Банкеръ Daily

Общество и политика

Как в Германия агитират за маските

Вероятно сте чували да казват: „Чувствам се здрав - за какво ми е маска?“ В същото време медицински лица съветват, че в условия на пандемия всеки трябва да се смята за потенциален носител на заразата, заради което и трябва да носи маска. Макар и тя едва ли да гарантира 100% защита от коронавирус, все пак е по-добра от никаква защита. Австрия вече въведе задължителното носене на маски, германската провинция Тюрингия – също. Рано или късно се очаква мярката да обхване и цяла Германия.

За да направи носенето на маски привлекателно и от чувстващите се здрави, германският вестник „Цайт“ e подел сериозна кампания, включително насърчава собственоръчното шиене на маски. Кани за коментар философа и китаист Кай Маршал, за да разкаже как при налагане мерките за овладяване на пандемията са станали видими културните различия между Азия и Запада и как тяхното разбиране би увеличило поддръжниците на маските в Европа.

Докато на Запад се смята, че всяко покриване и закриване на лицето ограничава не само индивидуалната свобода, но и откритото и равнопоставено общуване с другите, то в Азия слагането на маска е знак на солидарност, а назад във времето – и символ на престиж. До последните години на XIX век китайският император е криел лицето си зад воал с нефритени висулки. В китайската култура се цени елемента на тайнственост и поверителност. Според конфуцианството мъжете и жените нямат право да се допират един до друг и дори е нежелателно да се гледат в очите. Но като цяло в миналото истински маски са носели само шаманите и някои висши военни.

Интересът на западните учени към начина, по който в Източна Азия възприемат лицето, е голям. Още в края на XIX век се появява сериозно изследване – на Артур Хендерсън Смит („Китайски характеристики“, 1894 г.), а през 20-е години на миналия век – на Рихард Вилхелм („Душата на Китай“, 1926 г.) и на Родни Жилбер („Какво не е наред с Китай“, 1927 г.)  В тези изследвания обаче „маскирането“ е натоварено с отрицателни конотации – то говори за неискреност, потайност, желание да скриеш емоциите. В същото време учените от Източна Азия пишат обратното – да си покриеш лицето, означава, че го пазиш, така, както пазиш доброто име и честта си, а далеч не е прикриване на пъклени планове. От друга страна е свързано с ценности като вежливост, скромност, дълбока потребност от хармония и групова чест – неща, характерни за източноазиатските общества.

Днес на въпроса защо толкова много хора в Източна Азия носят маски, отговорите, които философът Кай Маршал дава, засягат по-конкретни аспекти:

Една от възможните причини е, че азиатците вече имаха подобен опит - преживяха Тежкия остър респираторен синдром през 2002 г. – 2003 г., когато бяха заразени над 8000 души в 17 държави.

От друга страна, от гледна точка на народопсихологията, в Южна Корея успехът на драстичните мерки се дължи и на патернализма, и на колективния, в някои случаи дори стаден манталитет. В Япония като цяло отделят голямо внимание върху обществената хигиена. Сериозната загриженост за чистотата, често пъти е съчетана с вярата в кармата: не малко японци смятат, че когато се разболеят, причината е само тяхна – те са привлекли зли сили върху себе си. Ето защо отделят време за „контрол върху здравето си“.

В Тайван от години цари колективен страх от Китай – заради болезнения опит с африканската чума по свинете, внесена от там, и заради това населението спазва стриктно инструкциите на правителството си (носи маски, ограничава пътуванията си, спазва карантината).

В Китай, макар и правителството да обича да възхвалява колективистичния манталитет на управляваните, в медиите информациите не винаги са толкова хвалебствени. Със сигурност между повечето китайци съществува чувство на солидарност, което не е резултат от правителствените директиви или тоталитарния контрол, но имаше и такива, които гордо съобщаваха в социалните мрежи как са взимали хапчета, за да свалят температурата и безпроблемно са хванали самолета за Париж, а след това усмихнати и доволни си качваха снимки от вечери в скъпи ресторанти.

Да не забравяме, че и 300 000 души панически избягаха от Ухан малко преди полицейския час, с който на 23 януари 2020 г. бе наложена тотална забрана за влизане и излизане от града. 

Не са за пренебрегване и коментарите, че в Китай официално подаваната информация минава през необходимата цедка, така че да няма риск от силно обществено недоволство, което да застраши управлението. Ето защо, ако днес в някои европейски държави сочат Народната република като единствения шанс светът да се спаси от пандемията, имаме основание за тревога.

Естествено, няма как след случилото се да продължи всичко по старому – ще трябва да преосмислим индивидуализма и свързаните с него идеи за прогрес, господство над природата, секуларизация. Вероятно ще трябва да се научим на един нов тип уязвимост, която се изразява в това да „посмачкаме“ собствената си уникалност и индивидуалност, както и множеството си права, за да защитим другите, завършва философът. А ако на германците и на европейците, като цяло, изводът му не им харесва, все пак имат опцията - да си припомнят думите на Шилер, че човекът е човек, само когато играе. След което да влязат в ролята на китайски император, шаман или висш военен, да си измият ръцете и с усмивка да си сложат маската!

Facebook logo
Бъдете с нас и във