Банкеръ Daily

Общество и политика

Какво губиш, когато печелиш

Александър МАРИНОВ

 

Предположението, че основните политически партии няма да направят дори опит за задълбочен и самокритичен анализ на изборните резултати, се оправда. Следизборната среща на ГЕРБ очаквано се превърна в поредния моноспектакъл на Бойко Борисов, кулминирал в смехотворното твърдение, че „днес ГЕРБ е по-силен от всякога”. В действителност управляващата партия губи значителна част от доверието на гласоподавателите, като най-драстично е отстъплението в десетте най-големи областни града (над 175 хиляди гласа или 30 на сто по-малко в сравнение с постигнатото на местните избори през 2015 г.) Още по-пълна оценка за резултатите на ГЕРБ даде Цветан Цветанов, който може да бъде приет за капацитет относно изборните дейности на партията. Според него ГЕРБ губи над 100 хиляди гласа на тези избори, ако се отчитат получените гласове за партийни листи за страната като цяло.

Заседанието на Националния съвет на БСП премина по-нормално – все пак социалистическата партия е може би единствената у нас, която запазва някакви стандарти на вътрешнопартийна демокрация. Но и там не мина без изкривяване на обективния поглед за сметка на тенденциозни интерпретации, използвани като оръжие в сблъсъка между ръководството на партията и т.нар. вътрешнопартийна опозиция. Както в анализа, представен от Изпълнителното бюро, така и в алтернативния документ, внесен от няколко десетки членове на НС, са примесени по недопустим начин верни заключения и пресилени, дори откровено манипулативни твърдения.

Противниците на Нинова, въпреки че до един са опитни политици, правят една елементарна грешка – сравняват гласове, получени на различни видове избори (например, 955 хиляди на парламентарните през 2017 г. с 434 хиляди на последните местни). И студентите по политология знаят, че на различните избори има принципно различни мотиви за участие и поради това – съществени отклонения в избирателната активност. В доклада на ръководството също се прави пресиленият извод, че „БСП се завръща в местната власт”. Независимо от спечелените четири кметски мандата в областни градове и доброто представяне в София, това твърдение е доста спорно.

В действителност, числата показват противоречиви, но несъществени тенденции, ако сравним резултатите на БСП на току що отминалите местни избори с тези преди четири години (тогава, след катастрофалната коалиция с ДПС, партията удари електоралното си дъно за периода на прехода). Сега БСП – самостоятелно или в местни коалиции - спечели кметските места в 58 общини (срещу 60 през 2015-а), но има ръст на спечелените мандати за общински съветници (1006 срещу 930). Има напредък и по отношение представянето в повечето областни градове, но в същото време отстъпление в по-малките общини.  

Тази неспособност за обективен анализ се превръща в непреодолима пречка за набелязване на ефективни мерки за преодоляване на електоралната стагнация на БСП, защото такава без съмнение е налице. Факт е, че на тези местни избори социалистическата партия е получила около 44 хиляди гласа повече в сравнение с 2015 г., но ако се отчита, че по-голямата част от този ръст е постигнат в София и Русе, верният извод е, че географията на политическото влияние на БСП не се разширява.

Нещо повече, има сериозни аргументи в полза на противното твърдение. В предишен анализ обосновахме заключението, че в областните градове ГЕРБ бележат сериозно отстъпление, а БСП подобрява своите позиции. Картината обаче е съвсем различна, ако се обърнем към по-малките общини. На основата на анализа на спечелените кметски мандати в общините на 11-те най-големи области на страната (като изключим столицата), може да се каже, че ГЕРБ и ДПС чувствително подобряват позициите си, БСП тъпче на едно място, а „големите губещи” са другите партии, местните коалиции и независимите кандидати, издигнати от инициативни комитети.

Ето някои по-конкретни данни. В общините на 9 от 11 области ГЕРБ увеличава или запазва броя на спечелените кметски мандати (изключенията са Благоевград и Ямбол). ДПС също подобрява постиженията си в 5 от 11-те области. Като цяло ГЕРБ е спечелил 7 кметски мандата повече, а ДПС – 5. Броят на спечелените от БСП кметски мандати в малките общини от посочените 11 области остава същият, както преди четири години. Спечелилите кандидати, издигнати от други партии, местни коалиции и инициативни комитети, сега са с 14 по-малко, в сравнение с 2015-а.

Може да се направи извод, че е налице тенденция на отслабване на доверието и политическата подкрепа за ГЕРБ и ДПС в повечето областни центрове, но и противоположна тенденция на засилване на това влияние в по-малките общини. Двете партии печелят повече места в общинските съвети, повече кметове на общини, а и резултатите им от гледна точка на получените гласове са по-добри в сравнение с 2015-а.

Важно е да се отбележи, че подобряването на позициите на ГЕРБ и ДПС протича не в условията на конкуренция между двете партии, а напротив – при много добре синхронизирано, макар и прикрито партньорство между тях. Понякога обаче резултатите от този ортаклък са толкова очевидни, че всички усилия за камуфлаж са напразни.

Най-фрапиращи факти за задкулисните договорки между ГЕРБ и ДПС са налице в Хасковска област. Въпреки традиционно добрите резултати на своите кандидати (обикновено над 15 процента на първи тур), този път ДПС не издигна кандидат в Хасково и кандидатът на ГЕРБ спечели на първи тур. Резултатите от секциите в общината с предимно турско население показват ясно подкрепата на избирателите на ДПС за кандидата на ГЕРБ. На свой ред ГЕРБ „върна жеста” в Маджарово, като без всякакви аргументи оттегли управлявалия три мандата Милко Армутлиев и кандидатът на ДПС спечели още на първи тур. За да е картината пълна, може да се добави, че и на двете места ГЕРБ и ДПС заедно ще имат мнозинство в общинските съвети.

Между другото, сътрудничество с ДПС, макар и в по-малка степен, е осъществила и БСП. В шест общини социалистите са подкрепили победили кандидати, издигнати от движението, а на едно място (Девин) дори са в официална коалиция с ДПС. От тази гледна точка упреците на социалистите към ГЕРБ и ДПС за изборен сговор не са напълно убедителни. По-точно би било да се каже, че просто тези две партии са много по-добри майстори на политическите сделки.

Разбира се, изводите за разширяването на влиянието на ГЕРБ и ДПС в по-малките общини трябва да бъдат допълнени с изясняването на инструментите за постигането на този напредък. А тези инструменти са изцяло от „черния” арсенал – контролиран и купен вот, манипулации на изборния процес и изборните книжа, груб натиск върху избирателите с цялата мощ на централната и особено на местната власт, безпрецедентна агресия срещу кандидатите на други партии и на инициативни комитети. Отделно внимание заслужава огромният брой недействителни бюлетини, поне за част от които има сериозни основания да се смята, че са били направени умишлено такива.

В големите градове този арсенал не работи (или не работи в толкова голяма степен), което е основната причина за отлива от ГЕРБ. В малкото населено място обаче хората са оставени изцяло на произвола на местните феодали и са принудени да се подчинят на политическия шантаж. Това обяснява фрапиращото превъзходство на кандидатите на властта в множество малки общини, което на места придобива измеренията на „пълните изборни победи” от времето на социализма. Проблемът на такива „победи” е в това, че генерират омраза и желание за реванш, които неминуемо ще избуят, след като съотношението на силите се промени на по-високите нива.     

Facebook logo
Бъдете с нас и във