Банкеръ Weekly

Общество и политика

Кой посяга към нишата на "Атака"?

Костадин Костадинов
S 250 0a5e455b 64f4 4218 8f67 8eee8c97f074

Всички социолози и политолози твърдят, че у нас има терен за появата на нов политически субект, а и обществените очаквания са такива. Хората ту гледат към президента Румен Радев, ту към шоумена Слави Трифонов. Но засега държавният глава не дава никакви знаци, че има намерения да прави партия. А Трифонов изпусна момента, когато беше на гребена на вълната след инициирания от шоуто му референдум.

Тези дни обаче на политическата сцената доста агресивно се намърда една малка регионална партия – "Възраждане", и даде сериозна заявка, че иска да заеме опразнената от Волен Сидеров и "Атака" ниша в националистическия сегмент. Нейният лидер Костадин Костадинов, когото в родния му град Варна наричат Костя Копейкин, не е съвсем нов играч, но сега явно има амбицията

да заиграе и на жълтите павета.

В последните две седмици Костадинов и партията му успяха да организират три-четири антиправителствени протеста в центъра на София. При единия от тях - пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, привържениците на Костадинов влязоха в стълкновение с полицията. А в края на миналата седмица, подпомогнати от една друга малка партия – едва едногодишната МИР на бившия общински съветник от София Симеон Славчев, те блокираха за кратко Орлов мост. След което поставиха ултиматум на правителството до седмица да подаде оставка.

Поведението на Костадин Костадинов доста наподобява това на

ранния Волен Сидеров,

когото помним с мегафон в ръка да крещи истерично и да сипе обвинения срещу властта (която и да е тя). Двамата си приличат и по крайните националистически и ксенофобски лозунги, както и по любовта си (безкористна или не) към Русия.

На последните два избора – европейски и местни, ясно се видя, че ВМРО погълна посестримите си. И НФСБ, и "Атака" се представиха много слабо за разлика от войводите. Това стана и една от причините за раздора и разпада на "Обединени патриоти". Формацията на Валери Симеонов така и не успя да надскочи регионалния си (бургаски) характер. А "Атака", въпреки че, по думите на Андрей Райчев, всеки път на избори се възражда като Феникс от пепелта, определено вече залязва. За залеза й допринесе и укротяването на предводителя й във властта. Участието на патриотите в управлението ще се отрази негативно и на останалите формации, разбира се. Но при "Атака" това се случи най-осезателно – последователите на Сидеров, които го боготворяха именно заради невъздържания език и разпалените опозиционни речи по площадите, силно се разочароваха от новия му имидж на хрисим поклонник на ГЕРБ. Вярно, че в кампанията за кметския вот в столицата Сидеров се върна към старото си скандалджийско амплоа, но доверие не се връща лесно.

Възможността партия "Възраждане" и нейният лидер Костадин Костадинов да изместят "Атака" от митингаджийската ниша на патриотичния политически сектор не е за подценяване. На миналите парламентарни избори през 2017-а  "Възраждане" беше единствената, освен влезлите в Народното събрание, която прескочи единия процент и

получи право на държавна субсидия.

Освен това левичарско-патриотичните настроения у нас съвсем не са намалели след присъединяването на страната към Европейския съюз, даже напротив. Не случайно към този сегмент се насочи и Веселин Марешки, който от рано се опитва да търси място на "Воля" за следващите парламентарни избори. Марешки се сближи с политическото семейство на Марин льо Пен и прикачи към името на "Воля" – българските родолюбци. Освен това превърна вицепремиера, военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов в мишена на своите нападки и критики към управлението.

Съзнателно или не Корнелия Нинова също тегли БСП към тази ниша, за което остро е критикувана от президента на ПЕС Сергей Станишев. Както се казва, има хляб в патриотичната реторика и националистическите възгледи.

 

 


По стъпките на Марешки – от регионална към национална политика


Костадин Костадинов не е от вчера в политиката. На практика той е обиколил всички патриотични формации, преди през 2014 г. да основе своя. Завършил е "Право" и "Балканистика" във Великотърновския университет, защитил е докторска дисертация в Института по етнология и фолклористика на БАН. В политиката влиза с ВМРО като стига до поста заместник-председател на организацията. През 2011-а е бил кандидат за кмет на Варна от коалиция между партията на Каракачанов, "Новото време" и "Гергьовден", но стига само до Общинския съвет. Година по-късно напуска след като влиза в конфликт с Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки.

След това Костадинов става координатор на Националния фронт за спасение на България. Но отново влиза в конфликт този път с Валери Симеонов. И така се ражда партията "Възраждане". С нея през 2015 г. отново се кандидатира за кмет на Варна в коалиция с "Атака" и "Нова сила", но без успех.

По време на предизборната кампания за местна власт миналата есен част от варненската структура на социалистите, водена от Борислав Гуцанов, обяви, че ще подкрепи Костадинов за кандидат – кмет на морския град. Лидерът на БСП Корнелия Нинова и националното ръководство обаче спешно се намесиха като разжалваха Гуцанов и поставиха на негово място Анелия Клисарова. Само че това не подобри нещата. Точно обратното – броени дни преди вота червената организация се разцепи и Иван Портних (ГЕРБ) седна за трети път в кметския стол, макар и след балотаж с Костадинов, който се оказа, че има немалка подкрепа сред варненци (35,99% на втория тур). Лидерът на "Възраждане" пък за трети път успя да стане общински съветник.

Именно в качеството си на общински съветник през 2014-а Костадинов влезе в конфликт със съгражданина си и колега в Общинския съвет Марешки, който му удари шамар. Заради този шамар сега председателят на "Воля" е със свален депутатски имунитет и си има главоболия с прокуратурата. Иначе за първи път името на Костадин Костадинов стана известно през 2011 г. по време на размириците в с. Катуница заради цар Киро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във