Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАМПАНИЯ ВЪВ ФОКУСА НА ФИКУСА

Някой да е разбрал, че кампанията за президентските избори, които предстоят на 22 октомври, вече навлиза в разгара си? Едва ли. Страстите в битката за държавен глава бяха изместени през последната седмица от нещо като евроеуфория, гарнирана със скептицизъм. Управляващите ликуваха, че Европейският съюз ще ни приеме от 1 януари догодина без предпазни клаузи, а опозицията сипеше студена вода върху ентусиазма, като коментираше, че ни приемат под карантина и с политически борд на всичко отгоре.
На този фон кандидат-президентите и техните вицета наистина стояха като фикуси. Красиви стайни растения, които като пораснат, заемат прекалено много място. Далеч сме от намерението да правим допълнителна реклама на един не особено сполучлив предизборен клип, който на всичко отгоре е на кандидатпрезидентската двойка, поставяна от социолозите на опашката. Имиджмейкърите на въпросните кандидати обаче
напипаха сполучливата метафора
без да знаят какво да правят с нея. Естествено, това сториха другите, кандидатите с по-умните щабове. Вече спокойно може да се каже, че кампанията се завъртя около президентските правомощия, а основната интрига е какво ще стане, ако наистина има балотаж Първанов - Сидеров. В случая интригата е по-интересна от увертюрата към балотажа.
Всъщност изявите на претендентите не блестят с нищо особено. За четвърти път демократично избираме президент и май вече доста ни е писнало. Любителите на по-екстремни преживявания сигурно съжаляват, че столичният кмет Бойко Борисов не се включи в надпреварата, за да се сбори, макар и само вербално, с опонентите си, както преди няколко месеца направи с правителствения енергетик Румен Овчаров.
Кампанията действително може да се определи като
пълна скука
Вероятно предизборните дебати ще са пълни с очакваните от всеки кандидат клишета, втръснали на хората, които ги слушат по време на рейдовете из страната. Ако не вярвате, проследете предизборните хроники по БНТ. Не се случва нищо по-различно от протоколната досада, като операторите се измъчват, за да докарат и някаква масовка в кадър. Ето защо клипчето с фикуса звучи едва ли не свежо. А тези, които навремето, или дори сега, все още обичат да четат книги, може би ще си припомнят инкриминирания преди повече от 30 години роман Лице на Блага Димитрова. Там фикусът беше персонаж. Е, не чак действащ, а по-скоро такъв, пред когото или зад когото героинята можеше да сподели съкровени или бунтарски мисли. На човек, чието съзнание е доведено до гранична ситуация от абсурдите наоколо, понякога му се струва, че и фикусът му говори. И даже че му
съобщава съществени неща
Така е в онзи роман, но поне беше красиво и интересно. По време на кампания е друго. Внушенията, че държавният глава е един политически фикус, зад когото се прикриват интереси и пазарлъци, като че ли не са напълно безпочвени. Лесно може да се забележи по какъв начин влизат в употреба.
Всеки от кандидатите повдига въпроса за по-големи правомощия на президента. Само че сегашният държавен глава Георги Първанов показа по време на последния си мандат как и с тези правомощия е възможно да се направи от нищо нещо.
Да не забравяме кой застави три люто скарани помежду си политически сили да оформят парламентарно мнозинство и да съставят правителство. За едно денонощие депутатите поставиха под въпрос освен собственото си възпитание и култура и здравия разум на онези, които с вота си ги пратиха в Народното събрание. От същото това
политическо тесто
президентът Първанов замеси властовата баница и дори опече втория си мандат. Възползвайки се от правомощията си, той поръча съставянето на кабинет на ДПС. По този начин мандатоносител стана политическата сила, която сега може да му донесе решаващото количество гласове, както стана и през 2001 година. Тогава Ахмед Доган ясно и категорично подкрепи Георги Първанов на втория тур. Преди първия викаше за неговия отбор, но под сурдинка.
