Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОАЛИЦИОННИЯТ ЕФЕКТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

Като всеки избор и този има значение за Европа. Това бе краткият коментар на някои наблюдатели по повод резултатите от проведените парламентарни избори в Австрия. Това изявление може да бъде повторено за всеки избор, в която и да е европейска страна, независимо от мястото и времето.
Твърди се, че европейската политика действа на принципа на скачените съдове. Този път скачените съдове се проявиха най-добре в Централна Европа. В тях политическо съдържание преливаха австрийските парламентарни избори, унгарските местни избори, провалът на правителството в Прага и задаващите се избори в Чехия. Донякъде към тях се притуря и Полша с проблемите, които се появиха в управляващата коалиция. В този контекст изявлението от Брюксел си е съвсем на място. Просто няма как процесите в една страна да не засегнат общото състояние на европейската политика. Още повече че в конкретния случай с Австрия, Унгария и Чехия от промяна се нуждае вътрешната политика в три страни едновременно.
Има много прилики между това, което се случва във Австрия, Унгария и Чехия, и си струват те да бъдат отбелязани. Първо, става дума за съседни страни в Централна Европа. Географията винаги е имала значение за политиката, а в този случай е от особено значение, защото отново опираме до политически драми, които се разиграват в съседни страни. Въпрос на изследване е дали географската близост влияе и върху сходството на политическите процеси. Но и без него е очевидно, че за никоя вътрешна политика или за настроението на избирателя в конкретна страна не е бил маловажен въпросът какво става при съседа?. Това се почувства особено силно през миналата година - когато европейската политика преживя известен период под знака на британския вот, после се водеше на фона на германските парламентарни избори, претърпя пряката зависимост от референдумите на французите и холандците за Европейската конституция. Сега сякаш историята се повтаря в друга част на Стария континент. Второ, Австрия, Унгария и Чехия са членки на Европейския съюз. И това е може би най-важната причина, която налага вътрешната политика в тези страни да се разглежда на една плоскост. Промяната на политическото статукво в дадена страна членка винаги е имала рефлексии за всички от Хелзинки през Брюксел до Атина. Австрия все пак е страна с над десетгодишен опит в Европейския съюз и политическите промени там едва ли могат да събудят твърде много въображението. В случая с Унгария и Чехия нещата обаче стоят по друг начин, просто защото те са в графата новоприети. А това автоматично прави нервната система на политическа Европа много чувствителна към политическите процеси. На всичко отгоре предстои петото й разширяване към България и Румъния. Няма как много погледи да не се обърнат към това, което става в Будапеща, Прага или Варшава, защото то е част от аргументите за смисъла на европейското разширяване. Трето, Австрия, Унгария и Чехия са пред ново разпределение на властта и са в най-сложната част от политическата игра - коалиционното управление. Това, което се наблюдава в Централна Европа - раздвоението, е характерно и за европейския избирател като цяло. Той, независимо дали е германец, австриец или унгарец, отново е разпънат между необходимостта от реформи и страха от тях. Това раздвоение между впрочем донесе на Европа много коалиции, то променя тези коалиции и много трудно допуска преднина за една политическа партия. Тази тенденция най-силно се прояви на миналогодишните избори в Германия, където християндемократи и социалдемократи трябваше да споделят властта. Сега в Австрия идва коалиция, водена от социалдемократи, в Унгария левите се опитват да управляват, след като десните взеха местната власт, а в Чехия дясното правителство ще подава оставка, защото просто не разполага със стабилна коалиция зад гърба си.
Най-отчетливо сега е раздвоението на австрийския избирател. И той показа, че има афинитет към решения от вида победени победители. И той провали социолозите и изведе макар и с малко опозиционната Социалдемократическа партия на първа позиция пред управляващата досега консервативна Народна партия на канцлера Волфганг Шусел. В австрийския вариант на избори стана така, че управляващата от 2002 г. дясноцентристка коалиция загуби над половин милион гласове и трябва да отстъпи най-вероятно на широка коалиция, водена със сигурност от социалдемократите. По този признак си струва сегашните австрийски избори да се сравняват с германските от миналата година, независимо че в Германия канцлерът е християндемократ, а в Австрия ще бъде социалдемократ. По-важно е да се отбележи, че и в Австрия избирателят предизвика най-трудната политическа аритметика - коалицията между най-големите и традиционно управляващи партии. Той променя местата по върха, издига някой с малко преднина и без особен възторг. Социалдемократическата партия на Австрия има само два мандата повече. Както Ангела Меркел в Германия, сега и Алфред Гузенбауер в Австрия ще трябва да тръгне по трудния път първо на вътрешнопартийния компромис, после да премине през коалиционния компромис, за да може да се сдобие със стабилно управление и успешна европейска политика. Във всеки случай, както написаха коментаторите, този резултат ще промени не само вътрешната политика на Австрия, но и положението във вътрешния кръг на клуба на европейските министър-председатели. Колкото до политическата история на австрийската република, голямата коалиция, естествено ако се случи, няма да е прецедент. Такава коалиция имаше в продължение на дванадесет години - от 1987 до 1999 година. Проблемът е, че тогава я наричаха коалиция на загубилите и е останала в спомените с едно неприятно свойство - взаимно да се блокира. А това е важно за европейската политика. Австрийският избор е важен и най-малкото заради това, че новият австрийски канцлер със сигурност ще се казва Алфред Гузенбауер, а не Волфганг Шусел. Едва ли персоналните промени имат кой знае какво значение за работата и състава например на Европейската комисия или даже за европейската политика като цяло, но все пак те искат време. Винаги е важно какво поведение ще има всеки нов министър-председател по важни за Европа проблеми, защото той става част от решенията по срещите на върха. Алфред Гузенбауер например още в първите си изявления показа, че външната политика никак не му е чужда и особено европейската политика по разширяването. Той заяви пред Асошиейтед прес, че Турция все още не готова да стане членка на Европейския съюз.
Всеки избор има значение за Европа, независимо от мястото, където той се провежда. Въпросът не е в това каква коалиция, къде и как може да се състои. Това го решава избирателят. Въпросът е в раздвоението, което се отразява в най-трудната част на политиката - коалиционната. Иначе казано, въпросът е коалиционният ефект да не се превръща в… дефект и да засяга общото доверие на гражданите в политиката и в най-голямата коалиция, наречена… Европа.
Поне засега Турция не е достатъчно съзряла, а по-нататъшното й разширяване след приемането на България и Румъния на 1 януари 2007 г. ще бъде възможно само ако съюзът намери изход от кризата с Европейската конституция и начин да финансира разходите по евентуалното приемане на нови членове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във