Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАМЪНИ, ШПИОНИ И РУСКО БЛАГОРОДСТВО

Четирима британски дипломати едва не скараха отново Лондон и Москва. Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) показа по държавния канал Россия как служители на британското посолство обикалят странен камък в един от парковете на Москва. Загадката вече била разшифрована от руското кантраразузнаване. Странният камък се оказа електронен сейф, разработен върху най-новите технологии от специалисти на британската Ми-6. Информацията в него се зареждала за секунди и също за секунди се изваждала с помощта на джобен компютър. Информацията предавал руски гражданин, завербуван при една от командировките си в чужбина, а данните редовно прибирали въпросните четирима млади дипломати, единият от които - Марк Доу, отговарял и за британското финансиране на руски неправителствени организации.
Класическата шпионска схема с използването на супермодерна техника не е нищо ново под слънцето. Шпионите не са от вчера. При подобен скандал заради вербуването на руски гражданин през 1996 г. Русия заплаши да изгони 14 британски дипломати. Лондон заяви, че ще изгони също толкова руснаци и накрая двете страни си размениха по четирима дипломати.
Дефект в шпионското съоръжение или изтощаване на батериите станал причина за засилената активност на британските поданици с дипломатически паспорт, която била засечена от руските специални служби. Във ФСБ изследвали камъка с рентген, но изчакали той да бъде заменен с друг. Защо да събират бракувана шпионска апаратура? Тридесет и две годишният Марк Доу, възпитаник на британски университет, по време на следването си карал стаж в Красноярския край и Уляновск. А после постъпил на работа в британското разузнаване, като идновременно отговарял за разпределянето на средства на британското правителство в помощ на неправителствените организации в Русия.
Бедата е там, че от няколко месеца западни политици и организации сипят упреци към руския президент Владимир Путин заради приетия вече Закон за неправителствените организации в Русия. Кремъл поиска да бъде затегнат режима за регистриране на обществените организации, голяма част от които се финансират от чужбина, главно с пари от Европа и САЩ. Под екологични и други предлози тези неправителствени организации доста често надничат в руските държавни тайни, твърди руското разузнаване, по чиито данни вече бяха изпратени в затвора няколко руски учени. Като по ноти шпионската афера налива масло в огъня на спора.
Президентът Путин, който отнесе доста упреци, но не върна закона за преразглеждане от Държавната дума, сега прояви учудваща сдържаност по шпионската афера. Може би от колегиално съчувствие към неопитните британски шпиони, а по-вероятно защото мотивите на Кремъл за неправителствените организации бяха нагледно илюстрирани. През последните години се утвърди практиката разузнавачите, които работят под дипломатическо прикритие, да бъдат гонени от страната. Не знам дали това е правилно, или не, заяви Путин. - Но ще изгоним тези, ще дойдат други - по-умни, ще се измъчим с тях - посочи президентът, който поиска съгласувани предложения от външното министерство и ФСБ. Сега на всички им стана ясно защо приехме закона за регламентиране на дейността на НПО. Ние не се каним да раздухваме напрежение, но искаме към нас да се отнасят, както с другите страни от международната общност - с уважение, подчерта Владимир Путин, който не е променил отношението си към неправителствените организации. Инцидентът не може да компрометира идеята и ние ще продължим да ги поддържаме. Макар че опитите да се работи с тези организации с инструментариума на спецслужбите е печален. Не мисля, че в този случай парите не миришат. Благородните цели не могат да бъдат постигнати с негодни средства, заяви руският президент, като демонстрира благородство.
По същото време ПАСЕ отново се върна към въпроса за неправителствените организации в Русия и реши, че приетият закон не отговаря на европейските стандарти. Държавната дума на Русия изпревари с няколко часа европейската резолюция, като в послание до ПАСЕ, ОССЕ и британския парламент поиска към руските неправителствени организации да се подхожда с чисти ръце. Това е много нехигиенично, все едно да ти влязат вкъщи и да легнат на чистите чаршафи, възмути се руски депутат. През ноември миналата година ФСБ рапортува, че е заловила 20 чуждестранни шпиони. Не става ясно дали последната афера с британските дипломати разузнавачи е включена в статистиката на успеха.
