Банкеръ Weekly

Общество и политика

Конкуренцията подхвана скъпите лекарства

Точно 672 млн. лв. по разчет трябва да похарчи до края на годината Националната здравноосигурителна каса за лекарства за домашно лечение, онкомедикаменти и диетични храни. Тази сума със сигурност изглежда твърде плашеща за управителката й - д-р Румяна Тодорова при очертаващия се бюджетен дефицит от няколкостотин милиона лева. Но вместо осигурителното ведомство да играе според тоягата и да преориентира политиката си към заплащане на по-евтини илачи, които дават същия ефект на лечение при огромната част от диагнозите, то парадира с финансово нездрав аристократизъм. За 2012-а и 2013-а разходите на касата за генерични медикаменти са едва 25% от общите, докато за оригинални се дават три пъти повече. А ако генеричните бъдат застъпени по-широко в Позитивния списък със заплащаните от касата лекарства, това със сигурност ще свали публичните разходи. Съответно масовото им използване ще подобри достъпа до лечение, а дефицитите в бюджета на здравния ни фонд ще бъдат сведени до по-поносими цифри.


Незнайно защо здравната каса упорито отказва да използва пазарни механизми за понижаване цените на лекарствата, а залага на опасни административни рестрикции, които вече отказаха някои компании да продават хапчетата си по аптеките. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГ ФармА) потвърди изтеглянето от пазара на над 30 евтини генерични препарати за лечение на Паркинсонова болест, психични разстройства и онкологични заболявания главно заради ценови натиск от касата. Други медикаменти вероятно ще изчезнат, след като влезе в сила новата тарифа за таксите, които фармацевтичните производители заплащат на Изпълнителната агенция по лекарствата за всеки един свой продукт. Не е нужно да се казва, че ставките в нея са безмилостно "наточени" в посока нагоре.


Ако повече генерици влязат в "играта" и бъдат покрити в по-висока степен, доплащането от пациентите също ще намалее. В момента заради ниските нива на реимбурсация болните вадят от джоба си до 66% от цената на едно лекарство. За разлика от България, на Запад лекарите дори са стимулирани от държавата да изписват аналози. Във Франция 65% от лекарствата за социалнозначими заболявания, 90% от антибиотиците и 80% от антидепресантите е необходимо да са генерични. Унгария и Хърватска пък използват специализиран софтуер за контрол на предписването, който изисква мотивация от страна на лекаря, ако е изписал оригинален продукт, а не негов аналог. В Белгия "твърд" процент от рецептите, които предписват общопрактикуващите лекари, трябва да бъде насочен към генерични лекарства с по-достъпни за пациентите цени.


Статистиката показва, че всяка година генеричните лекарства осигуряват икономия от 35 млрд. евро на европейските здравни системи. В резултат на тяхната употреба средната цена на лекарствената терапия се е понижила с 60% в държавите членки на Европейския съюз за периода 2001-2013-а. За това време достъпът до лечение в Евросъюза се е увеличил два пъти. Очакванията към биоподобните лекарства са да гарантират спестявания между 11.4 млрд. и 33.4 млрд. евро до 2020-а за осем страни, които са се "престрашили" да ги ползват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във