Банкеръ Weekly

Общество и политика

Кой се бори за доверието на българите?

Девет коалиции и дванадесет партии ще се борят за доверието и вота на българските граждани на 26 март. Шанс да се класират и кандидатите им да заемат депутатските банки в 44-ото Народно събрание имат само 5-6 политически формации. Още трима-четирима ще прескочат прага от 1%, което означава, че също ще получат държавна субсидия, както парламентарно представените им събратя.

За ГЕРБ, която е с най-многоброен електорат, това ще са четвъртите парламентарни избори. В трите последни парламента тя имаше най-голямата парламентарна група, но успя да състави правителства само в 41-вото и 43-ото НС, които обаче не изкараха мандатите си докрай. Премиерът Борисов и двата пъти хвърли преждевременно оставка. В 42-рото НС ГЕРБ изпадна в изолация, никоя от политическите сили не пожела да направи коалиция с нея и тя се озова в опозиция. Формацията е член на Европейската народна партия (ЕНП), поради което се брои за дясноцентристка партия.

Партията на варненския бизнесмен Веселин Марешки "Воля" е нов играч на този терен. Окрилен от високия резултат, който постигна на президентския вот преди няколко месеца (11.17%), фармацевтичният и бензинов бос реши да се пробва и за парламентарно представителство. В края на миналата година той преименува своята партия "Либерален алианс" във "Воля". На изборите през 2013-а "Либерален алианс" взе повече от скромните 0.25 процента.

Традиционно, за етническия вот ще се бори ДПС. Основаното през 1990 г. Движение за права и свободи, чийто първи лидер е Ахмед Доган (останал на поста до 2013 г., а след това като "почетен председател") си спечели ролята на балансьор в българския политически живот. ДПС е официален коалиционен партньор в правителството на Симеон Сакскобургготски, в кабинета на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, както и в този с премиер Пламен Орешарски. В последното Народно събрание обаче движението загуби позицията си на "незаобиколим фактор", изместено от патриотите. А сега ще трябва да се пребори с новоизлюпеното обединение ДОСТ, за да вкара солидна група в 44-ия парламент.

За етнически вот, само че на ромите, ще се бори и партия ДРОМ с лидер Илия Илиев. През 2007-а Илиев стана общински съветник от ГЕРБ в София, след като формацията му подкрепи Бойко Борисов за кмет на столицата. През 2014-а обаче той стана депутат от ДПС. В края на миналата година се раздели с депутатския си имунитет заради разследване за купуване на гласове и за длъжностно присвояване, извършено в периода 2007-2009 г., докато е бил общински съветник от ГЕРБ.

"Движение за радикална промяна Българската пролет" е с лидер бившия разузнавач, дипломат и журналист Велизар Енчев. В последния парламент той влезе с листата на "Патриотичен фронт" (НФСБ), но напусна групата  и до края остана независим.

Водач на партия ъзраждане" е крайният националист Костадин Костадинов, който е общински съветник във Варна. До 2013-а е бил член на ВМРО-БНД  и регионален координатор за Варненска, Шуменска и Добричка област. Автор на исторически и демографски книги и филми.

Партията "Българско национално обединение" се ръководи от Георги Георгиев - Готи, който на президентските избори издигна кандидатурата на Димитър Маринов-Митьо Пищова. На партийния сайт има любопитно съобщение, че формацията е член на "Евразийският руски клъстер", каквото и да значи това.

За място в 44-ото НС ще се бори и "Български демократичен център", преименуваната партия на бизнесмена Христо Ковачки "ЛИДЕР". В 43-ия парламент тя влезе благодарение на Николай Бареков и неговата "България без цензура". Нейни  съпредседатели са д-р Красимира Ковачка и Стефан Кенов, който е с минало в НДСВ.

"Национална републиканска партия" е основана през 2002 г. от българо-американци, живеещи в България". Това поне пише на партийния сайт. Регистрирана е във Варна, а председателят й Младен Младенов беше кандидат за кмет на града.

Учреденото в началото на 90-те години от покойния Иван Славков-Батето Движение апред България" по подобие на "Форца Италия" на Берлускони на последните местни избори издигна за кандидат-кмет на София бившия депутат от БСП Страхил Ангелов, а за общински съветник Тодор Славков.

"Партия на Зелените" се отцепи от "Зелената партия" през 2000 година. Тогава председател на новата формация стана Христо Порточанов, а сега е Владимир Николов. На последните президентски избори подкрепиха Ивайло Калфин (АБВ) за държавен глава.

Освен самостоятелните партии, много от политическите субекти, които ще се състезават след две седмици, са предпочели да се явят в коалиции.