Русия обаче едва ли ще си изпусне нервите заради провала на четирима навлизащи в професията британски шпиони. От тази година тя пое председателството на Групата на осемте и премиерата й като домакин на най-влиятелния икономически форум в света не може да бъде помрачавана с дребни шпионски интриги. В края на декември президентът Путин постави задачата Русия да се превърне в енергийна свръхдържава. Газовият скандал с Украйна обаче хвърли в тревога Запада. Не се ли кани Русия да упражнява енергиен шантаж с политически цели? Путин ще успокоява западните си събеседници с нови предложения за енергийната сигурост, проекти в областта на образованието, борбата с пандемиите и международния тероризъм.
Опасенията, че твърдата енергийна политика на Русия спрямо съседите и бившите съюзници може да накара Запада да преразгледа енергийната си стратетия, явно не плашат Москва. Тя се стреми към същото. Търсят се по-преки трасета и минимална зависимост от транзитите, солидни инвестиции и нови технологии. Путинова Русия се опитва да намери алтернатива на досегашното си суровинно развитие. Тя вече има достатъчно валутни резерви, Стабилизационен фонд, много добър икономически ръст. За първи път тази година притокът на капитали изпревари изтичането. Цените на нефта и природния газ дават на Русия самочувствието на страна с добър икономически фундамент. Путин не отхвърля в движение забележките на западните си партньори, но упорито се опитва да внуши фразата от знаменития филм Бялото слънце на пустинята: Восток дело тонкое.
Русия е дело тънко и към федерацията, разпростряла се между Азия и Европа все още трудно могат да бъдат прилагани общоевропейските стандарти. Тя е съсед на страни, където националните традиции съвпадат с авторитаризма, а икономическата нестабилност бързо прераства в политическа. Москва предпочита да замижи с едното око, когато се повдигат въпроси за демократичните стандарти в Централна Азия. Но в същото време се стреми да поддържа равноправен диалог с централноазиатските лидери, които традиционно виждат в Русия стратегически партньор, като не отхвърлят и ухажването на САЩ, Европа, Турция и Иран. Русия предложи създаването на специални сили Касфор в района на Каспийско море за охрана на водните пространства и защита от тероризма, наркотрафика, бракониерството. Тези съединения ще бъдат нещо подобно на силите Блексифор в Черно море, като идеята предвижда създаване на координационни центрове, взаимодействие в крайбрежната зона, корабоплаването. Според руския министър на отбраната Сергей Иванов, в перспектива тези сили ще поемат и охраната на транспорта на енергоресурси.
Русия през тази година ще бъде домакин и на заседанията на ПАСЕ и Бюрото на ПАСЕ в Москва, на съвместната конференция на ПАСЕ и Междупарламентарната асамблея на ОНД в Санкт Петербург. От май до ноември Русия ще бъде председател на ръководния орган на Съвета на Европа - Комитета на министрите. В двореца Стрелна в Санкт Петербург, където през юли ще се срещнат лидерите на Г-8, вече мина първата репетиция - срещата на президентите от ОНД. За президента Владимир Путин, чийто рейтинг в Русия отново пълзи нагоре, домакинството на групата на осемте ще бъде и признание, и задължение. Русия започва да връща политическото си влияние, но в икономическата област тя все още е на прага на клуба на най-влиятелните в света. Голямото условие за пълноправното й приемане там е, че съвременна Русия ще изостави спомените от времената на бившия СССР и ще оправдае мястото, което може би заема навреме, но предварително. Също със следващия въпрос: ще останат ли 8-те 8 и ще придърпват ли към себе си новите икономически гиганти в Азия и Латинска Америка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във