Банкеръ Daily

Общество и политика

Като финансов министър Тодор Иванчов възстановява натуралния десятък

На днешния ден през 1900 г. е съставено двадесетото правителство на България начело с Тодор Иванчов /второ поред за него/, който е  от Либералната партия. Той е министър-председател  между 13 октомври 1899 г. и 25 януари 1901 година. Заедно с това той изпълнява и функциите на министър на финансите /27 ноември 1900 – 12 януари 1901 г./ във второто си правителство.

Освен това Иванчов е народен представите в III Велико народно събрание (1886-1887 г.) и в V (1887-1889 г.) и X (1899-1900 г.) Обикновено народно събрание.

Тодор Иванчов е роден в Търново през 1858 година. Той завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България е учител в Дряново (1878-1879 г.), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880-1883 г.), а след това - директор на Статистическото бюро в София, което е създадено на 25 юни 1880 г. с Указ № 295 на княз Александър I като Статистическото отделение при Министерството на финансите. Още през следващата  година то прераства в самостоятелно Статистическо бюро. Така се поставят основите на държавната статистическа институция в България.

В периода между 1884 и 1905 г. Иванчов участва в редактирането на в. "Търновска конституция" и в. "Народни права".

Активен деятел на Либералната партия /радослависти/, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886-1887 г.) и в правителството на  Димитър Греков (1899 г.). След това сам оглавява XIX и XX правителство на България (1899-1901 г.). При неговото управление е възстановен натуралният десятък /един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век/, което предизвиква селски бунтове, потушени със сила (1899 г.).

През 1903 г. Иванчов е осъден от Държавния съд за нарушаване на конституцията по време на управлението на радослависткия режим  на осем месеца лишаване от свобода. Амнистиран от стамболовистите няколко месеца по-късно.

Борбата срещу десятъка, в която участва с легални средства, способства за популяризиране и политизиране на Българския земеделски народен съюз, до този момент повече професионално-съсловна организация.

След Дуранкулашките събития правителството разширява обхвата на военното положение върху цяла Североизточна България. Извънредните правомощия позволяват на властите да наложат със сила на местните земеделци да декларират облагаемата си продукция. Широката употреба на армията в тези мероприятия води до засилване на критиките в парламента срещу кабинета Иванчов и до конфликт между Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е против репресиите. В резултат и двамата подават оставки, последвани от целия кабинет през ноември 1900. Десятъкът става основна тема на парламентарните избори в началото на 1901 година. Спечелилите ги демократи и прогресивнолиберали го отменят още същата година и издават амнистия за осъдените участници в бунтовете.

Като министър на народното просвещение през 1899 г. Иванчов публикува първия официален правопис на българския език. Иванчевският правопис е името, давано понякога на първия официален български правопис, въведен с наредба от него. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921 г., а през 1923-а, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Правописната реформа от 1945 година.

Тодор Иванчов умира на 1 януари 1905 в Париж, Франция. Не е известно къде е погребан.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във