Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГАТО БИЕХА НАИВНИЦИТЕ

Мъртвите партии на прехода
Досега в поредицата за мъртвите партии на прехода разказахме за АСП, допринесла в първите години на демократичните промени за т. нар. срастване между политиката и бизнеса. И за Ера-3, която се откроява сред многобройните маргинални политически формирования с това, че е участвала самостоятелно или в коалиции във всички досегашни избори за парламент, а нейният лидер Славомир Цанков дори се е кандидатирал два пъти за президент - през 1992 и 1996 година.
Но те са по-скоро изключения в кохортата от забравените партии на прехода. Повечето от тях всъщност възникват напълно инцидентно и също така внезапно изчезват от небосклона на политическия живот. За такива партии даже би било по-правилно да говорим като за мъртвородени.
Ако се вгледаме
в списъка от 294 политически формации, които не са се отчели пред Сметната палата за предишната година съгласно изискванията на чл.34 от Закона за политическите партии, ще открием огромен брой имена - може би две трети от всичките, които едва ли говорят нещо дори и на изкушените от политиката наблюдатели. За илюстрация ще приведа само няколко от тях: Движение за натуракратично общество, Движение кредитор на доверие, Напред за красива и модерна България, Майки - на децата ни и др.
Любопитно е, че въпреки постоянните усилия на властимащите за недопускане на маргинализираните партии до избори, което намира въплъщение в законодателните промени, броят на регистриращите се за участие така и не е намалял драстично. Оказва се, че въпреки изискването за паричен депозит от 20 000 лв. за отделна партия и 40 000 лв. за коалиция за последните парламентарни избори са успели да се регистрират формации като Роден край, Обединена партия на пенсионерите, Камара на експертите, Българска християнска коалиция и други подобни на тях. Всички те са внесли по 20 000 лв. депозит, знаейки че ще го загубят, защото едва ли е възможно да са очаквали, че ще получат повече от 1% на изборите. Явно много от тези партии си имат спонсори, чиято цел всъщност е да се разсейват гласове. Куриозно е например, че бе регистрирана дори и една коалиция, наречена Достойна България, съставена от две пенсионерски организации и неизвестната партия България на всички.
Разбира се, имаше и такива формации (общо 11 на брой), на които бе отказана регистрация. Сред тях са: Българска демократическа партия (на Йоло Денев), Партията за демокрация и справедливост, Национална републиканска партия, Демократична гражданска инициатива, Българска революционна младежка партия и др. Някои демонстративно са внесли документите си без изисквания депозит от 20 000 лева.
Би било погрешно да се твърди, че
партийното множество
едва ли не е най-голямото бедствие за страната. Но е факт, че през периода 1991-2001 г. в Софийския градски съд са се регистрирали над 280 политически партии. В началото на периода те се създават в ситуация на пределна политизация в обществото, свръхактивност и свръхучастие, а към края му - в ситуация на очертаваща се трайна тенденция на неучастие в изборите и криза на традиционните политически субекти на парламентарната партийна система. Много от нововъзникналите формации са резултат от партийни разделения вследствие на вътрешнопартийни конфликти и са плод на вождизма, който съпътства българския политически живот в годините на прехода. Този извод е направен в изследване на д-р Радка Ценова, посветено на избирателната система и равнището на партийна фрагментация в България в периода 1991-2001 г.
Затягането на режима
за регистрация на партиите за избори има и своите убедителни противници, които разкриват скритите му мотиви. Според тях то е израз на класическите консервативни страхове от по-широко народно изборно участие, от по-голяма свобода на политически алтернативи и всъщност има за цел да ги ограничава. За да се регистрира една нова партия за участие в изборите, вече ще й необходима подписка от 10 000 избиратели. За нова коалиция - 20 000 парафа. При това събрани не по-късно от 28 дни преди деня на вота. Ясно е, че самият закон не насърчава повече хора да проявяват политическа активност. Дори прави обратното.
Ролята на малките партии
не се измерва с тяхната електорална тежест, а със способността им да провокират в обществото дебат за алтернативите на неговото развитие.
Сега едва ли са много тези, които помнят партията Българско национално движение на вечния път. За нея на изборите през 1997 г. гласуваха всичко 2438 избиратели (0.06%). Подобно на многобройните мъртвородени политически организации през прехода и нейното съществуване бе съвсем краткотрайно. Но че участието й в предизборните дебати по БНТ тогава внесе известна доза колорит. Защото някои разбирания на нейния лидер, ако не друго, поне са оригинални.
Неговото име може би отдавна е забравено, тъй като преминаването му през парламентарния небосклон бе съвсем за кратко. Но той бе човекът, който на 25 април 1991 г. внесе официално предложение за саморазпускане на Великото народно събрание. Той бе един от депутатите на СДС в него. Впоследствие обаче не одобри гладната стачка на 39-ата и веднага след своето депутатстване закономерно бе забравен от сините.
Преди 10 ноември 1989 г. Илич Цветков е сред известните инженери-химици. Избиран е за най-добър изобретател през 1984 година. Разработил е нова технология за получаване на революционна за времето си хидравлична течност, която е била предложена за Димитровска награда. По неговите думи, много преди началото на демократичните промени е разлепвал протестни позиви по улиците. Винаги е бил страстен привърженик на националистични идеи. Убеден е, че българите трябва да са горди със своята история и произход.
Веднага след влизането си в парламента през 1990 г. се разочарова от липсата на истински дебат за бъдещето на България, който според него би трябвало да предшества създаването на конституцията.
Неговата съдба
е сходна с тази, сполетяла много от честните привърженици на демократичната идея, за които е било кощунство да я използват за личен просперитет. Поради това след 1991 г. му се е наложило да оцелява с дребна търговия. И защото продължавал живо да се интересува от политика, не устоява на изкушението да се включи по-активно в нея през 1996-1997 г., когато само малцина можеха да бъдат безразлични към ставащото в България. Неговото име, както и това на мъртвородената партия, с която се бе ангажирал закратко, е само едно от немалкото имена на искрени радетели за просперитета на България, за които не може да се каже, че са се облагодетелствали от политиката.

