на Борисов за първия му мандат.

Само година по-късно - 2014-а - вече като конкуренти в политиката, пътищата им се разделиха и Сидеров започна да громи бившия си сподвижник:

Предател веднъж, предател цял живот

Размахваше пръст: "Има още много хляб да изяде и пури да изпуши, докато стане политик"; "Тези, които сега пекат кебапчета по мегданите, които се бият по гърдите и които се правят на новопоникнали политици, но не обясняват откъде са десетките милиони, с които правят скъпа предизборна кампания… За мен Бареков е новият Жорж Ганчев и той ще завърши като него." Партийната телевизия "Алфа" припяваше и не пестеше квалификации, наричаше Бареков "лидерът на малкото ДПС", "поредното творение на политическото инженерство", "творение на Догановите сараи", "политик с чалга изяви… тънещ в необясним за доходите му лукс", "ласкател на всички управляващи", "господар на цензурата" … та до "Цирк дьо Барек продължава!". Конфликтът стига до парламентарната трибуна. "Между ГЕРБ и Бареков разлика няма. И тук призовавам мутрата да си сложи капута и да изчезва от нашата политика!“, заявява най-довереният в партията човек на Сидеров - Десислав Чуколов.

"Чуколов е наркоман", отвръща нападнатият. И на свой ред реди: "Сидеров се продаде на ДПС"; "Атака" стигнаха дъното.” А за изявлението: "Сидеров извърши най-голямото предателство, превърна се в мекере, защото продаде партията си и българските патриоти на Лютви Местан и ДПС", изстреляно на предизборен митинг във Видин, Бареков бе глобен с 400 лв. от ЦИК. Жалбата е подадена от Деница Гаджева, чиято чест сега "безцензурникът" брани.

Двамата новоизпечени консерватори поотделно също имат прелюбопитна биография, в която

лупингите са така главозамайващи

и невероятни, че ако екипът на британския сериал си бе позволил да ги филмира, щяха да изглеждат нагласени и прекалени.

Политическата кариера на Сидеров започва в СДС. Бил е главен редактор на в. "Демокрация". След това се изявява като пресаташе на "Топенерджи" (тогава дружеството е в системата на "Мултигруп"). Пробва се да е царист, но след като не намери място в листите на НДСВ, стана критик на Симеон Сакскобургготски. През 2003 г. е кандидат за кмет на София, но получи под 2000 гласа. Големият му пробив в политиката идва две години по-късно, вече с телевизионно предаване зад гърба си, дало името и на партия "Атака", когато с помощта на бъдещия си кум, враг и коалиционен партньор Валери Симеонов, начело на разнородна коалиция от леви и националистически формации, влиза в парламента. Произнася знаменитата си реч: "Политиците са стадо грухтящи прасета и безчувствени топки лой", и потриса депутати и публика. Запазена марка на Сидеров, поне през първите му мандати в НС, бяха люспенията на парламентарните му групи. Пикът бе достигането до балотаж на президентските избори през 2006-а. Трябва да му се признае - успя да мобилизира електората, та и непримирими опоненти да гласуват за Георги Първанов - само и само да го спрат. На няколко пъти след това изглеждаше, че работата на Сидеров е спукана и няма да влезе в следващ парламент, но той все успяваше да се измъкне. И ако в началото проби с ореола на тв-оратор и нов борец срещу политическия елит, след това приложи други хватки - социални послания (1000 лв. минимална заплата, 500 - най-ниска пенсия), антимигрантски, докато накрая не му се наложи да се напъха в коалиция - със заклетия си враг Симеонов. Но успя - пак прескочи бариерата и за пръв път в кариерата си влезе през парадния вход в управлението.

Междувременно атакистът успя да стигне и до криминалните хроники, замесен в ресторантски свади и изцепки по въздух и суша. Само че вече е във властта - пред него се гърчи и мрънка председателят на ДАНС, а шефът на НСО му се моли да му назначи охрана.

