Банкеръ Weekly

Общество и политика

Кипър: страната на прецедентите

След като наложи безпрецедентен данък върху спестяванията над 100 хил. евро, Никозия прибягна до още един финансов експеримент - контрол върху паричните преводи, и то в страна, която няма собствена валута. Подобни мерки въведоха навремето Аржентина и Исландия, за да защитят от девалвация паричните си единици. Като част от еврозоната обаче Кипър не може да разчита на подобен ефект, защото всички средства, които напускат банковата система, могат да бъдат изтеглени от острова, без да загубят и цент от стойността си.


Капиталовият контрол

който влезе в сила едновременно с отварянето на банките на 28 март на обяд(след 12-дневен престой), включва дневен таван от 300 евро за теглене в брой и до 5 хил. евро на месец за превод от сметка на острова към чужбина. Освен това още в края на миналата седмица парламентът гласува широки правомощия на управителя на централната банка Паникос Деметриадис и на финансовия министър Михалис Сарис. Двамата висши чиновници могат да принуждават вложителите да подновяват срочните си депозити на падеж, както и да ограничават откриването на нови сметки, използването на кредитни и дебитни карти, трансфери между клоновете на една и съща банка и безкасовите операции.


Извънредните мерки ще са в сила седем дни, според официално съобщение на финансовото министерство на Кипър. Янгос Димитриу - шеф на одиторското управление на централната банка, пък заяви, че те ще действат четири дни. Опитът обаче показва, че няма нищо по-трайно от временните решения.


Капиталовият контрол, въведен от кипърското правителство, цели единствено да предотврати масови тегления на пари от местните кредитни институции. То обаче ще увеличи зависимостта им от ликвидна подкрепа от Европейската централна банка, защото голяма част от депозитите ще бъдат изтеглени, смята Аксел Вебер - бивш управител на Бундесбанк, който в момента е председател на швейцарската Ю Би Ес груп.


Най-потърпевши от спасителната акция

ще са гражданите на Кипър.


Безработицата в страната вероятно ще скочи до 30% в резултат на преструктурирането на банките, смята английският професор по икономика Хари Цукас.


Европейската комисия прогнозира още преди гласуването на пакета от кредити, че БВП на острова ще се свие с 3.5% през 2013-а. Вероятно цифрата ще се окаже доста по-висока.


Условията на международните кредитори ще разклатят устоите на икономиката на Кипър, която разчита основно на приходите от финансовия сектор, от туризма и от услугите - всичките обвързани тясно помежду си. Най-сериозната заплаха е загубеното доверие на чуждестранните инвеститори. Или, както образно се изразил един руснак, ако руските капитали се изтеглят от острова, кой ще плаща по 500 щ. долара за нощувка в хотел Четири сезона - Ангела Меркел ли?


Островът ще се лиши от най-привлекателния бизнес от сферата на услугите - създаването на фиктивни компании и предоставянето на финансови консултации на богати руснаци, оплаква се адвокат Андреас Марангос. Неговата фирма помогнала на руски и украински граждани да открият 6 хил. фирми в Кипър, за да могат те да спестят данъци, да ползват по-проста и здрава правна система и, както мислели допреди седмица - да държат на сигурно място парите си. От 16 март обаче Марангос е принуден единствено да се оправдава пред ядосаните си клиенти, които смятат, че ги е предал.


Друг адвокат от Кипър, който представлява руски бизнесмени, пък съобщава, че вече е получил предложения от редица банки - от Латвия през Швейцария до Германия, да открият за по-малко от час сметки за клиентите му.


Политически наблюдатели коментират, че в случващото се в Кипър


има и голяма доза геополитическа игра

защото страната е между Изтока и Запада, между Европейския съюз и Русия и между Гърция и Турция, чиито войски окупираха северната част на острова. Страната има запаси от природен газ в териториалните си води, чието количество все още не е уточнено. То ще се разбере до края на 2013-а, когато компанията от Тексас Ноубъл енърджи проведе нова серия проучвателни сондажи. Но самата мисъл за значими резерви вдъхва надежди на Брюксел и страх в Москва, че те биха помогнали да се разбие зависимостта на ЕС от руски газови доставки. И спонтанното руско желание да контролира потока на суровината.


Досега Кипър е успял да отбие руските интереси за газови концесии, като е отхвърлил изгодната оферта на Новатек - руска компания, в чийто директорски борд е Генади Тимченко - богат търговец на суровини и приятел на президента Путин от тренировките по джудо. По информация на официални правителствени представители на Кипър по време на визитата на Сарис в Москва миналата седмица Русия е казала ясно, че иска парче от газовия пай за своите компании. Освен това, според руските политици, Кипър, където вече има две британски военни бази, е идеалното място да се създаде малка морска инсталация, в случай че Кремъл загуби достъп до сирийското пристанище Тартус, ако режимът на Башар ал-Асад падне.


Очевидно, всичко е геополитика и икономически интереси. А обикновените хора са просто пълнеж.


nbsp;


nbsp;


Хронология

Събитията в Кипър се развиват мълниеносно!

* На 24 март, след десет часа преговори, финансовите министри на еврозоната одобриха ревизиран вариант на условията, които придружават пакета от спасителни заеми за острова в размер на 10 млрд. евро. Те бяха обявени в утрото на 25 март преди отварянето на международните финансови пазари, а изпълнението им започна веднага.


* На 25 март финансовият министър на Кипър Михалис Сарис удължи ваканцията на местната банкова система до четвъртък (28 март). Същия ден Нобеловият лауреат Кристофър Писаридис, който в момента е съветник на правителството, и Николас Пападопулос - шеф на финансовата комисия на парламента, лансираха предложение Кипър да напусне еврорегиона. Идеята свали мигновено еврото под 1.29 щ. долара и провокира забележката на министър Сарис, че ще е катастрофално дори да се споменава такава опция.


