Банкеръ Weekly

Общество и политика

Коалиционната планина роди програмно мишле

Александър Маринов

 

Макар и четири месеца след встъпването в длъжност, кабинетът прие документ, представен като "Програма за управление на правителството на Република България за 2017-2021 г.". Със свойствената му скромност премиерът Бойко Борисов даде указание програмата да се изпълнява неотклонно, защото "по-добри от нас няма". Може би той наистина си вярва, но освен факта, че най-после има на книга нещо, без което нито едно правителство не може да работи, няма други поводи за оптимизъм. Както и програмата на кабинета "Борисов-2", този документ не просто не подлежи на изпълнение, а най-вероятно ще породи куп нови проблеми. Това е така, защото между отделните раздели, цели и мерки има разминаване и дори противоречия, поради което не само няма да се генерира необходимата синергия, а точно обратното - постигането на едни цели ще възпрепятства постигането на други.

Правителствената програма обхваща 20 области (сектора), 65 приоритета, 236 цели, 902 мерки. От пръв поглед се вижда, че логиката, структурата и процедурата на конкретизиране са фундаментално сгрешени. Като "обща цел" на правителството е предложен механичен сбор от шест различни цели, които не само не са еднопосочни по подразбиране, а в редица отношения си противоречат. Например икономическият прогрес съвсем не гарантира доходите на мнозинството от хората, а сигурността често влиза в конфликт със свободата и демокрацията. Като черешка на тортата е вмъкната поетичната метафора за "силата на предприемаческия дух", който ще трябва да търсим подобно на "духа на Караджата".  

Трябва изрично да се подчертае, че въпросът за формата и

структурата на правителствената програма

не е теоретичен, а супер прагматичен, разбира се, ако намерението е документът да произведе реални, синхронизирани и ефективни управленски действия, а не да служи за пиар акции. 

В държавното управление, както и в литературата, има канони на жанровете. Това не е схоластика или академична абстракция, а приложен резултат от десетилетия натрупване на научни и практически постижения в сферата на публичното управление. Най-парадоксалното е, че първата правителствената програма на ГЕРБ от 2009-а бе най-близо до съвременните управленски стандарти, поне от гледна точка на разработването (друг въпрос е доколко бе изпълнена). Оттогава досега, при всяко следващо правителство под ръководството на Борисов, има видим регрес в програмирането, който предопределя и незавидните реални резултати от управлението.

Основното предназначение на строго структурираната правителствена програма е двуяко - от една страна, да се управлява ефективно нейната реализация, а от друга - да дава възможност на

обществото да следи за изпълнението

на поетите ангажименти. Последното има ключово значение, защото генерира доверие и подкрепа и осигурява абсолютното необходимото публично участие при реализиране на управленските политики.

Програмата на сегашното правителство има 65 приоритета. Всеки студент първокурсник знае, че приоритетите - това са най-важните структуроопределящи цели, които винаги са ограничен брой, обикновено от три до пет. Не могат да бъдат десет, да не говорим 65, защото няма "65 най-важни неща". Освен това те са определящи за постигането на всички останали цели и са логически свързани помежду си.

Фактът, че в програмата са формулирани десетки "приоритети", би бил комичен, ако не бяха неизбежните последици от това управленско "творчество". Тъй като е избран секторният подход (20 области с редица приоритети във всяка област), е невъзможно да се определи относителната значимост на отделните приоритети, връзката помежду им и тяхното значение за останалите, "неприоритетни" цели и действия.

Следващата непреодолима слабост на правителствената програма е нейната наистина

удивителна неконкретност

На практика документът представлява над 120 страници общи приказки и пожелания. Само в 14 (от 902)  мерки са посочени конкретни числови показатели (повечето концентрирани в областта на заетостта и квалификацията на безработните), а в само седем мерки - конкретни времеви срокове. Това обстоятелство е фрапиращо, като се има предвид, че в почти една трета от целите се посочва увеличаване на влаганите ресурси, което означава, че ще се дават пари на око. На фона на почти пълната липса на конкретика се набива на очи супер подробното описание на проектите в сферата на транспортната инфраструктура и предвижданите концесии.

На трето място, внимателният прочит и сравнението на документа с програмите на предишните кабинети на Борисов показва, че основната част от целите и мерките вече са били включвани като ангажименти на управлението, не са били изпълнени, но въпреки това отново се поднасят на обществото. Разликата е, че вече почти всичко е уклончиво и неконкретно, така че да подлежи на всевъзможни интерпретации.

Едно от възможните обяснения на този видим регрес в подготвяните правителствени програми е именно, че те се пишат по начин, който не позволява да се проследи и контролира какво точно е изпълнено и какво не. Преобладаващата част от целите и мерките в тази програма са така формулирани, че всяко твърдение относно тяхната ефективност и ефикасност може да бъде оспорвано до второто пришествие.

Накрая, тъй като става дума за управленска

програма на коалиционно правителство

въобще не става ясно какви компромиси са били направени между участниците. Както показа горчивият опит на кабинета "Борисов-2", това много бързо води до изостряне на противоречията в коалицията и размяна на обвинения за неизпълнените предизборни ангажименти.

По принцип, в една четиригодишна програма за управление (това е хоризонтът на едно правителство) трябва да може да се разпознае - ако не бъдещото състояние на обществото, то поне някаква позитивна тенденция на развитие. В нормалния случай програмата е основният стратегически управленски инструмент, който насочва промените в живота на обществото и на хората към по-добро. За съжаление за пореден път българските управляващи ни поднасят един набор от думи, голяма част от които скоро ще бъдат забравени. Това е, за съжаление, българската реалност, но няма на кого да се сърдим. След като обществото допуска да не се търси отговорност какво е свършило реално правителството, не е чудно, че политиците ни поднасят такива свободни съчинения, и то с претенцията, че "от тях няма по-добри".

Facebook logo
Бъдете с нас и във