Банкеръ Weekly

Общество и политика

Кой ще се сцепи пръв?

На теория наближат ли избори, партиите се сплотяват. В такова време атаките отвън не само не са резултатни, а водят до обратен резултат. Опасността от разкол отвътре е по-реална, защото по принцип местата за кандидати са по-малко от мераклиите. Но и този риск може да бъде овладян чрез умело балансиране на методите на моркова (алтернативни възможности за некласираните) и тоягата (партийните дисциплинарни санкции).
У нас, както и в много други отношения, сме свидетели на некласическа ситуация. До изборите остават два месеца, а всички - без изключение, се тресат от центробежни спазми. Някои по стара традиция го прикриват умело, други вече са му отпуснали края. Интригата се засилва, така че букмейкърите биха могли да обявят залози кой ще се сцепи пръв.
Противно на декларациите за ненамеса във вътрешните дела на другите партии с пълна сила вървят операции за дестабилизиране и разцепване на политическите противници. Без съмнение в този аспект
основни мишени са Синята коалиция и ДПС
Макар и доста различни по своята природа, тези политически формации са подложени на силен външен натиск с един и същи първоизточник - управляващите от ГЕРБ.
При Синята коалиция шансовете за постигане на целта са значителни поради цял куп причини - нейният компромисен характер, наследените групови и личностни конфликти, неравностойността на лидерите на двете партии - не на последно място - заинтересованост и участие на широк кръг политически играчи освен ГЕРБ. Залогът е ясен и наистина е висок - изваждането на Иван Костов от голямата политическа игра. След като в продължение на десет години нищо друго не помогна, разбиването на Синята коалиция се очертава като работещ инструмент, доколкото ако тя се разпадне, за Костов и неговата партия попадането в следващия парламент може да се окаже непосилна задача. Операцията върви с пълна сила и дори се стигна до действия, непознати през годините на прехода, като организирана намеса при провеждане на вътрешнопартийни избори. Дали атаката ще даде резултат при този доста елементарен начин на осъществяване, а и дали ефектът ще бъде очакваният или ще има изненада, е друг въпрос.
Малко по-специфичен е казусът с
опитите за разцепване на ДПС
или поне за разхлабване на железния контрол на ръководството над организацията и нейния електорат. Досега е имало и други подобни опити (Осман Октай, Гюнер Тахир), но все обречени на неуспех. Сегашната ситуация е качествено различна поради съчетаването на редица нови обстоятелства. ДПС инкасира тежки негативи от управлението на тройната коалиция и особено от учудващо непремерените изказвания на Ахмед Доган, които бяха един от основните фактори за неочаквано високата подкрепа за ГЕРБ. Касим Дал пък е фигура от голям калибър, а освен това има шанса да излезе на сцената в подходящ момент, когато влиятелни среди в турското малцинство са настроени за радикална промяна на лидерството на движението. Но може би най-важната промяна е външна - за пръв път турските политици като че ли са склонни да преосмислят безрезервната си подкрепа за ненакърнимостта на ДПС и на неговото ръководство. Не е изключено в Турция да се е формирала оценката, че
македонският етнополитически модел
(две партии на етническите албанци, условно определени като по-лява и по-дясна, от които едната е във властта) е по-ефективен от българския.
Очертаните благоприятни условия за приключване на ерата Доган обаче могат и да останат неоползотворени. Основната причина е неумелото и прибързано поведение на ГЕРБ, в резултат на което обвързаността на Касим Дал с тях стана очевидна. Не е ясно дали са подценили последиците, или са имали илюзията, че ще могат да прикрият топлата връзка, но днес Доган и неговото обкръжение имат силен аргумент за пред своите избиратели, а авторитетът на Дал е силно разклатен. Борисов, изглежда, се усети и като следствие бързо се роди новият съюз Касим Дал - Мария Капон. Само че тази маневра е закъсняла и неубедителна.
Следователно при все че цепенето под натиск отвън остава вероятна опция (особено при Синята коалиция), ефективното му реализиране идва ли ще се случи и този път. Не така обаче стоят нещата с другия политически дамар -
вътрешните противопоставяния в партиите
