Банкеръ Daily

Общество и политика

Кой нарочно остави "Тайната къща" да се самосрути?

Повече от месец троянският край тъне в срам. Едно негово богатство – "Тайната къща” в с. Черни Осъм, която многократно е приютявала Васил Левски и от която той тръгва към Къкринското ханче, рухна под напора на времето. Нищо, че от четири десетилетия се води паметник на културата в тефтерите на община Троян и Министерството на културата.

 

Срамът засега е за общината, по простата причина, че културното ведомство се крие като мишка в брашно и продължава да се прави на разсеяно по въпроса. Опитите за спасяването на "Тайната къща" са няколко, при това инициатор за тях е общината. Една от идеите е имотът да бъде закупен. Той е частен и всички финанси по поддръжката и опазването му се поемат от собственика Христина Петрова от Троян, по професия - учителка. Тя обаче е категорична, че няма да продава имота си, където нейният прадядо Найден Хасъмски е укривал Апостола дни и месеци наред от заптиетата.

Друго предложение на общината в Троян за спасяване на "Тайната къща"

е свързано с предписанията на Министерство на културата за укрепване на сградата. На 12 март 2019 г. на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство кметът Донка Михайлова и регионалният инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата арх. Милен Маринов са издали Указания за аварийно-временно укрепване на сградата с цел недопускане на самосрутване.

По силата на тези указания собственичката Христина Петрова е длъжна да ги изпълни в 30-дневен срок. Според предписанията  спешно трябва да бъдат демонтирани покривът и вторият паянтов етаж на сградата и да бъде направено временно защитно покритие над първия надземен етаж с гредоред. Трябва да се построи също и защитна плътна ограда за обезопасяване по ул. "Васил Левски", като е необходим проект за събаряне и мерки за обезопасяване на улицата и съседните сгради. Изисква се също поставяне на информационни табели по сградата, забраняващи достъпа до нея, както и аварийното укрепване да се извърши по указанията и наблюдението на инженер-конструктор, а сградата да бъде заснета и фотодокументирана.

За беда тези предписания, които собственичката Христина  Петрова трябва да изпълни, са вторите по ред на издаване. През 2016 г. покривът на "Тайната къща“ трябваше да се свали и да се направи временна покривна конструкция, за да не се срути постройката под напора на каменните плочи. За да ги изпълни Христина Петрова тегли заем, тъй като разходите по ремонта били непосилни. За тази цел през март 2017 г. тя организира

дарителска кампания за спасяването на тайното скривалище на Васил Левски

заедно с дъщеря си Рая Петрова. Резултатът от нея обаче бе недостатъчен за потягането на къщата.

И така, проблемът с "Тайната къща" се върна в начална позиция.

През март 2019 г. Петрова вдига ръце и вместо да изпълни мерките, на 16 април с.г. ги обжалва в Административен съд – Ловеч (дело № 190 от 2019 година). От протоколите по делото, на което е дадено ход шест месеца по-късно, става ясно, че собственичката се жали, защото й е предписано сваляне на временната покривна конструкция, която тя е направила по общинарското предписание от 2016 година. Жали и другата мярка – заснемането на къщата, защото е извикала архитект, но той е отказал изобщо да припари до съборетината, защото не искал да рискува здравето и живота си.

В хода на делото Петрова настоява вещото лице да коментира състоятелността на указанията и... успява (образно казано): съдебният експерт потвърждава, че състоянието на къщата

не позволява извършването на никакви укрепителни работи,

поради което предписаните указания няма как да бъдат изпълнени. Казано на по-прост език, ако покривът и втория паянтов етаж бъдат демонтирани, ще се стигне до пълно срутване на къщата. Заключение, което по-късно е потвърдено и от съдебно-техническа експертиза, приложена в делото.

В рамките на добрия тон и в името на обществения интерес, въпросното вещо лице обяснява пред съда, че  въпреки потенциалните рискове, къщата все пак би могла да бъде заснета - от добър архитект, работещ с материята на Института по културни ценности, и със съвременна техника. Примерно - от сорта на лазерни рулетки, дронове и т.н. Ефект обаче няма.  

Решение по делото в Ловешкия административен съд - също.

Продължава да липсва и отговорът на ключовия въпрос "Как е възможно "Тайната къща" все още да не е заснета, след като още през 1980 г. е декларирана с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 г., като архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в архитектурен ансамбъл "Миленча” по списък от 15.04.1971 г., село Орешак?"

Освен това тя е включена в списъка на паметниците на културата в община Троян - под № 23 - по думите на архитект Петко Еврев, син на д-р Илия Еврев, чийто принос е през 1959 г. на къщата да се монтира паметната плоча "Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В.Левски".

Собственичката Христина Петрова обаче моли съдът да определи, че

имотът й не представлява недвижима културна ценност.

И донякъде има основание. Заради абсурда, че 40 години след като къщата на Найден Хасъмски е включена в списъка на паметниците на културата в Община Троян, досега тя все още се води... нищо. Или, ако трябва да спазваме стилистиката на културното ведомство и културно-историческите "надзиратели", става дума за архитектурно-строителна недвижима културна ценност, която не е категоризирана.

Документи от делото сочат, че според директора на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Даниела Джуркова, въпросните списъци на паметниците на културата не са били обнародвани в "Държавен вестник" и точно заради това не се знае какъв е статутът на "Тайната къща". А според позиция на представител на културното министерство, липсата на определена категория означава, че къщата не е проучена.

Абсурдът е пълен:

държавните институции не са направили нищо

за съхранението на този културно-исторически паметник, но в същото време стоварват всички негативи върху плещите на собственика.

При най-оптимистичния вариант, ако г-жа Петрова бе платежоспособна и можеше да извади 200-300 бона, за да изпълни всички предписания на общината и Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство“, най-благоприятният развой на събитията е откриване на музей с платен вход, който да покрие разходите по поддръжката. Законът за културното наследство обаче не коментира такава възможност и предполага собственикът на културната ценност да посреща гостите си безплатно.

Съдбата на "Тайната къща" в Троян всъщност не разкрива никаква тайна - нашенската реалност противоречи на здравата логика. И,за да не рухне всичко ценно, свързано с миналото и опазването на културните ни паметници, крайно време е нормотворците все пак да слязат от лобистките си облаци и да си дадат сметка на чия страна са: на хората, които и днес биха спасили Апостола, или на онези, които все още си мечтаят той изобщо да не се беше раждал...

Facebook logo
Бъдете с нас и във