Илич Цветков, бивш депутат от 7-ото Велико народно събрание: ЖАЛКО Е, ЧЕ НЕ СЕ САМОРАЗПУСНАХМЕ
Аз смятам, че българският народ трябва да съжалява, че Великото народно събрание не се саморазпусна още преди да бъде приета конституцията. На първо място, защото то беше съставено от хора, които нямаха правото да се наричат народни представители. Повечето от тях бяха подставени лица - във всички парламентарни групи - БСП, СДС, ДПС и БЗНС. Изключенията бяха малцина и времето помагаше на сценаристите на най-грандиозната манипулация с българския народ да ги изолират.
В началото бях дълбоко потресен от факта, че в това Велико народно събрание бяха попаднали твърде много хора, чието единствено намерение беше да получат нещо - кариера, пари, облаги, използвайки положението, до което са се докопали. Малцина бяха водени от някаква обществена идея. Идеологическите спорове бяха по-скоро абсурден театър. В този си състав 7-ото ВНС не можеше да обсъжда нещо толкова сериозно, каквото е конституцията на една държава.
Но по-важното бе, че преди да се пристъпи към създаване на конституцията, трябваше да се реши накъде да върви България. А точно този въпрос сценаристите бяха предрешили - върти, сучи, ще си разпределим страната и пак нашето ще бъде.
Такива като мен се опитваха да отворят очите на ошашавения народ и внасяха шум в системата.
Ако Великото народно събрание се беше саморазпуснало още през октомври-ноември на 90-та година, СДС щеше много по-убедително да спечели следващите избори. Защото нямаше да натрупа негативи от участието си в правителството на Димитър Попов. Но забележете - СДС имаше категорично решение да не участва в управлението на този етап. Но на Витошка №18, в кабинета на Гиньо Ганев, люде като него, Андрей Луканов, Александър Лилов, АлександърТомов, Виктор Вълков, Димитър Луджев и т.н. създадоха зад гърба на парламента това правителство на измамата. Докато народът крещеше по площадите, че е свалил Луканов. При едни бързи нови избори свободните българи в парламента можеха да вземат превес над марионетките.
Бе изпуснат моментът да се обсъди и приеме идеята за превръщане на България в свободна икономическа зона, която ни предлагаха американците, чрез Р. Ран и Р. Ът и която се мъчех да лансирам. Но явно сценарият е предвиждал не само всичко да бъде разграбено, но и да бъде изнесено в чужбина. Това е най-голямото престъпление на т.нар. политическа класа.
Тя не поведе народа към просперитет на държавата, превръщайки го в миманс. Тя не е елит, а слугинаж на жалка, в световен мащаб, мафия.
Лично аз изпаднах в срив след Великото народно събрание. Трудно ми беше да понеса цялата тази гнусна манипулация, че България продължава да се ръководи от бившите тайни служби. Но най ме срина фактът, че самият народ не желаеше да чуе истината. Дори и до ден днешен по-голямата част от него не иска да види даже очевадното. Отказах се от всичко, което можеше да ме свърже с този престъпен акт. Отказах се дори от научната си кариера.
И сега целта е за пореден път да бъдем измамени. Да легитимират отново онези, които реално ще обслужват интересите на грабителите на България.
Жалко е - българинът се обезбългари. Невярата му е огромна и пасивността му е болестна. Боли ме, че се прогонва интелигенцията на българския народ. Мнозинството все по-силно крещи: Обичам България, като мечта, като жажда по първа любов, но... мразя тая държава!

Facebook logo
Бъдете с нас и във