Банкеръ Weekly

Общество и политика

Как ще се промени развлекателната индустрия през 2021 година?

Хванахте ли се вече на бас с приятели дали ще има Новогодишен концерт на площада?

В повече от половината свят са се примирили, че 2020 г. не заслужава тържествено изпращане, а началото на 2021 г. ще отбележат, както си знаят, но в по-тесен кръг.

Пандемията, която само писатели и киносценаристи предвиждаха, повлия върху навиците на немалка част от света да се забавлява.

От авторитетното американско списание Rolling Stone прогнозираха какви ще бъдат промените в развлекателната индустрия през 2021 година. Ето кои са основните и до каква степен ще ги усетим у нас.

 

Ще се променят навиците на гледане филми и слушане на музика.

Разбира се, не очаквайте апокалиптични сценарии - като отворят кината и концертните зали, те няма да останат празни. Но масово хората ще имат желание по-бързо да засищат глада си за подобни забавления. Ето защо за 2021 г. се очаква развлекателната индустрия да осигури по-голяма скорост и гъвкавост при разпространението. У нас отношенията между развлекателната индустрия в лицето на създателите на филми и ТВ доставчиците от години са вледенени. Кабелните и комуникационните оператори не желаят да приемат, че уреждането на правата за разпространение на филмите, включени в техните програми, по никакъв начин не отменя ангажимента им да заплащат отчисления на авторите, тъй като препродават интелектуален продукт. А докато това не се случи, и скоростта, и гъвкавостта при разпространението ще е само в ущърб на индустрията.

Ще се появяват виртуални събития, предлагани като туристическа услуга „пакет престой“.

Заради пандемията пътуванията в чужбина секнаха. Очакванията са, че през 2021 г. градските музеи, галериите и филхармониите ще започнат да предлагат виртуални събития за туристи, които, ако не бе COVID-19, щяха на място да бъдат посетени.

А у нас? Министерството на културата отдели крайно недостатъчните 400 000 лева за финансиране на проекти на конкурсен принцип в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства. За максималната сума от 40 000 лева можеше да се кандидатства с идеята за създаване на видеофилми за експозиции, изложби в интернет среда и за образователни програми, достъпни в дигитална среда. Но от спечелилите 34 проекта само в два се заявява желание за виртуално присъствие. При първия е удивително как досега не е било закупено оборудване за фотодокументация на образците от основния фонд на Националния музей „Земята и хората“, а при втория - Регионалният исторически музей – Пазарджик ще създаде видеофилми за експозициите си, но само за тези, които са разположени в недостъпна среда за хората с увреждания....В същото време проект за създаване на дигитално пространство за скулптури и картини от общински галерии и музеи в digitalstage.online. е отхвърлен. Вярно, поради некоректно попълнени документи, но при 14 приложения и най-добрите могат да се объркат.

Видеоигрите ще се превърнат в основно развлечение, а техните създатели вече работят с психолози и социолози - за да разберат мечтите и страховете на хората в условията на пандемия.

А у нас? Страната ни се слави, че е третата в света, признала значението на електронните спортове и още през 2003 г. създава Федерация. В същото време повече от година сайтът на Федерацията на електронните спортове у нас не е обновяван, а създателите на видеоигри само веднъж за последните пет години са спечелили проект за подкрепа по програма „Творческа Европа“. Това се случи през 2020 г., а компанията е „Агитпроп“ ООД получава финансиране в размер на 125 000 евро. До този момент тя основно продуцира документални филми, занимаващи се с абсурда на българския преход ("Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите и други истори", "Татко снима мръсни филми", "Момчето, което беше цар"), тъй че едва ли във видеоиграта ще има проблем с пресъздаването на каквито и да било емоции.

Творците ще се чувстват по-контролирани от своята публика.

Това усещане ще е най-засилено при художниците и дизайнерите, които в последно време директно общуват със своите потенциални клиенти през социалните мрежи и много по-често се вслушват в съветите им. У нас подобен риск пред независимия дух на твореца не съществува. Заради пандемията, затворила галерии и арт изложения, художникът Петко Дурмана създаде платформата във „Фейсбук“ „Купи изкуство, подкрепи художник“, но на нея не се водят дискусии, засягащи съдържанието на картините. Ако подобни въпроси се обсъждаха, връзката между потенциални купувачи и художници можеше да стане достатъчно силна, така че чрез дарения Дурмана да си сбъдне желанието, за което кандидатства (безуспешно) за финансиране пред Министерството на културата. Желанието – да развие фейсбук групата така, че на нея да се провеждат аукциони с произведения на съвременни художници.

Все по-голяма необходимост от цифрови решения.

Накратко, когато културните центрове са затворени, те да не губят връзка с публиката, а да могат да предложат и и лайв стрийминг, и заснети спектакли. През 2021 г. в световен план се очаква развлекателната индустрия да пише стратегии за цифрови решения. У нас Министерството на културата е изготвило проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019 – 2029, но той нито е приет, нито някой е отворил дума за неговата актуализация предвид COVID-пандемията. Ето защо културните центрове „се спасяват“ поединично. Спектаклите на Софийската опера в киноцентъра в Бояна бяха заснети от американската телевизионна мрежа Amazon Prime Video. Инициативата е вдъхновена от опита през март, когато Софийската опера излъчи свои спектакли шедьоври, заснети от БНТ и предоставени й безвъзмездно.

Народният театър „Иван Вазов“ направи собствен продуцентски център, за да може да се справи с предизвикателството - спазване на авторски и сродни права. По време на извънредното положение той също предложи на публиката си онлайн спектакли, но само на определени откъси. През юни бе създадена Национална културна платформа 7Arts.bg, на която могат да бъдат гледани всякакви изпълнения и спектакли на български творци, включително и изложби.

Най-встрани от цифровите решения остана книгоиздателският бизнес.

Никой не обърна внимание на предупрежденията му, че с предлаганите мерки за дигитализация на библиотечните фондове в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България след COVID-кризата ще се стигне до легализиране на нарушенията на авторските права. Но какво може да се очаква от авторите на Плана? Едва ли в Министерския съвет четат книги за развлечение. Имайки предвид обаче, че 2020 г. премина под лозунга – „Оставка и затвор“, може някои от тях и да си изградят навици за подобен тип забавление. И това би бил българският принос в промените в сферата на развлекателната индустрия за новата година. Да ни е честита! 

Facebook logo
Бъдете с нас и във