Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ СЕ ПЛАШИ ОТ ОСВЕТЕНИТЕ ДОСИЕТА?

Лидерите на управляващата коалиция се споразумяха за пълно отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. Това стана на последния им регентски съвет на 5 юни, продължил повече от шест часа. На него било прието предложението на председателя на ДПС Ахмед Доган, който най-категорично от всички защитил идеята процесът да бъде приключен веднъж завинаги. Това, според него, трябвало да се осъществи на два етапа. Първо да се изкарат имената на служителите на Държавна сигурност - политици и личности, които формират общественото мнение, а после да се отворят и досиетата им, обясни неговият заместник в ДПС Росен Владимиров.
Българите от горчив опит знаят, че обявеното намерение за окончателно справяне с горещия казус още не е гаранция за неговото решение. С него обаче фактически бе потушен скандалът, който тресеше обществото цял месец.
Всичко започна, след като на 4 май пенсионираната журналистка Ангелина Петрова поиска с писмо от министъра на вътрешните работи Румен Петков материалите на Държавна сигурност за нея и за още няколко видни журналисти - главните редактори на в. 24 часа, Труд, Новините на Би Ти Ви (Венелина Гочева, Тошо Тошев, Люба Ризова), за генералните директори на БНТ и БНР (Уляна Пръмова и Поля Станчева) и за председателката на съвета на Нова телевизия - Силвия Зурлева. В списъка бяха също и Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иво Инджев и Георги Коритаров.
Последва само разкритието за агентурното минало на Георги Коритаров с псевдоним Алберт. За Кеворк Кеворкян се оказа, че имал картонче на сътрудник с псевдоним Димитър. Документите от личното и оперативното му дело обаче били унищожени, съобщи вътрешният министър Румен Петков след приключване на проверката по искането на Петрова. За нея самата и за главния редактор на в. Труд Тошо Тошев министърът обяви, че са регистрирани като явочници с псевдонимите Липа и Бор. После той публично оневини шефа на Труд, заявявайки, че за него не са намерени никакви уличаващи го в сътрудничество документи.
След като сам разпали скандала с неразкритите и до днес архиви на бившата Държавна сигурност, Румен Петков се опита да даде заден ход, заявявайки на няколко пъти, че това не е най-важната тема в дневния ред на българското общество. Вероятно вътрешният министър прецени, че е успял да отклони достатъчно вниманието от надигащата се дискусия за провалите в неговото ведомство, предизвикана от негативния мониторингов доклад на Европейската комисия.
Но начинът, по който постъпи, не бе одобрен нито от президента, нито от премиера. Това не е въпрос, който може да бъде решен от един човек, обяви Георги Първанов веднага след като Петков подхвърли агентурното досие на Коритаров. Сергей Станишев дори бе по-краен, споделяйки, че досиетата са отрова и затова би било по-добре да бъдат унищожени.
Точно в този момент водещият в бТВ Николай Бареков също се обърна с писмо до Румен Петков, настоявайки да получи информация за наличие на досиета, но вече сред водещи политици и духовници. На 30 май министърът на вътрешните работи оповести още четири агентурни имена - заместник-председателите на 40-ото Народно събрание Юнал Лютфи от ДПС и Петър Берон от коалиция Атака, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и главният мюфтия Мустафа Хаджи. Същевременно министърът рече, че отварянето на досиетата може да унищожи държавата.
Опитът му да вкара обратно духа в бутилката обаче не успя. За пръв път в медиите и обществото се създаде безпрецедентен консенсус, че е необходимо пълно отваряне на досиетата, което трябва да стане по ясен регламент.
Бързината, с която се стигна до съгласието на управляващите да декларират най-после единна воля за разрешаване на проблема, измъчващ обществото през всичките години на прехода, поражда много въпроси. Но главният от тях е - доколко те наистина са готови да пристъпят към пълно отваряне на архивите на Държавна сигурност?
На последния пленум на БСП по този повод се стигна до остър сблъсък на непримирими позиции. Според едната - трябва да се осигури пълен достъп до архивите на бившите служби за сигурност, но според другата - отварянето им трябва да бъде частично. Темата за досиетата да се разисква много внимателно и прецизно, със сериозни гаранции, че няма да се навреди на националните интереси и сигурност, предупреди ген. Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба, в чиито архиви се крие голяма част от истината за агентурното минало на мнозина високопоставени днес личности.
Както се видя и от първите им реакции, предизвикани от действията на Румен Петков, президентът и премиерът също не са сред най-ревностните радетели за цялостното и незабавно разсекретяване на всички архиви. Внезапната промяна в позицията на Сергей Станишев вероятно бе продиктувана от опасението му да не би соловата акция на вътрешния му министър да предизвика неконтролируема криза както в партията, така и в тройната коалиция. Колкото до президента Първанов - от ДСБ не спират да го подкачат за човека с агентурен псевдоним Гоце...
Може ли да се вярва на управляващите?
Декларираното намерение за пълното отваряне на досиетата неизбежно поражда подозрение, доколкото обслужва укрепването на властта, но едва ли е продиктувано от вътрешното убеждение на онези, които го афишират. А и няма как да бъде така, след като тъкмо трите партии от управляващата коалиция досега явно или нетолкова се противопоставяха срещу разсекретяването на архивите на ДС.
Та нали именно чрез Закона за класифицираната информация, приет преди четири години от предишното Народно събрание с гласовете на НДСВ и ДПС, бе отменен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия и на практика проблемът с архива на бившата Държавна сигурност бе върнат в неговото начално положение - там, където се намираше непосредствено след десети ноември 1989 година. Съучастник в това повторно закриване на досиетата стана и самият Георги Първанов, който тогава не наложи своето президентско вето, въпреки че по същото време заяви пред Дойче веле, че страницата с досиетата трябва да бъде прочетена.
Отмяната на целия Закон за досиетата през 2002 г. отмени изцяло и механизма за проверка на лицата, които заемаха публични длъжности в държавата, и най-вероятно позволи на немалко зависими от бившите служби кариеристи да се изкачат по високите етажи на властта.
Със сигурност процесът на отварянето на досиетата ще бъде опорочен и ако се запази монополът на министри и шефове на служби над архивите в техните ведомства. Защото зависимостите, произтичащи от бившата ДС, отдавна са прераснали в бизнес и политически зависимости.
Неслучайно от ДСБ избързаха да предупредят, че отварянето на архивите не бива да бъде контролирано от бивши агенти или кадри на ДС. Затова настояват първо да се отворят досиетата тъкмо на онези депутати, които ще пишат новия закон за тяхното разсекретяване. Впрочем и по този въпрос все още няма единно мнение сред управляващите. Една част от тях смята, че информацията в архивите на бившите служби за сигурност изобщо не представлява тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, поради което документацията може незабавно да бъде предадена в Държавния архив. Но, според друга част, е задължително приемането на нов специален закон, който да уреди начина, по който трябва да стане това.
Афишираната пред цялото общество воля на управляващите да решат окончателно казуса с досиетата накара мнозина да повярват, че най-после въпросът не е дали това ще стане, а кога? Но казаното дотук дава достатъчно основания за опасения, че и този път може да не се стигне до пълното им отваряне. А половинчатото решение е по-лошо от никакво! Само общественият натиск може да принуди властта да не се отклони от обещаното. И той трябва да продължи, независимо че предстои сезонът на отпуските и световното първенство по футбол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във