Биографията на Бареков също е внушителна. Неслучайно прогнозите в зората на политическата му кариера бяха, че ще замени Сидеров като

осъвременена популистична версия

От краен защитник на Борисов и ГЕРБ ("За 20 години в България има един-единствен политик и това е Бойко Борисов”) той се превърна в яростен критик ("Обидно е нация на 13 века да има политици като Бойко Борисов”  и "Първото нещо, което ще направя, е да вкарам Бойко Борисов в затвора"). От "Имам няколко милиона в български банки, тези пари са ми от заплати и договори23 години съм бил в частния бизнес, висш мениджър, член на два международни борда, изкарал някой лев” стигна до "ББЦ е партия на унижените от прехода" и "С мои приятели плакахме за съдбата на бедните". От бляскаво политическо начало със скъпа предизборна кампания през 2014-а до разрива между Цветан Василев и Делян Пеевски за КТБ, когато като "дете на разведени родители" Бареков (и партията му) останаха без финансово рамо и той намери кротък петгодишен пристан в Брюксел, по думите му, като предаден и прокуден…

Явно не е чак толкова тежко в столицата на Европа, щом се е заел да крои планове как да си остане "изгнаник"” в "таз далечна чужбина". В търсене на съюзници с електорален потенциал  Бареков направи поредното превъртане. И отскоро съвсем официално доскорошният враг Сидеров вече му е почти партньор. Почти - защото на 12 октомври на конференцията с гръмкото название "Обединеният консерватизъм - ключовата посока в развитието на България", двамата обявиха  курс към обединение за европейски избори през май догодина. 

"Рано е да се представи като предизборен, но моите идеи отсега са този съюз да бъде "Патриоти плюс", т.е. това,  че “Атака“ подава заявка за членство в консервативния алианс, не означава разбиване, разцепване или някакви самостоятелни действия, аз държа "Обединени патриоти" да участваме заедно на тези избори", увери Сидеров. Но при едно условие, което за пръв път бе изговорено публично - да е първи в листата: "Надявам се, че моите колеги ще приемат това не като съревнование, а като едно мое водачество, което ще увлече и тях." Мотивът - "дошло е времето идеите, за които партия "Атака" се бори вече 13 години, да станат основни за Европа".

На този етап обаче само Бареков е готов да изпълни всички негови условия: "Редно е такъв човек като Волен Сидеров, кален в битки, ветеран на консерватизма у нас, да поеме лидерството, аз нямам нищо против." Готов е и да стане част от "Патриоти плюс" - нищо, че само допреди дни люто кълнеше бившия си коалиционен партньор ВМРО воглаве с неговия председател. "Имаме огромен шанс консерваторите да се преборят за втора политическа сила и да изместят БСП и ДПС от второто място", крои планове Бареков. Нищо, че прогнозите не са му сила - през 2014-а предричаше, че ще има парламентарна група от 70-80 депутати.

Единственият сигурен факт засега е, че "Атака" ще кандидатства за членство в Алианса на консерваторите и реформистите в Европа, където членува и "Презареди България", и партията на турския президент Реджеп Ердоган. Вписването в

модния политически тренд - консерватизма

отново се случи през изпитания похват "обръщане на палачинката". Като прясно избран евродепутат Бареков простосърдечно признаваше, че се е двоумял между офертите на либералите и консерваторите. Сидеров пък не просто се ласкаеше от определения за себе си като "Льо Пен на България", но и посрещаше в България лидера на френските националисти Жан-Мари Льо Пен. Поддържаше отношения и с дъщерята Марин, но флиртът явно приключи. Засега, разбира се.

Към момента другите две формации от "Обединени патриоти" - НФСБ и ВМРО, запазват мълчание за първото място в бъдещата европейска листа, а и Валери Симеонов, и Красимир Каракачанов със сигурност трудно биха приели Бареков за партньор.

Мария Иванова

Facebook logo
Бъдете с нас и във