Банкеръ Daily

Общество и политика

Какво се случва с Натура 2000 в България?

Днес е Световният ден на околната среда. За 2020 година темата е Биоразнообразието – своеобразен призив за действия, борба с ускоряващата се загуба на видове и разрушаването на природата. Фокусът е върху това как всички живи същества на планетата са свързани в мрежата на живота и как ние можем да действаме в името на природата.

Посланието за Световния ден на околната среда тази година е, че природата ни „изпраща съобщение“ и ни показва, че сме на прага на срив. Затова е време да се събудим и да си вземем бележка, да преосмислим връзката си с природата. На този 5 юни е „Време за природа“ - Time for Nature.

През март Министерски съвет внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на закона за биологичното разнообразие (1), разработен от Министерство на околната среда и водите. Негова основна задача е да въведе т.нар. „нов подход за Натура 2000“, който регламентира Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) да станат органи за управление на защитените зони, Документ за целите на Натура 2000“, разработване на „териториални планове за управление“ на ниво зони в една РИОСВ вместо досега регламентираните планове за управление на ниво защитена зона; създаване на Национален консултативен съвет за мрежата Натура 2000, както и регионални такива.

Какви са проблемите на законопроекта според неправителствената коалиция За да остане природа в България

Мотивите към законопроекта показват за пореден път неразбирането на директивите от страна на МОСВ, което е посочено в становища на организации от Коалицията.

- Административният подход заменя изцяло екологичния – предложените териториални планове за управление обхващат всички защитени зони и части от тях, които попадат на територията на една РИОСВ. Това означава, че защитени зони, чиито територии попадат в повече от една РИОСВ ще се управляват с повече от един план. Най-драстичният пример е защитена зона „Централен Балкан“, чието управление ще се определя от пет различни териториални плана, тъй като попада на територията на пет РИОСВ.

- Неефективност на използване не опита у нас за управление на екологичната мрежа. Страната ни е с голямо биоразнообразие, съответно с голяма Натура 2000 мрежа, но с малки финансови възможности. За това е нужно изграденият вече капацитет в лицето на дирекциите на националните и природните паркове да се използва максимално. Териториите на националните и природни паркове в по-голямата си част съвпадат със защитени зони, съответно парковите дирекции е логично да са техни управляващи органи. Нищо подобно няма в законопроекта, напротив - има дублиране на управляващи органи – дирекциите на парковете ще управляват парка, а РИОСВ защитената зона, като става дума за една и съща територия. Прахосничество, което не си позволяват дори и най-богатите държави.

- Премахване на независимата наука от управлението на зоните. Директивата за природните местообитания регламентираща Натура 2000, изисква създаването на мрежата да се основава изцяло на научни данни и мерките за природозащита да се определят от екологичните изисквания на видовете и местообитанията в мрежата. Към момента Националният съвет по биоразнообразие е консултативният орган към МОСВ, който се произнася за обявяването на защитени зони и приемането на планове за управление. В него влизат представители на администрацията на МОСВ и представители на научни и академични институции с експертиза в областта на биоразнообразието. Има и двама представители на природозащитните организации, за които също се изисква доказване на такава експертиза с научни публикации. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗБР предвижда функции свързани с Натура 2000 изцяло да се прехвърлят на нов консултативен орган - „Национален консултативен съвет за мрежата Натура 2000“. В него се предвижда да се включат:
„централни органи на изпълнителната власт, които имат отношение към управление на територии и акватории в Натура 2000, Националното сдружение на общините в Република България, областните управители, регионалните инспекции по околната среда и водите, национално представени браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, национално представени организации на собственици или ползватели на земи или ресурси в Натура 2000, неправителствени организации, научни организации“

Прави впечатление, че научните организации са споменати последни. Преобладават организации, които нямат експертиза в областта на биоразнообразието. Въпреки това обаче от тях ще се очакват становища по „стратегически документи по управление на мрежата Натура 2000, както и стратегически документи, свързани с типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони“. Как точно даваш становища за видове и местообитания, за които нямаш и най-малка представа, не е обяснено в мотивите на законопроекта.

- Изкривяване на задачите на плановете за управление. Ако плановете за управление ще отчитат икономическите и др. интереси, то с такива текстове в закона, трайно ще се предопредели техния характер, като някакви планове, които не отговарят на изискванията на чл.6.1, съответно ще подлежат на процедурите по оценка за съвместимост по чл.31 от ЗБР. Това значи, че ще искаме пари от ЕС за да приемем частични консервационни мерки и мерки, които могат да увредят зоните от което следва да се оцени техния отрицателен ефект в процедури по оценка за съвместимост.

Какви са действителните движещи сили зад законопроекта

В становището на министерството се твърди, че законопроектът цели да отговори на наказателна процедура на европейската комисия за липсата на обявяване на защитените зони и за липса на консервационни мерки по чл.6.1. на директивата за местообитанията. Самите официални документи по тази процедура, които си разменя комисията и министерството не са достъпни, за нея съдим по официалното прес-съобщение за процедурата (3), и от информацията дадена в самото становище. От него става ясно, че приемането на законопроекта е спешно, за да можем да приемем консервационни мерки и да прекратим процедурата.

Обявяването на защитени зони е регламентирано от чл.12 на сега действащия закон. Срокът за това беше шест години от приемането на списъка със защитени зони от ЕК, което за повечето зони се случи през 2008 г., тоест срокът е изтекъл преди шест години. Ако погледнем назад министерството е разполагало с общо 12 години (шест регламентирани + шест забавяне) и два финансови периода с по 200 млн лв. за ос Натура 2000 и биоразнообразие и въпреки това не е обявило зоните. Сега ни казват, че като се заложи в закона „Документ за целите на Натура 2000“ и той магически ще разреши проблемите. Въпросният документ според законопроекта трябва да определи целите „на биогеографско ниво, на ниво мрежа и на зоново ниво“. В законопроекта липсва каквато и да било процедура по разработването му.

2020 г. е последната година, в която могат да се сключват договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. По нея в момента има заложени над 13 млн лв, които могат да бъдат усвоени само и единствено ако се промени ЗБР и се създадат органи за управление (4).

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във