Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОМИЧНО Е ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ НЕ Е СПРЯЛА ПАРИТЕ

Г-жо Михайлова, адекватно ли реагира според вас правителството, като призна независимостта на Косово в съвместно заявление заедно с Унгария и Хърватия?
- Реакцията на българското правителство, доколкото обществеността и политиците могат да я отгатнат, е твърде закъсняла и неясна. В резултат то пропусна поредната възможност да защити интересите на страната и да капитализира една позиция, която се обуславя от развитието на обстоятелствата и от всичките решения, взети по плана Ахтисаари. На практика вече над 25 държави са признали Косово. Какво печели България от това, че е една от последните? Сега няма да попаднем в учредения на 28 февруари международен комитет от 15 страни, който ще взема решенията за структурирането на Косово. Тези страни ще са ключови фактори при вземането на решения от НАТО и Европейския Съюз за стабилността на Западните Балкани. Само за сведение, във въпросния комитет е Турция, която дори не е членка на Евросъюза.
Какво друго губи България заради това забавяне?
- След като страната ни загуби политическата инициатива, се лиши и от икономическата, защото в Косово тепърва ще бъдат инвестирани много средства, основно от Европейския съюз и от Съединените щати, а и от държави, които ще имат интерес за стабилизацията на Балканите. Беше нормално България, която е играла толкова активна роля във всичките процеси, свързани с успокояването на Балканите между 1997-а и 2001 г., да е сред държавите, които са част от решенията, а не част от проблемите. Но невъзможността да се формулира позиция, закъснението, както и доста спорните термини, че страната ни трябва да има балансирана позиция, логично поставят въпроса - нима Германия, Франция и САЩ имат небалансирана позиция? По същество България в крайна сметка признава Косово, независимо дали го коментира като прецедент, или не. Моето мнение е, че това не може да бъде коментирано като правен прецедент по простата причина, че още през седемдесетте години Косово имаше статут на квазирепублика, който беше отнет от Милошевич. Това предизвика цялата вълна от последвалите събития. За съжаление в момента Сърбия плаща за национализма на Милошевич. България беше длъжна да мисли за своите национални интереси и за да ги защити, да използва и аргументи пред партньорите ни от НАТО и Европейския съюз, и достатъчно добрите си отношения със съседите.
Има ли антибългарска кампания в някои страни от Европейския съюз, както твърди президентът Георги Първанов?
- Не смятам, че има антибългарска кампания. Първо трябва да видим какви са проблемите в нашата страна и какво е нашето поведение в една общност, към която винаги съзнателно сме се стремили, а не да търсим винаги външния враг, с което да си решаваме вътрешните проблеми. Аз не споделям тази стара комунистическа практика да са ни виновни всички извън нас. Смятам, че една държава трябва да има волята да си реши проблемите и съответно да бъде лоялен и предсказуем партньор в една демократична общност, каквато е Европейския съюз.
Драматично ли е, или не чак толкова, както обяснява правителството, че ни спряха средствата по програмите САПАРД, ИСПА и ФАР?
- Спирането на близо 140 милиона евро по САПАРД може да бъде квалифицирано с една дума - драматично. Не говоря за парите по ИСПА и ФАР. Няма място за други тълкувания, защото Европейската комисия беше много ясна, мотивирайки причините за спирането на средствата. Комично е да се твърди, че комисията не е спряла парите, а е посъветвала българската държава да не кандидатства за нови. Както казва народът - не по врат, а по шия. Парите са спрени поради съмнения за злоупотреби. Несъстоятелна е и тезата, че, виждате ли, няма от какво да се притесняват хора, които са бенефициенти и вече са взели пари, и няма да се налага да ги върнат, защото ще ги компенсират. Но правителството ще ги компенсира с парите на българския данъкоплатец. Последното глупаво твърдение е, че оставките нямало да решат никакъв проблем и нямало нужда от тях. Естествено, дали един министър, или чиновник са виновни, ще решават органите на съдебната власт. Но освен съдебна има и политическа отговорност. Ако един министър не е в състояние да упражни контрол в своето ведомство или от некомпетентност, или от обвързаност с определен тип интереси и злонамереност, трябва да си отиде и да дойде друг. Поведението на правителството е изключително арогантно след всичко, което се случи.
Събира ли се групата за консултации, която трябва да подготви промените в избирателната система?
- Знаете, че ОДС внесе закони за избор на евродепутати и за провеждане на местен вот. Сред основните им принципи беше засилването на мажоритарния елемент. Радвам се, че в крайна сметка президентът, а и някакви части от левицата и управляващото мнозинство ще осъзнаят необходимостта от промяна в избирателното статукво, ако мога така да го нарека. Очевидно е, че избирателната система такава, каквато е сега, генерира изключително уродливи явления - фалшифициране на вота, купуването на гласове, изборен туризъм...
Всъщност и двата закона - за местния вот и за избор на евродепутати, бяха доведени до абсурд в пленарната зала...
