Банкеръ Weekly

алогично

Касата не иска болни над нормата

Подготвят рестриктивен и опасен модел за финансиране на лечебните заведения

Здравеопазването ни е като котка с девет живота. Всяка година здравни ведомства и каси, управителни и надзорни съвети творят всевъзможни прогнозни, делегирани и какви ли не бюджети, за да го унищожат напълно. Но то оцелява напук. Главно защото хората не разчитат на милостта на клиничните пътеки, а вадят пари и си плащат на ръка.


Преди около месец управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Пламен Цеков анонсира, че ведомството му ще предложи нова методика за финансиране на болниците. Той твърдеше, че с нея ще бъдат либерализиран моделът на сега съществуващите лимити, парите ще започнат да следват пациента, а обемите за болнична дейност ще бъдат стриктно планирани на регионално и национално ниво. Склонни бяхме да му повярваме, защото освен че е лекар, Цеков е и бивш мениджър на болница и би следвало прекрасно да знае какви са пробойните в българското здравеопазване. На сайта на здравната каса обаче бе публикуван незнайно от кого писан проект за промяна на модела на болничното финансиране, който трябва да влезе в сила от 2013 година. Необсъденият в надзорния съвет на касата текст е красноречиво доказателство, че пътят към ада наистина е постлан с добри намерения.


Зад афишираните неотдавна от НЗОК намерения да се обслужват по-ефективно пациентите и


по-справедливо да се разпределят парите

nbsp;


от здравните осигуровки се показа една тежко рестриктивна методика, вредна както за лечебните заведения и медицинския персонал, така и за пациентите. Единствен печеливш от въвеждането й в действие би била касата, разбирай държавата, защото институцията отдавна бе герберизирана и подчинена на управляващите. Дали пък икономията на няколкостотин милиона лева не е по-важна от здравето на българите? Това ще се разбере от движението нагоре на предложения идеен проект, който вече бе яростно атакуван от лекари, болнични шефове и пациентски организации.


Във въпросната методика се съдържат четири, меко казано, дискусионни аспекта. Първият засяга въвеждането на фиксиран лимит за пациенти по видове заболявания. Или с други думи, на дневен ред е ограничаването на парите по клиничните пътеки според субективно заложени критерии от страна на касата. Сега тя контролира плащанията към болниците само с месечни лимити, независимо от клиничните пътеки, по които са отчетени случаите. Отпускат се средства, в рамките на които се отчита дейността. Но болниците могат да си правят вътрешни преразпределения по отделения и диагнози. За в бъдеще се предлага не само общият брой случаи да бъде определян от касата, но да се заложат строги рамки за лечението на отделните заболявания.


Какво на практика означава това? Сега ако една лечебница има планиран лимит за 150 бронхопневмонии и 150 инфаркта, тя може да отчете 180 случая от първата диагноза и 120 от втората, стига да не надхвърли общата бройка триста. С предложената методика болницата ще лекува 180 пневмонии, но ще получи пари за 150, колкото е лимитът по съответната клинична пътека. Тоест, ще получи по-малко пари, ако надвиши дейността си. И съответно няма никакъв финансов интерес да приема пациенти, които касата е казала, че й идват в повече. Съответно се оказва, че


100% от дейността на едно лечебно заведение

nbsp;


ще бъде заложена и контролирана от касата, както в най-лошите дни на плановата социалистическа икономика. Колко случая ще приеме една болница ще бъде определено на базата на отчетите от предишни години. Ще се гледат показатели като брой и използваемост на леглата, среден престой на болен по диагноза. Лечебниците ще бъдат длъжни да дават тези данни на касата, ако искат да сключат договор с нея. Естествено, за да оцелеят, управителите на закъсали и недофинансирани болници ще бъдат принудени да подават неверни данни.


Това е и класически пример как пациентът ще хукне след парите. Когато един страдащ от аритмия не бъде приет в болница с мотива, че лимитът по клиничната пътека е изчерпан, той ще хукне натам, накъдето го вземат. И свободният избор на лекар отива по дяволите. От здравната каса искат при планов прием в болница да бъдат информирани кога пациентът ще бъде хоспитализиран. На практика така се регламентира създаването на листи на чакащи, които са белег за лошото функциониране на една здравна система. С фиксиран бюджет пациентите по най-търсените пътеки ще висят по опашки с месеци, а по други ще остават пари, които обаче ще се връщат в касата. Някои хора може и да не дочакат операцията си, но нали ще направим икономии...