* Въпреки недоволството на Москва президентът Владимир Путин разпореди на 25 март на правителството да преструктурира отпуснатия през декември 2011-а заем за Кипър в размер на 2.5 млрд. евро. Той ще бъде разсрочен с пет години, а лихвата за обслужването му ще бъде намалена от 4.5 на 2.5 процента.


* На 26 март оставка подаде председателят на Бенк ъф Сайпръс - Андреас Артемис - в знак на несъгласие с наказателните условия на кредитната помощ за острова.


Гръцката Пиреос банк стана горд собственик на 312 местни клона на три кипърски банки - Бенк ъф Сайпръс, Лаики и Хеленик бенк.


* На 27 март по нареждане на централната банка са освободени мениджърските екипи на Лаики и на Бенк ъф Сайпръс. Това става по искане на международните кредитори, за да се осигури по-гладък преход към новите условия на работа.


Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис понижи в късните вечерни часове на 27 март оценката на островната държава на Саа2 - най-високата оценка, която може да получи емитент на кипърски дълг, като се позова на растящия риск страната да напусне еврозоната.


* На 28 март на обяд банките в Кипър най-накрая отново заработиха. Паника и блъсканици не е имало.


nbsp;


nbsp;


Мерките

nbsp;


Ревизираните условия на Брюксел

Кипър трябва да осигури 5.8 млрд. евро собствени средства за спасението си. Специална комисия ще разследва причините за финансовата криза. Нейните действия ще имат обхват върху политици, финансови институции и надзорни органи.


Лаики банк (втората по големина кредитна институция на острова) ще бъде разформирована незабавно, като всички разноски ще бъдат поети от нейните акционери, собствениците на облигации и незастрахованите вложители (с депозити над 100 хил. евро). Засегнатите ще загубят неуточнена засега част от парите си, която може да надхвърли 40 процента.


Лаики ще бъде разбита на две части - добра банка и лоша банка. В лошата банка ще бъдат събрани негарантираните депозити (над 100 хил. евро) и токсичните активи и тя ще бъде закрита.


Добрата банка, в която ще бъдат прехвърлени всички депозити до 100 хил. евро - гарантирани съобразно законодателството на ЕС, ще се влее в кипърския банков лидер - Банк ъф Сайпръс. Той ще получи 9 млрд. евро от спасителния банков фонд на острова (ELA). Единствено негарантираните депозити в Банк ъф Сайпръс ще останат замразени, докато не бъде осъществена рекапитализация й.


Банк ъф Сайпръс ще бъде рекапитализирана със средства от незастрахованите депозити (над 100 хил. евро) и с участие на акционерите и на притежателите на дългови книжа. Тя трябва да бъде осъществена по такъв начин, че в края на програмата да се постигне 9% коефициент на капиталова адекватност.


Управителният борд на Европейската централна банка ще осигурява ликвидност на Банк ъф Сайпръс съобразно действащите наредби.


Всички гарантирани депозити във всички банки ще бъдат изцяло защитени съобразно законодателството на ЕС.


Кипър ще трябва да преструктурира банковия си сектор, който до 2018-а да се смали до средното за еврозоната съотношение (3.5 пъти) към БВП.


От реформите в Лаики и в Банк ъф Сайпръс се очаква да дойдат 4.2 млрд. евро.


Останалата част от самоучастието ще се набере от данъчни увеличения и приватизация.


Международните кредитори отпускат пакет от заеми за Кипър в размер на 10 млрд. евро. Средствата няма да бъдат използвани за рекапитализция на банковия сектор. Управителят на МВФ Кристин Лагард смята резултата за добър и ще препоръча на борда на институцията да участва в акцията, но засега евентуалната сума все още не е уточнена.


nbsp;


Руските олигарси

Спасителната акция за Кипър вероятно няма да засегне най-богатите руснаци.


Милиардерът Генади Тимченко - съосновател на Gunvor - една от най-големите групи за търговия на суровини в света, няма да понесе никакви загуби в Кипър, става ясно от интервюто, което олигархът е дал за швейцарския вестник Нойе Цюрхер. Той е казал, че има само неколкостотин хиляди евро в кипърски банки. Централата на компанията е регистрирана в Никозия, а годишният й оборот е 87 млрд. щ. долара.


Руският милиардер Дмитрий Риболовлев, чието лично състояние се оценява на 9.4 млрд. щ. долара, обаче ще претърпи загуби, защото той е най-едрият акционер на Бенк ъф Сайпръс с 9.7% дял от капитала й.


Владимир Потанин - шеф на Норилск никел - твърди, че спасителната акция за Кипър ще има незначителен ефект върху компанията му и върху личните му финанси.


Групата от компании USM, контролирана от най-богатия руснак Алишер Усманов, е регистрирана на Британските Вирджински острови и нямала инвестиции в Кипър.


Милиардерът Михаил Прохоров, сред чиито вложения е щатският баскетболен отбор Бруклин нетс, нямал персонални средства в Кипър, твърди лице, запознато с финансите му.


Според Сергей Алексашенко - бивш заместник-управител на Руската централна банка, Потанин, Прохоров и компания са достатъчно умни, за да не държат пари в Кипър, защото тамошните банки никога не са били сред най-стабилните, нито пък са предлагали най-високите възможни лихви.


Григори Бирг - анализатор във финансовата група за проучвания от Москва Investcafe, смята, че данъкът върху депозитите и гласуваният на 22 март закон за капиталов контрол ще имат драстични последици за руските компании. Той визира онези легитимни руски бизнесмени, които са използвали кипърски поделения за управление на задграничните си продажби, с което са избегнали обременителните руски регулации върху тези транзакции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във