После президентът усърдно и легално използва правомощията си: назначи главен прокурор, вкара в системата и една камара висши магистрати, както и цяла кохорта посланици. Не по силата на правомощията си, но елегантно и откровено в своя полза държавният глава настани в правителството на ключови позиции и свои съветници. Било то в ролята на вицепремиер и външен министър или началник на кабинета на министър-председателя, или като заместник-министри... Първанов произведе десетина съвета по всякакви въпроси и така уважи научния елит, хората на изкуството и спортистите. Президентът има квота включително и в управителния съвет на БНБ и така държи топла връзка с финансовите среди. На практика той стана
най-влиятелният политик
макар и с орязани по конституция правомощия. Преди седмица Георги Първанов пак отвори дума за повече президентска мощ. Миналата неделя в Добрич той се обяви за промяна, при която президентското вето върху приетите от парламента закони да се преодолява с по-голям брой депутатски гласове. Левият кандидат поиска и правомощия за държавния глава да насрочва референдуми, а не първо да пита парламента за това. Сега закон, с наложено президентско вето, обикновено се гласува отново от толкова народни представители, колкото са го приели на второ четене. С прегласуването на нормативния документ със същия брой гласове фактически се обезсмисля ветото на президента, смята Първанов.
Десният кандидат Неделчо Беронов също теоретично разсъждава в посока на увеличаване на президентските правомощия. Подобни тези е изказвал още преди месец в интервю за в. БАНКЕРЪ. Беронов обаче обсъжда тези варианти като юрист, а не толкова ясно и директно като сегашния държавен глава. Поради тази причина подобни искания, идващи от Първанов, сигурно звучат доста по-убедително на избирателите. Още преди да бъде приета третата (неуспешна) поправка на конституцията, Георги Първанов, в речта си пред парламента по повод четвъртата година от встъпването му в длъжност, поиска ремонт на основния закон именно в тази посока.
По време на кампанията си някак не върви
да инициира пета поправка
в конституцията, преди още да е приета четвъртата. Която, както се очертава, няма да мине без скандали в пленарната зала. Но пък защо Първанов да не намекне на гражданите, че и през втория си мандат няма да бъде президент-фикус? Друг е въпросът, че след като контролира парламентарното мнозинство, президентът не му връща толкова често законите, колкото предшественикът му Петър Стоянов. Това беше и една от причините сегашният лидер на СДС да обтегне толкова много отношенията си с политическото мнозинство, което го издигна на поста, и в крайна сметка да не спечели през 2001 г. втори мандат.
От друга страна, Георги Първанов трябва да мисли за разочарованите от политиката на правителството леви избиратели. Ако им обещае, че може пряко да свиква референдуми, а не само да ги инициира, хората с ляво мислене няма да са толкова обидени, че никой не ги попита за американските бази у нас и за реакторите на АЕЦ Козлодуй. А и по други въпроси.
Останалите кандидати преследват други цели с мераците си за повече президентски правомощия. Според тях един силен президент може да промени политическото статукво. Никой обаче не казва точно как. Само намеква. Неделчо Беронов - като сплоти десницата и й върне политическото самочувствие дотолкова, че да влезе в ролята си на действаща, а не на креслива опозиция. Може би.... Георги Марков - като повиши митингарския градус на хипотетичното гражданско общество. Вероятно… Волен Сидеров - като обещава добре звучащи на националзапалянковци, но невъзможни неща. Видя се колко е възможно Атака да ги прокара в парламента. Останалите обещават аналогични работи - кой с по-мек, кой с по-архаичен тон.
Такава е картинката почти три седмици преди изборите. Интригата
Първанов срещу Сидеров
тепърва ще се развива. Засега социолозите твърдят, че избирателната активност ще е под 51%, така че ще имаме президентски вот с продължение, а не Георги Първанов, преизбран още на първи тур.
Неизбежно ще бъде да проследим през следващите седмици какво обещава фаворитът и какво внушава претендентът. На този етап политолозите прогнозират, че върлият седесар Георги Марков ще попречи на Неделчо Беронов да отиде на балотаж. Петър Берон и Григор Велев ще препятстват по-убедителното представяне на Сидеров, но може и без да искат, да прелеят гласове към него на балотажа. Ако десните избиратели решат да не отидат до урните на втория тур, то гласовете за Беронов ще се превърнат в
нещо като пасивен вот
за Първанов. Който освен това може да разчита и на ултралевите гласове, отишли на първия тур за генерал Любен Петров.
Все пак дали този път наблюдателите не се презастраховат, като наливат доверие в мелницата на Сидеров? Преди парламентарните избори агенциите за замерване на народната симпатия отчетоха със закъснение влиянието на Атака, а резултатите от изборите дори надминаха числата на очакванията. Сега вероятно картината е по-обективна, особено ако приемем, че анкетираните са отговаряли искрено, а не шеговито иронично. Волен Сидеров няма шансове да стане президент, поне според здравомислещите хора в България. Георги Първанов засега няма проблеми с втория си мандат.
А иначе, обикновено след избори, се разбира, че не претендентите, а гласуващите и негласуващите избиратели са изиграли най-убедително ролята на… фикуса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във