Основният опонент на ГЕРБ реши да запази коалицията си с няколко по-малки леви партии и тя вече се нарича "БСП за България". Лидерът на БСП Корнелия Нинова се освободи от ромските формации "Евророма" и "Европейска сигурност и интеграция" на Цветелин Кънчев и Тома Томов. Но привлече на тяхно място патриотични като Политически клуб "Тракия".

През февруари БСП се сдоби с още патриотични попълнения - Национален алианс "Род, единство, държава" и съюз "Гражданско общество". Иначе в коалицията останаха "Екогласност" на Емил Георгиев, "Нова зора" на Минчо Минчев, Комунистическа партия на България на Александър Паунов и Земеделски съюз "Александър Стамболийски" на Спас Панчев.

"Повтаряме модела "Румен Радев" - това е мрежата от подкрепа в цялата страна на родолюбиви българи, инициативни комитети, които тогава го подкрепиха, граждански структури и патриотични организации", разясни стратегията Нинова.

НФСБ, ВМРО и "Атака" повтарят формулата от президентските избори - "Обединени патриоти", която се оказа, че е печеливша (Каракачанов взе бронза с 15.97%). В името на общата кауза Волен Сидеров и Валери Симеонов заровиха томахавките. Неотдавна коалицията се сдоби и с четвърти член - партия "Средна европейска класа" на Георги Манев, присъдружна на НФСБ в Бургаския общински съвет. В края на срока, определен от ЦИК, обединението привлече и Съюз на патриотичните сили "Защита".

В "Реформаторски блок-2" останаха ДБГ, СДС, БЗНС и новоприсъединилата се "Българска нова демокрация" на Борислав Великов. От съюза, който издържа само в един парламент време, се оттеглиха ДСБ и НПСД, но тръгнаха в различни посоки. Та остатъчният блок се съюзи с хората на Светльо Витков и за тези избори създадоха коалицията "Реформаторски блок" и "Глас народен". Преди това обаче бяха привлечени нови партньори - "Български демократически форум", с председател Жаклин Толева, която бе в съюз с ДСБ на вота през 2013-а. В последния момент коалицията се сдоби с още един член - "Земеделски народен съюз" на Румен Йончев, където са още Светлин Танчев и Явор Хайтов. В 43-ото НС тази формация влезе заедно с "България без цензура", но после отношенията с Бареков се развалиха. Не случиха и в разбирателството "Обединени патриоти".

"Нова република" е обединението вдясно на Радан Кънев. Ключов играч в новата партия е ДСБ, която се коалира с "Българска демократична общност" на Господин Тонев, който преди години е бил заместник-председател на СДС, а миналата година беше кандидат за президент. Третият участник е "Съюз на Пловдив" на Дани Каназирева. Тя влезе в политиката като член на ГЕРБ и беше общински съветник  от тази партия в Града под тепетата. После мина и през ДБГ на Меглена Кунева, която шумно напусна. Като индивидуални членове участват общият кандидат-президент на десницата Трайчо Трайков и най-активните депутати в миналия парламент Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев.

В нова предизборна коалиция на тези избори се явяват още две леви партии - "АБВ-Движение 21". Засега сдружението е със скромен електорат, но с големи амбиции. А обединението им стана възможно след оттеглянето на Георги Първанов и Румен Петков от ръководството на АБВ. Новият лидер успя да постигне компромис с Татяна Дончева.

"Обединение ДОСТ" се получи от партията на Лютви Местан със същото име и Народна партия "Свобода и достойнство", основана от Касим Дал и Корман Исмаилов, но неин лидер в момента е Орхан Исмаилов. Коалицията се роди под натиска на турската държава в лицето на посланик Сюлейман Гьокче. А това, което събира двете партии, е желанието да изместят ДПС и да обсебят етническия вот, както и евроатлантическите ценности и либерализма, които декларират, че споделят. Събра ги и общата им съдба на отцепници от ДПС.

В съюз беше принуден да се яви на изборите и експравосъдният министър Христо Иванов, след като регистрацията на партията му "Да, България" беше атакувана с жалби. Така заедно със "Зелените" и ДЕОС бе създадена коалицията Движение "Да, България". Новият съюз си постави за цел борбата с корупцията и съдебната реформа.

За гласовете на избирателите ще се бори и коалиция "Кой - Българската левица и Зелена партия". На последната лидер е Александър Каракачанов. А "Българската левица" е основана от покойния червен депутат Илия Божинов, сегашният й председател Маргарита Милева е вицепрезидент на Европейската лява партия.

"Коалиция на недоволните" също ще си опита късмета на тези избори. В нея са "Българска социалдемокрация - евролевица" на Александър Томов,  Християн-социалният съюз (негов кандидат за президент на последните избори беше Жорж Ганчев с подгласник Кольо Парамов) и Българска социалдемократическа партия на Йордан Нихризов. Стока много на политическите сергии, но дали наистина имаме избор?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във