Банкеръ Weekly

Общество и политика

Кой да почерпи за празниците?

Личностите на годината, които направиха сериозен политически пробив

Равносметките, които се правят в края на годината, често са гарнирани с нездравословна доза критичност. За да се подсили ефектът, към анализите нерядко се добавят и няколко капки меланхолия. Причината е разбираема - поредната година се е претърколила, животът е станал по-кратък, но не и по-добър и лесен. Или поне това е плочата, която пускат политици, експерти и медийните говорещи глави в края на декември.


Обикновено внушението е правилно, но старата поговорка, че под слънцето няма нищо ново, в случая не е вярна. С приближаването на празниците някои хора имат повод да почерпят, други да погледнат назад с тихо удовлетворение, а трети - с тъга или направо с гняв. Така е и в политическия театър. Предлагаме на вниманието ви четирима политици, за които 2012 година беше изключително успешна.


Сред


победителите на годината

несъмнено се нарежда президентът Росен Плевнелиев. Встъпил в длъжност на 22 януари, той получи неограничени възможности да теоретизира пред широката публика по любимите си теми: иновации, енергийна независимост, прагматичност, икономически растеж. Бившият регионален министър очерта идеите си още в първата си реч в парламента, в която обеща да е прагматичният президент. Оригинално, нали? Първоначално на публичната сцена той изглеждаше леко объркан, сякаш изгубен в собствените си политически шаблони, но постепенно се отърси от сковаността. Е, не напълно, но поне, изглежда, че това е посоката, в която върви.


Най-сериозните критики бяха отправени за честите му задгранични пътувания. През юли правителството му отпусна още един милион лева за тях. Наскоро Румен Петков се поинтересува и поиска отчет за резултатите от президентските воаяжи. Георги Първанов, в чийто лагер е бившият вътрешен министър, наистина не летеше толкова често, особено на Запад. Недолюбващите го обаче обясняват това с твърдението, че бил нежелан гост. Безпрецедентното бламиране на съдия Марковска за Конституционния съд също предизвика нееднозначни реакции, но общественото възмущение не беше толкова силно.


На Плевнелиев особено му харесва да играе ролята на надпартиен арбитър, на президент, който е повече технократ мениджър, отколкото политик. Днес вратата на Дондуков 2 е широко отворена за опозиционните партии, които могат да се оплакват от лошото правителство, колкото им душа иска. Разбира се, намирането на подобен отдушник е похвално.


Част от избирателите виждат в президента разумна противотежест на ГЕРБ, но други подозират, че той тайно


съгласува ходовете си с премиера

nbsp;


През годината държавният глава си спечели много симпатии, като застана на страната на протестиращите на Орлов мост, връщайки с вето в парламента Закона за горите. Но най-сигурният знак за успеха му е, че успя да си спечели уважението на опозицията. Стигна се дори дотам Станишев да заплашва Борисов с президентското вето за Изборния кодекс.


Президентът печели положителна оценка от 38% от сънародниците си срещу 18%, които му дават отрицателна, сочат последните изследвания на Алфа Рисърч за третото тримесечие. На фона на трагичния рейтинг на парламента, съдебната власт и спадащото одобрение към правителството не остава никакво съмнение кой е новият любимец на народа.


Меглена Кунева също си извоюва място сред политическите личности на годината. Спечелила впечатляващите 470 хил. гласа на президентските избори миналата година, през май 2012-а тя очаквано оповести, че движението й ще прерасне в партия. Бившата еврокомисарка притежава достатъчно политическа харизма, за да си спести нуждата да повтаря клишета. Като това за силата на гражданите и гражданското общество. Но явно екипът й е сигурен, че е намерил най-ефектните фрази. Одобрението за нейната кауза се подсилва от необходимостта от алтернатива вдясно - такава, която да се различава от бабаитлъка на ГЕРБ и от капсулираността на старата десница.


Обещанието, което Движение България на гражданите даде - да не прави следизборни коалиции с ГЕРБ, БСП и ДПС, изглежда трудно изпълнимо. Освен ако в партията не са решили да


стоят в твърда опозиция

което не е много вероятно. Всичко придобива по-друг смисъл обаче, ако се сбъдне формулата, за която няколко пъти намекна Сергей Станишев. В последните месеци той говори за правителство, което ще трябва да спасява държавата, но кадровият потенциал само на БСП нямало да бъде достатъчен. Заставайки зад един експертен кабинет, Кунева би могла формално да избегне коалиция. Дали с ГЕРБ, или с БСП обаче, договорката между различни партии си е точно това. Просто е малко по-прикрита и на участниците им е по-лесно да избягат от отговорност.


За Движение България на гражданите ще гласуват 6.4 %, сочи изследването на Алфа Рисърч. Повече от приличен резултат за партия, която е на шест месеца. Би било хубаво българите да научат повече за конкретните управленски идеи на екипа на Кунева.


Другият политик, който направи сериозен пробив през годината, е Сергей Станишев. Това е малко необичайно твърдение за бивш министър-председател, но наистина Станишев бе буквално отписан след август 2009-а. Въпреки всички резерви към кабинета на тройната коалиция и онова, което представлява столетницата, редно е да признаем, че той успя! И да се попитаме дали все още можем да приветстваме успехите на другите. Дори е леко тъжно, че премиерът Борисов не му се обади, за да му честити.


Постът на Станишев в ПЕС е и чест за България. Независимо от това, че за избора може би са натежали мотиви, свързани с политическа коректност - кой друг е като социалистите с председател от Източна Европа!?


През годината лидерът на БСП извоюва важна победа и в


партийната си битка

с Георги Първанов. В нея имаше и доста нечестни удари, но истината е, че бившият президент надцени възможностите си, влизайки във война, която не можеше да спечели. С доверие около 20% Станишев се е закотвил здраво в партията и ако поиска, сигурно може да й е пожизнен председател. Независимо от спомена за скандалите около управлението на тройната коалиция и за случая Хохегер, с който политическите му противници избраха да го тормозят през годината. Но това вече не е за хвалба.


Друг негов несъмнен успех беше събирането на подписите за предизвикването на първия референдум след 1989 година.


Тази година беше и годината на Лиляна Павлова. Съвсем скоро след като Плевнелиев напусна регионалното министерство, тя бързо излезе от сянката му. Амбициозната дама с докторска степен по икономика оглави регионалното министерство още през септември 2011 г., но 2012-ата беше нейната година. Тя се открои сред останалите министри, за което, разбира се, много помогна и това, че ресорът й е пряко свързан с любимата дейност на шефа й - рязането на лентички.


Павлова има най-голямо одобрение сред министрите - 31%, като вторият в класацията - Николай Младенов, е доста под нея с 6.9 процента. Заради добрите резултати от работата й тя е една от любимките на Борисов. И премиерът показва бащинското си отношение към нея и не пести добронамерени съвети: Обърни се към него - господин Михалевски (Димчо Михалевски - бивш заместник регионален министър - бел.ред. ), каня Ви в удобно за Вас време, защото ти си джентълмен, когато кажете да отидем да видим какво сте строили, как си строил ти, за да мога да се поуча от теб, титана на строителството, искам да се поуча. Цитатът е от правителствено заседание през ноември.


За съжаление министър Павлова влезе в конфликт с археолозите заради разкопките им, които забавят изграждането на пътищата. Според запознати именно тя, а не министър Дянков стои зад скандалните предложения за промени в Закона за културното наследство. Те предвиждат обществени поръчки за спасителните археологически дейности, но засега изглеждат замразени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във