Банкеръ Daily

Общество и политика

Кого финтира Борисов?

Александър МАРИНОВ

 

След дълъг период, през който витаеше в небесата на международната политика, Бойко Борисов реши да слезе сред народа. Някои наблюдатели сметнаха, че това е пожарогасителна операция за предотвратяване на очертаващата се изборна загуба и всичко скоро ще се върне в познатото русло. Но не би. Премиерът не игнорира совалките до Брюксел, но и оттам говори главно по българските проблеми. Мине не мине ден и цъфва сред работниците на някой строеж. Качи се на локомотив и мотокар, кара сам джипа на НСО и вози със себе си избрани представители на ГЕРБ, но само за миманс. На почетните пътници е разрешено само да кимат с глава.  

За отбелязване е, че тази всекидневна активност е старателно закрита за всякаква рекламна намеса от страна на пресслужбата на правителството, да не говорим за партийните пиари. Второто е особено характерно. Преди време всяко подобно посещение на строителен обект беше обезпечавано с масовка от ентусиазирани и гласовити партийни членове, снабдени с подходящи агитационни материали. Сега Борисов е сам - сам с народа. Причината не е в това, че Цветанов вече го няма. И без него в ГЕРБ е останала организационна кондиция.

Налага се мисълта, че премиерът е решил да изолира (или както той би се изразил, да финтира) партийните фактори, които смята, че навреждат на имиджа му. Нещо повече, разграничението вече се разпростря и по отношение на институциите. Например, отдавна не сме били зрители на пряко излъчваните традиционни монолози на премиера пред притихналия Министерски съвет. Явно и тази публика вече не внушава доверие. Изглежда, че Борисов се разграничава от неща и хора в досегашното си обкръжение, защото се опасява, че могат да попречат на плановете му в новата ситуация. Защото вече са разпознати и осъдени от обществото, макар и все още да не са наказани с вота на избирателите.  

Разбира се, такава маневра едва ли може да заблуди общественото мнение. Но може да спечели известно време, което е нужно на премиера, за да се ориентира в променената обстановка, най-вече от гледна точка на съотношението на силите и новите конфигурации в европейската политика. А ситуацията е коренно променена, в това не бива да има съмнение. Старите фактори, към които Борисов бе намерил „индивидуален подход”, излизат от играта. Новите едва ли ще бъдат податливи на тези финтове, особено от гледна точка на видимата решимост да се прекрати толерирането на безобразията в България. Задържането на доклада на Еврокомисията до приключването на изборите вероятно бе последния жест от този тип.

Следователно, в настоящия неясен и нестабилен период българският премиер трябва да показва непрекъснато, че няма нищо общо с „лошите” в управляваната от него страна. Ако не успее да поддържа това впечатление, може да се окаже не просто ненужен, а опасен за довчерашните си покровители, защото те също тепърва трябва да спасяват политическите си кожи.             

Необходимо е да признаем, че подобни страхове на Борисов не са лишени от основание. Не само защото този тип хора, които постави навсякъде в държавата, нищо старо не забравят и нищо ново не научават. Опитите да се използват някои институции за изпиране на репутацията на главните герои в корупционните скандали показват, че не Борисов, а друг(и) държат контрола върху тях. С подобни действия те опровергават опитите на премиера да се представи като безкористен борец срещу злоупотребата с власт. Донякъде това може да се интерпретира и като предупреждение към водача на партията да не се опитва да чисти имиджа си чрез ритуални жертвоприношения на съпартийци. Цветанов и многобройните му привърженици си, а и мнозина други по върховете на ГЕРБ си дават сметка, че Борисов не се интересува от бъдещето на партията, така, както Симеон Сакскобургготски беше напълно безразличен каква ще е съдбата на НДСВ. Днес премиерът казва: „Цветанов не е ГЕРБ”, нищо чудно утре това да прерасне в „Аз нямам нищо общо с това, в което се превърна ГЕРБ”. Впрочем, той бе напълно откровен още на учредителното събрание на партията, когато обяви директно: „Ако заприличате на другите партии, както съм ви събрал, така ще ви разпусна”. А ГЕРБ отдавна надмина най-големите золуми на партиите на българския преход

В интерес на истината, Борисов вече няма политическата сила, още по-малко – времето, за да промени системата за упражняване и консумиране на властта, която създаде (дори да допуснем, че би искал да го направи). Ясно е, че по-голямата част от структурите и длъжностните лица, натоварени да се борят с корупцията, са окончателно делегитимирани. Въпрос на време е да бъдат подложени на силен обществен остракизъм. И тъй като не може (а и не иска) да ги прочисти, Борисов започва акция за разграничаване от „лошите”, с която да покаже, че е господар в друга действителност – във всекидневието на съзиданието, където няма корупция, или поне корупцията не пречи съществено на съзиданието.

Разграничавайки се от „лошите властници и партийци”, Борисов отива при обикновените хора, за да черпи от тяхната непоквареност. Това е стар и изпитан номер на популистките водачи, които непрекъснато подчертават, че идват от народа и нямат нужда от посредници, за да общуват с него и да разбират проблемите и болките му. До неотдавна той предпочиташе да прилага друга изпитана хватка – на „добрия цар”, който наказва „лошите боляри”, но вече боляри за наказване не останаха. Освен това, предстоят местни избори, а в такъв момент местните феодали могат да бъдат опасни и дори да се разбунтуват. Още повече, че има кой да ги подкокоросва.

На пръв поглед идеята да се разграничиш от партиите (в т.ч. от собствената си) и от институциите, не е лоша – общественото отношение към тях е крайно негативно. Проблемът е в това, че институциите трябва да решават проблемите на хората, а в българската ситуация те са изцяло партизирани, т.е. окупирани от кадровите назначения на ГЕРБ. Срастването на партията с държавата има множество негативни последици, но в момента сме свидетели на явление, което смятахме, че е останало в миналото. Отделянето на ГЕРБ от държавните институции ще предизвика сътресение и носи потенциални заплахи, съпоставими с операцията за разделяне на сиамски близнаци.

Решението на Борисов „да слезе сред народа” несъмнено е продиктувано от прословутия му политически инстинкт. За негово нещастие, ефективността на инстинктивния начин на правене на политика е ограничена – както във времето, така и при усложняваща се ситуация. Впрочем, вероятно именно инстинктът шепне на Борисов, че е крайно време да се измъква от властта. Но едва ли този съветник е в състояние да му подскаже как да реши тази сложна задача, още повече, ако отчитаме необходимостта да бъдат получени някакви гаранции за следващия период.

Може би инстинктът заблуждава Борисов в най-важното – в илюзията, че е обичан от народа.    

Facebook logo
Бъдете с нас и във