Банкеръ Weekly

Общество и политика

Каквато държавата, такъв ни и футболът

Как високите нива на корупция и ниският БВП „нажежават“ футболните страсти

S 250 c78a6ee9 602d 42bb 9bde fb3718b6c35b

Футболът у нас открай време си носи славата на социален отдушник за целокупния политически и икономически елит - от знакови бизнесмени, през депутати и министри, та чак до премиера. Едни предпочитат да се любуват на играта отстрани, други пък държат да са пряко въвлечени в нея. И в двата случая обаче ритнитопковците си остават все така неблагодарни към обикновения зрител – дали от куртоазия към височайшите си (и също толкова неблагодарни) гости, или просто толкова си могат.Неоспоримият факт е, че нивото на футбола в страната почти е паднало на нивото на управление на държавата. А това, изглежда, безпокои само зрителите...

Колкото по-корумпирана е една държава и по-нисък е нейният брутен вътрешен продукт (БВП), толкова по-груб е футболът в страната. До това заключение стигат в Международния център за спортни изследвания (CIES Football Observatory) в свое мащабно проучване, което прави любопитни корелации между футбола и социално-икономическите фактори в дадена държава. Авторите на изследването търсят причините за по-честата употреба на наказателни картони от футболните съдии в различните първенства по света. И откриват, че битът на обществото има пряко отражение върху това.

Българското първенство е едно от най-грубите в световен мащаб,

поне съдейки по честотата, с която се раздават картони в страната. Проучването показва, че от сезон 2015/16 до 2019/20 в Първа лига се показват средно по 5,11 жълти и 0,21 червени картона на мач. Това отрежда на България 17-о място сред общо 87 изследвани елитни дивизизии по света. Родният шампионат може да се похвали, че отстъпва в класацията на съседите от Румъния и Гърция. Компания на трите балкански страни в топ 20 правят предимно страни от Южна Америка, където никак не се понравят в единоборствата на игрището.

Изследването обхваща елитни първенства от Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. На Стария континент (зона „УЕФА“) средният показател за 50-те изследвани държави е 4,28 за жълтите картони и 0,21 за червените. С най-добър рейтинг от тях са на Скандинавието, както и в Нидерландия, Уелс и Англия. От всички 87 изследвани държави в света най-ниски показатели имат Япония и Малайзия, където средно на мач се показват под 3 картона. Първенци по най-много показани картони пък са страни като Боливия, Гватемала, Уругвай, Колумбия и Парагвай, където санкционираните играчи по време на двубой не падат под 6 на брой.

От данните е видно, че

в развитите държави се раздават по-малко картони

и се играе „по-чист“ футбол спрямо останалите страни. Основните социално-икономически фактори, които авторите проследяват в своето проучване, са данните за БВП на всяка държава, нивото на човешко развитие и Индекса за възприемане на корупцията на международната организация „Прозрачност без граници“ (Transparency International).

Големият враг на БВП - „сивата икономика“, е с дял от 37,8 на сто в България (по данни на МВФ), което ни нарежда в челните позиции на континента по този негативен показател. По отношение на нивата на човешко развитие, ООН ни поставя на последно място в ЕС, заедно с Румъния. Що се отнася до усещането за корупция в страната, в началото на тази година „Прозрачност без граници“ също ни отреди място на дъното в Евросъюза.

От Международния център за спортни изследвания отбелязват, че съдийството в своята същност може да следва еднакви правила, но в различните държави по света то се влияе от местната футболна култура. В отделните първенства

мачовете са отражение на протичащите социални, икономически и политически процеси в държавата.

Единствената константа в изследването на CIES е свързана с факта, че гостуващите отбори винаги получават повече картони от своя домакин. Причините могат да бъдат две – или по-дефанзивната им игра, водеща до повече картони, или с натиск от страна на по-многобройните домакински привърженици по трибуните към арбитрите на срещата.

По нашите географски ширини има не един и два примера от близкото минало, при които съдиите са били подлагани на сериозен натиск: от една страна от агитките, а от друга – чрез футболните босове. А с това отново се връщаме на болезнената тема за корупцията.

Въобще избавлението за българския футбол изглежда, че минава през един-единствен път - изкореняване на тая пуста корупция, подобряване на качеството на живот на хората и връщане на правовия ред в държавата. И докато се отърсим от тази химера, съдията вече ни е нашил червения картон...

Facebook logo
Бъдете с нас и във