Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОАЛИЦИОННО ДОМИНО MADE IN GERMANY

Германската политическа драма не само продължава, но и няма изгледи скоро да приключи. Сигурното е, че тя създава все повече впечатление за това, което се нарича тежка криза. Или поне такава, каквато не е имало в най-новата политическа история на Федералната република. Номинираната за осми канцлер на Германия Ангела Меркел отново изглежда твърде самотна преди планираната голяма коалиция да излъчи следващото германско правителство под нейно ръководство. Повече от месец след изборите се потвърждава прогнозата, че успехът на нейното очаквано канцлерство е в пряка зависимост от проекта широка коалиция. Този безпрецедентен за обединена Германия проект забуксува само три седмици преди да стане реалност. На 22 ноември Ангела Меркел трябваше да разполага с т.нар. канцлерско мнозинство в Бундестага. В този момент то изглежда много по-трудно постижимо, отколкото веднага след изборите през септември. Вече не става дума за това кой да е канцлер, а за ясно изразена криза и в социалдемократическата партия, и в лагера на консерваторите. Става дума за лидерите на тези партии и за проблеми с идентичността, особено в старата леля, както наричат Социалдемократическата партия.
Предсрочните избори, които нито една голяма партия в Германия
не искаше да рискува
отново станаха модна тема в Берлин. И възможност за изход от ситуацията, в която германският избирател не излъчи победител на парламентарните избори през септември. Даже се спекулира и с конкретна дата за провеждането на предсрочните избори - 26 март следващата година. Червено-черната коалиция, както наричат коалицията от Християндемократичния съюз(ХДС) и неговата братска партия от Бавария Християнсоциалния съюз (ХСС), от една страна, и Социалдемократическата партия (ГСДП), от друга, усети през тези дни не само че подобни коалиции не се състоят от приятели, но и че партийната рамка, в която се движат, е твърде тясна. Опитът на германската политическа класа и коалиционната култура, която тя притежава, показаха отчайващ дефицит и демонстрираха нагледно как вътрешнопартийните борби могат да превърнат коалиционните тактики в несръчно занимание.
По най-високите партийни кабинети на Берлин, където седмици наред мъчително се преодолява политическият пат, предизвикан от избирателя, отново стана много напрегнато. Двама ключови играчи от германската политика и бъдещото коалиционно правителство загубиха важни позиции. Силният човек в Социалдемократическата партия Франц Мюнтеферинг, който бе кандидат за вицеканцлер, не получи подкрепа от собствената си партия, а силният човек от Бавария и Християнсоциалния съюз Едмунд Щойбер се отказа от участие в бъдещето правителство и се върна в Мюнхен. Получи се нещо като нов германски вариант на
ефекта на доминото
Мюнтеферинг изпи горчивата чаша, след като бе брутално изолиран от съпартийците си. Той не успя да наложи предложената от него кандидатура за генерален секретар на партията и подаде оставката си като партиен лидер. Мюнтеферинг засега не се отказва от участието си в коалиционното правителство, но това участие едва ли ще има онази стойност, след като позициите му в собствената партия са повече от разклатени. Не е без основание твърдението, че в момента в социалдемократическата партия се сменят поколенията и тя е изправена пред сериозен генерационен проблем. Въпросът е дали при това положение договаряното досега с християндемократите за съвместно коалиционно управление ще бъде изпълнено. Въпросът е и в трудното постигнатото доверие във възможностите за съвместно правителство.
В Християндемократичния съюз и братската му баварска партия Християнсоциалния съюз положението е аналогично. Едмунд Щойбер, лидерът на ХСС, изненадващо се отказа да става министър на икономиката в Берлин и заложи на сигурното - да остане
министър-председател на Бавария
Това няма как да не разстрои нервната система на консерваторите и тяхната способност първо да съчетават интересите помежду си и след това тези със социалдемократите. Едмунд Щойбер очевидно е в конфликт с Ангела Меркел като водач на ХДС и очевидно има недоверие и претенции към нейните качества и способност да определя курса на консерваторите. В смисъла на тази констатация съвсем спокойно неговото оттегляне може да бъде коментирано като вот на недоверие към бъдещето коалиционно управление. Познавачите на неговия политически стил са на мнение, че Едмунд Щойбер е усетил, че коалиционният кабинет, в който трябваше да бъде суперминистър, едва ли е обречен на успех и дългосрочна перспектива. Като социалдемократът Франц Мюнтеферинг, който бе глобен от собствената си партия, Едмунд Щойбер също рискува да предизвика гнева на съпартийците си. Поне от изявленията веднага след оттеглянето на Щойбер по собствена воля от проектокабинета е видно, че неговата партия се чувства изненадана от този личен ход, който не е съобразен с партийния интерес. Изявленията на много представители на Християнсоциалния съюз показа, че баварската партия има необходимост лидерът й да даде обяснение и аргументи. Може би за първи път високопоставени функционери на Християнсоциалния съюз необичайно открито критикуваха личното решение на своя лидер и поискаха екипно решение. Това се случва за първи път от 1993 г., откакто Щойбер е лидер на тази партия.
На практика
три ключови фигури
които досега дирижираха политическия процес и на които се крепеше идеята за коалиционно управление, са в трудно положение. На първо място, това е Ангела Меркел като номинирана за канцлер. Много трудно може да се избегне подозрението, че с оттеглянето на Едмунд Щойбер и отслабените партийни позиции на Франц Мюнтеферинг се програмира неуспехът на голямата коалиция. Второ, в две от трите партии на тази коалиция протичат процеси, които засягат не само лидерите им и проблемите с идентичността, но и създават впечатление за криза. Според коментара на в. Франкфуртер алгемайне цайтунг съдбата на широката коалиция се намира на първо време в ръцете на Социалдемократическата партия, която трябва да разбере какво иска. Сега християндемократите трябва да видят дали социалдемократите са в състояние да въведат скоро ред в собствения си дом и да вземат ясно становище в полза на коалиционно правителство.
Естествено около партийните неразбории и политическия хаос се натрупват още много други фактори. В Германия никога досега не е била в толкова тежка ситуация при съставянето на едно правителство.
Във всеки случай, ако изходът от германския политически покер остане непредвидим, това ще има последици и за Европейския съюз. Не е възможно състоянието на политическа безизходица в Германия да не се отрази върху процеса на реформи, от които Общността като цяло има особена нужда в този момент. Не е възможно това да не засегне общото доверие на гражданите в политиката. Не е възможно политическата парализа в Берлин да не се отрази на най-мощната икономика в Европа и това да няма последици за всички. Това няма как да не е лоша новина за цяла Европа и възможно най-неподходящата тенденция за нейните големи проекти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във