- До абсурд и до обезсмисляне на философията на нашите предложения. Какво означава да въведеш преференции и прагът да бъде толкова висок, че хората да не могат да използват правото си на преподреждане на листите? Групата за консултации имаше възможност да предложи няколко неща, които са важни, ако искаме да променим поне с нещо следващите избори, за да не бъдат още по-безобразни от предишните. Едно от първите предложения отново са преференциалните листи, но този път без или с много по-нисък праг. Гласоподавателите наистина ще могат да изберат от партийните листи онези лица, на които имат най-високо доверие.
Мислите ли, че това ще мотивира хората да гласуват?
- Във всички случаи ще даде импулс за по-висока активност при гласуване, защото го има момента, че от теб нещо зависи. А доколко ще мобилизира хората, тепърва ще видим. По повод коментираната тема за задължителното гласуване - не казвам дали е добро, или лошо. За да има задължително гласуване, трябва да се промени конституцията. Готова съм да обсъждам темата, ако има консенсус между политическите сили за промяна в основния закон. Ако няма такова съгласие, всичко останало са популистки надлъгвания и надскачания, които практически не водят до резултат. Но смятам, че проблемите в политическата система не могат да бъдат решавани със задължаването на гражданите да гласуват за личности или за партии, за които не желаят, защото не са спечелили доверието им.
Все пак обсъждахте ли задължителното гласуване в групата?
- Разбира се, че темата беше обсъждана, но тактично бе изместена от мнозинството. Имам съмнението, че управляващите ще се стремят, както казват хората, да тупат топката и максимално да се забавят, за да могат, както винаги, да направят промените в последния момент и да няма реална кампания за разясняване на философията на новата избирателна система.
Значи подозирате, че ще бъдат направени козметични промени в законодателството?
- Продължавам да се надявам, че все пак нещо ще се промени. Много е важно, че се обединихме около идеята за въвеждането на регистрация за гласуване. Това е един от начините да избегнем фалшификациите, използването на имена на хора, които са починали, или са заминали и нямат право да гласуват.
Става дума за така наречените изборни книжки, така ли?
- Да, има различни практики, които се използват в Европа, но това е разумно решение, около което имаше консенсус. Наистина трябва да се въведе някакъв ред, да се знае колко са избирателите в България и всеки от тях, ако иска, ще упражни правото си на глас. Но не и да се окаже, че както всеки път в списъците има мъртви души, чиито имена се използват, за да се фалшифицира вотът.
Има ли някакъв напредък в посока на обединение на десницата?
- Обединението на десницата се превърна в нещо като политическа дъвка. Всеки лидер от дясното иска да влезе в обувките на някакъв обединител и по този начин отблъсква все повече и повече избирателите. Хората отдавна не вярват в механичния сбор на групи от хора, които имат съмнителни цели относно предстоящите парламентарни избори.
Това за обувките на обединителя е хубаво, но не гледат ли по-скоро десните да се наместят в стъпките на партия ГЕРБ?
- Да. В момента тече съревнование кой ще партнира с ГЕРБ. Според мен обаче съревнованието трябва да бъде идейно и СДС, като най-старата българска членка на Европейската народна партия, да инициира консултации с останалите формации от ЕНП, включително и ГЕРБ, за изработването на своя управленска програма. Само по този начин десните могат да представляват алтернатива в очите на своите избиратели. Иначе подобни събирания, както беше на митинга по време на вота на недоверие, за мен по-скоро отблъскват, отколкото привличат избирателите. Логичният въпрос, който хората си задават, е какво събира на една трибуна Атака, ДСБ, СДС или партията на Яни Янев? Желанието да свалят тройната коалиция, което е важно, разбира се, но какво се случва след това? Между тези партии има много различия, като особено драстични са тези с Атака. Хората се питат каква е позицията на десницата в момента? Тази на Атака или тази на СДС?
Каква цена ще плати СДС за флирта с ГЕРБ?
- Смятам, че предстоящите парламентарни избори са изключително важни за десницата. Мозайката вдясно ще е различна. Част от политическите субекти вдясно могат да изчезнат. Онези, които не успеят да влязат в парламента, са обречени.
Предричат на СДС мъчително преминаване на четирипроцентовата бариера. Но няма ли да бъде още по-катастрофално, ако след това попадне под сянката на ГЕРБ, която е определяна като популистка партия?
- Затова казвам, че най-големият тест за десницата ще е каква алтернативна управленска програма ще предложи. Ако ГЕРБ е в състояние заедно с останалите членки на ЕНП да изработи добра алтернатива, това ще препотвърди нейния образ на дясна политическа сила, за каквато се заявява пред ЕНП.
Очаквате, че ЕНП ще култивира партията на Бойко Борисов?
- Всъщност най-сериозният тест е не да влезеш в ЕНП, а дали си в състояние да предложиш и да имаш капацитет да реализираш алтернативна програма. Ако българските членки на ЕНП не са в състояние да направят това, изводите ще са трагични за десницата. Тогава не можем да се сърдим на левите, че правят заявка за втори управленски мандат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във