Очевидно здравната каса иска здраво да хване юздите и на спешните случаи. Болниците ще трябва да отчитат месечно


най-малко 30% от лекуваните пациенти

nbsp;


по клинична пътека като спешност. С други думи, ако бъдат достигнати 70% от договорените обеми за дадено заболяване, плановият прием се прекратява и съответното отделение започва да работи като бърза помощ. Който влязъл - влязъл. Ако няма спешни случаи, парите няма да се прехвърлят към съответната пътека, а пак ще се върнат в касата. Според обясненията на служители от ведомството подобна мярка ще засили контрола в реално време, защото при достигане на въпросните 70% обем на дейност ще се проверява защо планът е надхвърлен. Така трябва да бъдат избегнати нереални заявки с цел финансово облагодетелстване. Болнични шефове обаче контрират, че да се планира нивото на спешност е абсурдно и нереално. Управителят на болницата в Харманли д-р Динчо Генев казва, че в поверената му лечебница, както и в повечето общински болници, спешните случаи са повече от половината. Ние правим рентген, образна диагностика, клиничната лаборатория работи, консултантите са на разположение цяла вечер, правим операции - тоест работим непрекъснато в условията на спешност. Затова тези 30% ми звучат смешно, изтъква Генев.


Третата промяна е свързана с корекциите на тримесечния бюджетен лимит. Досега болниците можеха да прехвърлят дейност от едно тримесечие в друго в рамките на 5 процента. Дори се чуваха гласове ставката да бъде увеличена, за да могат управителите по-добре да планират и разпределят разходите си по клинични пътеки според конкретните случаи. За в бъдеще, ако проектът бъде приет, болниците ще извършват корекции в рамките само на 3% от лимита си. Специалисти в здравния сектор смятат, че това е свръхрегулация, която ще удари качеството на лечението и доброто администриране на болниците.


И остана бумащината, каквато най-добре могат да създадат именно седящи по цял ден зад бюрата си чиновници. Планирано е лекарите да предоставят не само месечни отчети, но и седмични, дори всекидневни. Така вместо да ни лекуват, професионалистите в бели престилки ще се превъплътят в ролята на писарушки, строго надзиравани от Негово величество бюрократа.


nbsp;


nbsp;


Лекарите: Твърдото бюджетиране е отживелица


Българският лекарски съюз внесе протестно писмо до надзорния съвет и управителя на здравната каса д-р Пламен Цеков заради предложенията за прогнозни обеми на дейностите в болниците. Според заместник-председателя на съюза д-р Юлиан Йорданов проектът на касата ще доведе до твърдо бюджетиране в здравеопазването ни и така ще върне развитието му с години назад. Статистиката горе-долу може да ни ориентира за броя на пациенти, преминали по вид заболявания. Но това не означава, че няма да има 101-ви пациент при заложени 100, каза Йорданов. Той отбеляза, че в предложената методика често се споменава думата качество, но всъщност навсякъде се говори само за количество.


Лекарският съюз изпрати писмо и до здравния министър Десислава Атанасова с искане да бъде предложена актуализация на бюджета на НЗОК. То е продиктувано от решението на Конституционния съд да преустанови трансферите от здравната каса към министерството. За тази година бе запланувано по тази схема към ведомството на Атанасова да отпътуват 100 млн. лева.


Членът на надзорния съвет на НЗОК и председател на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев също остана изненадан от предложената концепция. Той изтъкна, че през последната година е имало сериозни критики към начина на финансиране на болниците, както и съмнения, че се толерират някои от тях. Затова нова методика наистина е необходима, но Хасърджиев не би се съгласил с такава, ограничаваща достъпа на пациентите до здравеопазване.


Важно е да знаем, че малкото пари, с които разполагаме, отиват на точното място и се използват само за лечение на пациенти. Искаме повече прозрачност при разходването на публичните средства, за да се гарантира, че няма злоупотреба с тях, коментира здравният експерт.



Facebook logo
Бъдете с нас и във