Банкеръ Daily

Общество и политика

Концертната дейност у нас – големият губещ на 2019 година

Празникът 24 май е добър повод за равносметка и отчитане с какво изминалата вече 2019 година е по-добра за културата в сравнение с преходната – 2018 година. В края на седмицата Националният статистически институт представи основни данни за културния сектор за 2019 година.

Положителните тенденции за изминалата година са в няколко сектора:

Посещенията в музеите са се увеличили с 5.3% спрямо 2018 година. Общо 5.355 млн. са били посетителите на музеи. Приблизително една пета от тях (1.027 млн.) са осъществени в дните със свободен вход. Неприятно обаче е да се отчете, че с 20 000 (или с 1.6% спрямо 2018 г.) са намалели чужденците, посещаващи музеите ни.

Увеличил се е и броят на фондовите музейни единици със 110000 (1.5%), като през изминалата година движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7.529 милиона.

Цифровизирани са и с 22 000 повече фондови единици, като в момента те са общо 390 000 единици.

Увеличил се и общият персонал на музеите с 3.3% и през 2019 г. в тях са работили 3406 души. Те са ползвали общо 2540 компютъра – от тях 1577 за административни цели, 686 - за съхранение на база данни и 277 – за предоставяне на данни на посетителите.

С 5.3% са се увеличили посетителите в театрите. През 2019 г. общо 2.516 млн. зрители са гледали 15 955 представления, организирани в 74 театъра в страната.

Средният брой посетители на едно представление е 158 души и остава непроменен спрямо предходната година. Като цяло през 2019 г. 36 драматични театъра са изиграли 6777 представления; 22 куклени театъра - 5 638 представления; седем драматично-куклени театъра - 2 194 представления; седем оперни и балетни театъра - 1 017 представления, два оперетни театъра - 329 представления.

Неблагоприятна тенденция е, че въпреки че концертите на музикалните колективи са се увеличили със 7.0%, посещенията са намалели с 10.6% в сравнение с 2018 година.

През 2019 г. в страната са развивали дейност 52 музикални колектива - 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 22 оркестъра.

В страната са били организирани 374 естрадни (поп, рок, фолк и др.) концерта, като те са били посетени от 226 200 души; фолклорните състави са изнесли 148 концерта с 98 600 зрители, а камерните и симфонични оркестри са изнесли 126 концерта, посетени от 30 400 души.

През 2019 г. 47 библиотеки, също, както през 2018 г., са разполагали с фонд над 200 000 библиотечни единици. Общият им фонд се състои от 34 555 000 библиотечни документа, като сред тях с най-висок дял са книгите - 55.1% (19 028 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29.7% (10 257 000), и периодичните издания - 15.3% (5 271 000).

Регистрираните читатели са с 1.9% повече в сравнение с 2018 г. и са 243 000 души, като посещенията са се увеличили с 4.1% и са достигнали 4 751 000.

В сферата на киното за 2019 г. произведените пълнометражни филми са 37 (22 игрални и 15 документални) и те са се увеличили със 7 филма (23.3%) спрямо предходната година.

През 2019 г. са произведени общо 104 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 51 за киномрежата, 41 за телевизията. Дигитално са заснети 90.4% от филмите.

Произведените късометражни и среднометражни филми са 67, от които 21 игрални (включително 7 сериала с общо 200 епизода), 33 документални и образователни и 10 анимационни.

 

В края на 2019 г. кината в страната са 74 обекта (с пет повече в сравнение с 2018 г.), а киноекраните са общо 237 (увеличили са се с 11 спрямо 2018 година). Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 56.1% от всички прожекции и 62.3% от посещенията.

Като негативна тенденция трябва да отчетем, че през 2019 г. в сравнение с 2018 г. прожекциите в кината са намалели с 9.0%, а посещенията - с 6.2 процента.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район – общо 22 салона със 140 000 прожекции, посетени от 2.5 млн. зрители. В столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 338 филма.

През 2019 г. в страната са функционирали 82 регистрирани и лицензирани радиооператори, като при тях най-голям е бил делът на излъчените музикални предавания - 54.7%, следван от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 11.6 процента.

През 2019 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 12 повече от предходната година.

Най-много са били излъчените художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми), следвани от музикалните предавания, новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето), рекламите и образователните предавания, които като дял са над четири пъти по-малко от рекламите.

По-конкретно - на образователни теми са били посветени 10.5 хил. часа, докато рекламата е „глътнала” 50.8 хил. часа телевизионно време.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във