Банкеръ Daily

Общество и политика

Коалициите между малки партии не са на мода за този вот

S 250 581bf5e5 39c3 4132 9968 cef5f62266e8
S 250 36593949 caf2 4203 b4bd 9b4fcc628f1f

На предишни парламентарни избори една от основните интриги беше коя партия с коя друга ще се коалира в опит заедно да прескочат 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. Основната тема за обсъждане преди предстоящия на 4 април вот е колко формации ще има в парламента – 4, 5, 6 или 7, и дали и кои от тях ще успеят на направят правителство.

До неотдавна малките политически партии и движения вярваха, че като съберат механично процентите от гласовете, които всяка от тях получава на избори, те ще им стигнат, за да се докопат до властта. Често пъти сметките им излизаха без кръчмаря – било то, защото феновете им не харесваха коалиционния партньор, било, защото избирателите имат психологическата нагласа да не си дават гласа за тези, които нямат шанс за влизане в Народното събрание. Нещата се получиха май само при Реформаторския блок, където се събраха няколко малки десни формации, част от тях отломки от някогашния СДС.

На вота през 2017-та Блокът се разпадна. Някои от участниците в него потърсиха щастието си в други обединения, но резултатът беше катастрофален, особено за дясното. На същите избори обаче се появи едни феномен – националистическата партия „Възраждане”, която никой не слагаше в сметките,

прескочи единия процент и се сдоби с държавна субсидия

според Закона за политическите партии. Докато други малки партии с възможност сами да преминат тази ниска бариера, но влезли в неособено принципни коалиции, останаха с пръст в уста. Защото за коалициите прагът е 4%, т.е. те трябва да станат парламентарни, за да получават субсидия. Така например формацията на Татяна Дончева, „Движение 21”, не успя през 2014 г. да влезе в парламента, само че прескочи 1% и получаваше финансова помощ от държавата. Три години по-късно Дончева и хората около нея влязоха в коалиция с АБВ, чието влияние се бе свило силно след напускането на управленската коалиция, сформирана при втория мандат на Бойко Борисов. Съюзяването на двете партии не им помогна да се доберат до депутатските банки, а и ги лиши от възможността за субсидия.

Е, водачите на малките политически формации май най-накрая узряха, че е по-добре да се стремят към по-възможното и постижимото, отколкото да бленуват за ефимерно депутатско място. Затова за тези избори коалициите сякаш не са на мода. Изключение прави само обединението около Мая Манолова и „Отровното трио”, от което обаче само двама имат желание да се занимават с политика – адвокат Николай Хаджигенов и пиар експертът Арман Бабикян. Там са и движението на Дончева, и каквото е останало от ДБГ (основано от Меглена Кунева), и младата партия ВОЛТ и др. Надеждата е поне лидерите им да седнат в пленарната зала, като за ракета – носител се използва Манолова, натрупала точки като омбудсман и кандидат за кмет на София, и двамата от Триото, което беше инициатор и организатор на гражданските антиправителствени протести миналото лято.

Съвсем неотдавна се разпадна смятаната уж за устойчива коалиция между ВМРО и НФСБ. Проектът им „Патриотичен фронт” от 2014 г. се оказа успешен и те прескочиха парламентарния праг. После решиха да го разширят с „Атака” и създадоха „Обединени патриоти”, за да отчетат впоследствие това като грешка.

Патриотичното обединение отиде окончателно в историята,

след като воеводите на Красимир Каракачанов решиха да се явят самостоятелно на предстоящия вот. Досега ВМРО никога не е влизала сама в парламента. Каракачанов и още двама негови съпартийци станаха народни представители в 38-ото Народно събрание от коалиция ОДС. През 2001-а ВМРО я напусна и се сдружи с движението „Гергьовден”, но не успя да се класира. През пролетта на 2005-та ВМРО влезе в предизборната коалиция Български народен съюз, заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски, която влезе в 40-ото Народно събрание с 13 депутати, между които и Каракачанов. А в 43-ия и 44-ия парламент воеводите влязоха съответно с „Патриотичен фронт” и „Обединени патриоти”.

Сега обаче ще се пробват сами. Каракачанов разчита, че от това управление ще излезе с повече позитиви отколкото негативи. Организацията му твърди, че си е изпълнила предизборните обещания, а и позицията й за членството на Северна Македония в ЕС бе подкрепена от над 80% от българите. Но тези червени точки не дават сигурни гаранции за парламентарно представителство.  

Несменяемият председател на ВМРО изглежда с облекчение

свали от врата си „воденичния камък” Валери Симеонов,

заради чието поведение и невъздържан език той и съпартийците му често бяха принудени да дават обяснения.

Що се отнася до партията на Валери Симеонов, тя няма никакъв шанс сама да влезе в парламента. Въпросът е дали ще хване единия процент и държавната субсидия.

Сред малките организации без шанс за влизане в парламента социолозите нареждат и „Воля” на Веселин Марешки. И Симеонов, и Марешки са наясно с перспективите, но явно много им се е усладило зам.-председателското място в президиума на Народното събрание. Затова в последния момент решиха да се прегърнат и да създадат възможно най-нелогичната предизборна коалиция. Проблемът за тях е, както вече споменахме, че механичният сбор от проценти в повечето случаи не води до постигане на поставената цел. Пък и когато се съберат две нули, те не правят единица.

Към заветния един процент ще се стремят и други.

Ръководителят на АБВ Румен Петков категорично заяви, че на изборите ще се явят сами. И включи в партийните листи небезизвестния доц. Атанас Мангъров, който има не малко последователи заради противопоставянето му на противоепидемичните мерки.

Шансове да мине единия процент и да си осигури редовно финансиране от джоба на данъкоплатеца определено има и новата партия на Цветан Цветанов – „Републиканци за България”. Според някои мнения тя дори може да се приближи до бариерата от 4%, само че е по-вероятно да не я прескочи.

„Атака” и „Възраждане” също са се наредили на стартовата линия с шанс да хванат единия процент, но не и четирите. Стига на партията на Костадин Костадинов да не й мине котка път след като прокуратурата иска нейното заличаване и съдът трябва да се произнесе до месец.

Борец за единия процент се явява и бившият общински съветник в София и бивша дясна ръка на Татяна Дончева - Симеон Славчев и неговата ПП МИР. Формацията е особено активна през последните две години с организирането на протести, свързани с машинното гласуване, проблемите в правосъдието и др. Тя успя да привлече политици от други партии в различни общини и се заканва да е изненадата на изборите на 4 април.

На тази опашка с илюзорни шансове за единия процент сигурно ще се наредят и отцепниците от БСП, начело с Красимир Янков, който оглави „Българска прогресивна линия”.

Facebook logo
Бъдете с нас и във