като центробежен фактор. Той действа най-мощно при БСП и особено при управляващите от ГЕРБ. От една страна, трайните деформации и дефекти на установената практика за селекция на българския политически елит създават трайни условия за подобни напрежения. Липсата на ясни правила и критерии, както и вредните тенденции на феодализация на местната политика почти неизбежно водят дотам, че процесът на номиниране на кандидатите започва със съмнения и завършва със скандал. А недоволните си запазват правото не само да не работят за излъчения кандидат, но и да направят всичко възможно той да се провали. Вече се очертаха поне десетина места (включително и областни центрове), където кандидатите и на ГЕРБ, и на БСП ще трябва да се справят преди всичко с последиците от приятелския огън. До изборите този процес вероятно ще се задълбочи.
Особено внимание заслужава ситуацията в ГЕРБ, където странното решение на Борисов да сърфира върху противопоставянето на двамата вицепремиери с идеята да извлича стратегическа политическа полза от това започва да дава плодове. Скоро министър-председателят ще бъде притиснат до стената от конфликт, за чието пораждане донякъде е лично отговорен. Центробежните сили при управляващите са мощни и с фундаментален източник, защото не са причинени от конюнктурата на личностните взаимоотношения по места, а от принципна дилема на самия връх.
Конфликтът Цветанов-Дянков
не е просто плод на лично съперничество на двамата подгласници на Бойко Борисов. Той отразява вътрешната противоречивост на самата партия и нейния лидер, които подобно на Буридановото магаре са раздвоени по въпроса финансовото или вътрешното министерство е по-важно за упражняването и запазването на властта. Твърденията, че този конфликт е по оста дясно (Дянков) - ляво (Цветанов), са напълно неоснователни, тъй като принципите на правовата държава и върховенството на закона и тяхното спазване (или неспазване) не са нито леви, нито десни, а просто въпрос на добро (или лошо) управление.
През последните седмици някои анализатори побързаха да обявят окончателната победа на Дянков над Цветанов и да изпратят последния по пътя към политическото небитие. Такава прогноза, особено в предизборен период, е твърде прибързана и продукт на илюзии, ако не е нещо друго. Желанието на Дянков да трупа популярност на гърба на Цветанов (случаят Лукойл, заявеното намерение за пренасочване на средства от МВР към науката, образованието и културата) срещнаха незабавен словесен отпор, а най-вероятно ще последват и други действия. Колкото и да е важен за правителството един финансов министър,
реалното влияние на Цветанов
в управляващата партия и нейната парламентарна група е много по-голямо, а след изборите по всяка вероятност ще се засили, освен ако ГЕРБ не претърпи тежко поражение.
Ако при ГЕРБ вътрешните центробежни сили са подхранвани от желанието да се укрепи властовото статукво и търсенето на лично устройване в него, още по-деструктивна е ситуацията при БСП. Там към личните интереси и сметки за разчистване се прибавя още един фактор - парадоксалната изгода на редица влиятелни фигури от болезнено поражение на предстоящите избори. Конкурентите на сегашното ръководство избраха по-безопасния начин за елиминирането на Станишев. Вместо да влязат в челен политически сблъсък с партийния Олимп, при който шансовете на претендентите са колкото на
цинкова кофа срещу валяк
те предпочетоха да изчакат вероятния провал и тогава да поискат кадрови промени. Именно това накара Станишев да преекспонира силно значението на предстоящите избори, определяйки ги като най-драматичните за БСП през последните двадесет години. И независимо че засега аргументите в тази посока са свързани главно с ГЕРБ, обяснението на провалите с фактора предателство отвътре едва ли ще закъснее, вкл. и като правдоподобно алиби за предизвестени поражения.
Очертаните противопоставяния няма да доведат до политически апокалипсис до изборите, но ще изиграят съществена роля непосредствено след тях. Независимо кой и с колко ще спечели, те ще продължат да дестабилизират основните български партии и да снижават способността им да изпълняват най-важната си задача - да изработват и прилагат относително последователни и предвидими политики за решаване на най-сериозните проблеми на българското общество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във